Омировият епос - начало на старогръцката литература

ОМИР

     Епосът като литературен род е най-рано възникналият литературен род. Появява се през 8 в. пр. Хр. В основата му стои разказ за събития от славното минало. Биват два вида епос: 

1. митологичен или архаичен епос;  
2. героичен или класически епос.  

По размер  епоса също се дели на две:

1. Хекзаметър - стихотворен размер, състоящ се от шест стъпки.  
2. Цезура - кратка пауза, която разделя хекзаметъра на 3 или 4 части. 

Изпълнители на епоса са странстващи певци:  

1. Аед - на старогръцки aoidós – певец, от глагола áidô, пея;  
2. Рапсод - от старогръцки rapsodos от rapto – съшиване и ode – песен. 

Омир и неговата личност 

     Съществуват седем различни биографии на поета, като най-пълната от тях е тази на Херодот. Биографичните данни са съчетани с легенди поради огромното значение на поета в древногръцката култура. Отава отворен и т.н. "Омиров въпрос "  свързан със съществуването на Омир и авторството на „Илиада“ и „Одисея“.  Съществуват редица теории:  

• унитаристка теза; 
• аналитическа теза; 
• теория на основното зърно или на разширяването;  
• теория на компилирането. 

Характерно за Омировия епос е: 

• повествователен характер;  
• обективност;  
• липса на психологизъм;  
• колективизъм; 
• епическа дистанция;  
• традиционност и стандартност.  
• разгърнати сравнения;  
• ретардация- забавяне на развръзката в художественото произведение;  
• ретроспекция;  
• повторения и постоянни епитети;  
• плоскостно изображение   
• монументалност 

Сравнение между поемите „Илиада“ и „Одисея“ 

    „Илиада“ и „Одисея“ са основен източник на информация за изучаването на Древна Гърция Има следните разлики между поемите:  

• теми; 
• поетика; 
• намеса на боговете; 
• фактологически разминавания; 
• време на написване и обем; 
• композиция; 
• герои. 
• Основни черти на епическия герой 
• Физическа и социална мощ  
• Олицетворява старогръцкия идеал за красота – калокагатия; 
• Висока нравственост; 

Забележително е и изобразяването на войнска етика: 

• стремеж към слава; 
• доблест; 
• войнска чест; 
• айдос; 
• немезис. 
• Крайности в поведението на героя 
• Менос – означава сила, мощ, ярост;
• Хюбрис – нарушаване на свещените законите на боговете; 
• Ате – заслепение, заблуда. 

Образът не героите в епоса се характеризира с:

1. Идеализация; 
2. Липса на психологизъм; 
3. Употреба на постоянни епитети.