Какво е дидактика?

   Думата "дидактика" има старогръцки произход. "Дидаско"  означава обучавам, наставлявам, "дидаскалия"  - обучение, образование, дидагма  - урок. В древна Гърция наричали учителите "дидас-калос" ( откъдето идва използуваното у нас в миналото название за учителя "даскал").

   Както изтъква проф. М.Герасков, първите науки получават названията си от гръцките философи и учени, които ги разработват. Твърде често обаче гръцки или латински наименования се използуват и за възникналите по-късно науки, а също и за понятийно-терминологичния им апарат, поради интернационалния характер на тези езици в миналото. Това важи и за дидактиката, която се изгражда като наука много по-късно от гръцката и римската духовна култура.

   В миналото, а и сега все още в термина "дидактика" се влага различен смисъл. Основоположникът на дидактиката Ян Амос Коменски я разглежда в много широк смисъл, обхващащ цялата дейност за обучението, образованието и възпитанието, т.е. всичко, което днес изучава педагогиката. Това разбиране се запазва до Йохан Фридрих Хербарт, за когото дидактиката е част от педагогиката, наука за възпитаващото обучение, за неговите цели, задачи, методи и средства. Адолф Дистервег също разграничава дидактиката като теория на обучението от теорията на възпитанието в тесния смисъл на думата.

Ян Амос Коменски

   Постепенно през последното столетие се утвърждава схващането, че отношението между педагогиката и дидактиката е отношение на родово към видово понятие. Не всички автори обаче приемат, че тези понятия се намират в състояние на подчинение. Редица учени ги разглеждат като относително независими. Според Ото Вилман например педагогиката и дидактиката са обособени, еднакво поставени области, тъй като първата се занимава с възпитателното дело, а втората - с образователното дело. М.Герасков също смята, че " дидактиката се занимава с въпросите на образованието, което става главно чрез училището, а педагогиката разглежда възпитанието въобще, по-широко, следователно дидактиката се явява като по-специална наука от педагогиката."

   При това някои автори разглеждат дидактиката предимно като теория на образованието (О.Вилман, П.Цонев и др.), други - като теория на образованието и обучението (М.Герасков, Ив.Марев и др.), а трета група - като теория на обучението (Хр.Николов, М.Андреев и др.). Самото понятие "теория" се употребява в по-тесен или по-широк смисъл - като доказани хипотези, установени истини или като "учение", "наука". Всяко от тези схващания съдържа верни постановки. Основното възражение е, че те са твърде общи и недиференцирани. От друга страна обаче се приема, че колкото по-широко е едно определение, толкова по-малки ограничения то съдържа. Поради това някои автори отдават предпочитание на наименованието "теория на обучението", т.к. при разглеждане на дидактиката като теория на образованието се акцентира върху съдържателната, резултативната страна на обучението, а се игнорира технологическата му страна, а когато дидактиката се определя като теория на образованието и обучението, се пренебрегва възпитателната функция на обучението.

   Продължава да бъде дискусионен въпросът дали дидактиката е част, раздел от педагогиката или може да се разглежда като относително самостоятелна педагогическа наука. В почти всички съвременни учебници по педагогика теорията на обучението обикновено заема твърде голямо място. Но това не е основание да се отрича съществуването на дидактиката като наука. Известно е, че учебните предмети се конструират с оглед на определени цели. Те не са нито копие, нито конспект на съответните научни дисциплини. Твърде често в един учебен предмет могат да се представят в дидактически редуциран вид основите на повече от една наука или област от живота. Ето защо определянето на дидактиката като теория на обучението, теория на образованието или теория на образованието и обучението, съществуваща като раздел на педагогиката, отразява един изминал етап от развитието е в рамките на класическата, традиционната педагогика. В тези рамки обаче дидактическата проблематика неизбежно остава ограничена, неразвита. На съвременния етап в резултат на диференциацията и интеграцията на научното познание педагогиката обхваща цяла система от относително самостоятелни научни дисциплини.

   С основание през последните години все повече автори започват да разглеждат дидактиката като наука за обучението, респективно за образованието и обучението. И това не е случайно. Сега дидактиката вече е придобила статут на относително самостоятелна педагогическа наука със свой предмет, специфични задачи и методи на изследване. От предимно емпирична в миналото теория за обучението, тя все по-интензивно се изгражда като системно-теоретична наука за обучението.

проф. Михаил Герасков
1874 - 1957

   Трябва да посочим, че в своето развитие дидактиката преминава през няколко периода (етапа), чието обособяване е твърде условно. На първия е най-елементарен стадий се извършва постепенно натрупване на фактологичен материал и се изказват най-общи съвети и препоръки за обучението. Вторият е стадий -систематичният - се характеризира с целенасочен стремеж за систематизиране и обобщаване на натрупания многовековен опит, за разкриване на най-общите закономерности на обучението и формулиране на основните му принципи. Този стадий започва през 17-ия век с голямото творческо дело на Я.А.Коменски. Съвременният стадий - системният - се характеризира с постепенното превръщане на дидактиката в системно-теоретична, интегративна наука за обучението. Хр.Николов разграничава четири етапа в развитието на дидактиката: на първия етап тя е сбор от правила и норми, на втория се изгражда като дедуктивна наука, на третия етап се поставя на емпирична основа, а на четвъртия се основава изцяло върху своя предмет.

   Понастоящем най-пълно и цялостно е разработена училищната дидактика, която изучава същността и особеностите на обучението в общообразователното училище. И това не е случайно. С нейната проблематика обикновено се занимават онези педагози, които подготвят учители за общообразователното училище. Според някои автори дидактиката се интересува само от обучението на подрастващите, които не са в състояние сами да определят целите на своето образование, сами да ги постигнат планомерно по най-ефективен начин. Проф. Михаил Герасков /1874 - 1957 / например твърди, че "за дидактиката не е важно това образование, което се получава в зрялата възраст, било в някои специални висши учебни заведения, било частно". Наистина на съвременния етап такова схващане вече не е приемливо, тъй като вузовската дидактика, както и андрагогиката и герагогиката постигнаха определени успехи, но все още училищната дидактика продължава да има приоритетно значение. Поради това най-често при изясняване на проблемите на дидактиката се има предвид преди всички училищната дидактика, обучението в средното общообразователно училище.