Видове, форми и методи за проверяване на подготовката и развитието на учениците.

   Основно предназначение на проверката е да разкрива обективните резултати от обучението, да установява доколко учебните постижения на учениците съответствуват на изискванията на учебните програми. Използуването на различни видове, форми и методи на проверка позволява всестранно да се установи равнището на подготовката и развитието на учениците и обективно да се оценят техните постижения.

   В зависимост от времето, през което се провежда, проверката бива предварителна, текуща, периодическа и заключителна (крайна).

   Предварителната проверка се провежда обикновено в началото на учебната година или в началото на изучаването на някои теми или раздели от учебния материал. При съвременните условия учениците получават определено (често пъти значително) количество от знания, умения и навици от средствата за масова информация и по други канали. Те могат да служат като основа за усвояване на новото учебно съдържание. Предварителната проверка изпълнява ориентираща функция - тя ориентира учителя, а до известна степен и учениците, в готовността им за предстоящата учебна дейност. Установяването на изходните знания, умения и навици позволява на учителя да ги използува при разработката на новия материал.

   Текущата проверка се провежда през целия ход на процеса на обучението. Тя има място по време на всички уроци и служи, от една страна, като обратна връзка за учителя как учениците усвояват учебното съдържание, а от друга - позволява на самите ученици да се ориентират в своите постижения и слабости, като същевременно ги стимулира към системен учебен труд. Текущата проверка е не толкова форма на контрол, колкото етап във формирането на знанията, уменията и навиците на учениците.

   Периодическата проверка обикновено се провежда след изучаване на една или друга тема, раздел на учебното съдържание или в края на учебния срок, а заключителната - в края на учебната година.

Периодичната проверка обикновено е тематична - обхваща основните въпроси от вече изучената тема, а заключителната - основните въпроси от целия изучен материал.

Всички тези видове проверка изпълняват важни образователни (обучаващи), възпитаващи, развиващи, стимулиращи, диагностични, организиращи, управляващи, контролиращи и пр. функции. Чисто контролираща функция изпълняват само годишните и зрелостните изпити, но дори и в тях косвено е заложена и обучаваща функция, тъй като резултатите от тях могат да стимулират учениците за по-нататъшна работа по повишаване на образованието си.

   По обхват на учениците проверката бива индивидуална, групова, фронтална (класна) и масова. Индивидуалната, груповата и фронталната проверка се провежда от учителя във всяко училище, във всеки клас. Масовата проверка се провежда от органи на Министерството на образованието и науката или от научни работници. Чрез нея се проверява равнището на подготовката и развитието на учениците в масов мащаб.

   Според начина на извършване проверката бива: устна, писмена, практическа и комбинирана. 
  Основните методи за проверка, които се използуват в училище, са: наблюдение, устно изпитване, писмено изпитване, извършване на практически работи, провеждане на изпити.

   Всекидневното наблюдение е най-достъпният, но не и достатъчно надежден метод за проверка. Чрез него учителят всекидневно наблюдава как учениците участвуват в изпълнението на поставените им задачи както по време на уроците, така и при другите форми на обучение. То дава информация на учителя за разнообразните изяви на учениците, за това, доколко внимателно слушат изложението на новия материал, как отговарят на поставените от учителя въпроси, как следят отговорите на своите другари и пр. Всичко това може да бъде от значение за техните учебни постижения. Всекидневното (текущото) наблюдение позволява на учителя да натрупа впечатления за работата на всеки ученик.

   Устната проверка се извършва под формата на индивидуално и фронтално изпитване.

При индивидуалното устно изпитване ученикът има възможност да изложи по-цялостно и пълно своите знания и умения. То обаче изисква по-продължително време, поради което обикновено учителят за един учебен час не е в състояние да изпита повече от двама-трима ученика, тъй като той трябва да отдели достатъчно време за преподаване на новия материал. Индивидуалното устно изпитване на ученика се извършва пред класа или от мястото, където той седи. При индивидуалното устно изпитване възникват редица въпроси, като например: как да се активизират останалите ученици, за да следят отговорите на своите другари; какво трябва да бъде поведението на класа и на учителя по време на изпитването, трябва ли учениците да вдигат ръце в случай на затруднения от страна на изпитваните, по какъв начин могат да се внасят необходимите поправки в отговорите им от учениците или от учителя (накрая на отговора или в хода на отговора); кога трябва да се съобщават оценките на изпитаните ученици - непосредствено след отговорите им или в края на урока; какво е вълнението на изпитваните ученици, могат ли те веднага след изпитването да се включат пълноценно в работата на класа; доколко се вълнуват останалите ученици от класа, очаквайки че могат да бъдат изпитани; каква е тяхната готовност да внесат поправки в отговорите на изпитвания ученик, има ли ученици, които не следят отговорите на своите другари, а мислят върху въпросите, които евентуално учителят ще постави след това и дори четат съответните параграфи от учебника; какво вълнува изпитваните ученици по време на проверката - само бележката, която ще получат, или чувството за отговорност за състоянието на подготовката им, или и едното, и другото, съществува ли у тях желание да споделят с учителя празнотите в своите знания, или се стремят да ги скрият и пр.

   За да рационализират индивидуалното изпитване някои учители в началото на часа извикват пред класа не един, а двама или повече ученици, които ще бъдат изпитвани индивидуално, като осъществяват комбинирана проверка: докато единият ученик говори, другите мислят по зададените въпроси, решават задачи на дъската или на листчета, извършват опити и пр. По този начин на изпитваните ученици се осигурява възможност да съсредоточават вниманието си върху своите отговори, а останалите ученици вече знаят, че учителят не ще извиква други пред класа и по-целенасочено следят отговорите на своите другари. За активиране на класа твърде често се поставя задача на отделни ученици да правят преценки (рецензии) на отговорите, при което в някои случаи те също се оценяват от учителя.

   Мнозина добри учители приучват учениците да се въздържат от вдигане на ръце по време на отговорите на техните партньори пред класа, за да не ги смущават. Те им дават възможност да внесат необходимите корекции обикновено след като изпитваният ученик е завършил своя отговор по въпроса, а когато допуска много груби грешки - и по време на отговора.

   Някои автори препоръчват обявяването на оценките след изпитване на по-чувствителни ученици да се прави не непосредствено след изпитването, а в края на часа, за да се предотвратят евентуалните им вълнения. По отношение на останалите ученици учителят може да постъпва по различни начини. Редица учители прилагат т.нар. "поурочна" проверка и оценка като проверяват и оценяват знанията и уменията на учениците не само върху по-рано усвоения, а и върху току-що \ изучения по време на урока материал.

 Фронталното устно изпитване позволява да се задават въпроси към целия клас по всяко време на урока, които обикновено изискват от учениците кратки  отговори. Тези отговори от място дават ценна информация за редица страни на тяхната подготовка, за уменията им да отделят най-същественото от учебния материал, да правят изводи и обобщения. Умението на ученика да изложи накратко най-важното по даден въпрос, да направи изводи или да посочи някои конкретни данни е не по-малко важно от умението му да дава цялостен и обоснован отговор. Наистина фронталното устно изпитване в по-малка степен може да даде информация за възможностите на учениците да излагат знанията си обосновано и доказателствено, да ги прилагат в практиката, поради което е необходимо то да се съчетава с индивидуалното устно изпитване и с другите методи за проверка.

   Писмената проверка се осъществява чрез текущи контролни работи и срочни контролни (класни) работи. Нейното предимство е, че тя позволява едновременно да се проверяват знанията и уменията на всички ученици от класа. Класни писмени работи се правят всеки срок по български език и литература, математика и чужд език. Те се планират предварително и учениците знаят точно деня на провеждането им, за което се готвят от рано. Продължителността им е цял час, а в някои случаи и два часа. Обикновено резултатите от писмените работи се обсъждат в специално отделен за тази цел час - урок за разбор и преценка на самостоятелната работа. По останалите учебни предмети могат да се използуват краткотрайни контролни работи, без учениците предварително да се предупреждават. Те обикновено продължават до 15-20 минути и обхващат много по-ограничен обем материал в сравнение с класните работи. Текущите контролни работи осигуряват необходимата информация доколко целият клас владее по-важните въпроси от учебния материал - определения, основни изводи, фактически знания, какви са уменията на учениците за решаване на задачи, изготвяне на таблици, схеми, диаграми и др. На учениците могат да бъдат предлагани и разнообразни познавателни тестове, изискващи да се избере правилният отговор или той да се конструира. Трябва обаче да се внимава да не се претоварят учениците с много текущи контролни работи. Те също не бива да се използуват като основно или единствено средство за оценяване на учениците. Към писмената проверка може да се отнесе и графическата.

   За проверка и оценка на практическите умения и навици на учениците по редица учебни предмети се използуват разнообразни форми на практическа проверка: извършване на опити, на различни трудови операции, работа с уреди, апарати и инструменти и др. Практическите работи могат да се изпълняват колективно, групово или индивидуално. Чрез тях обучението най-тясно се свързва с живота. Продължителността им е различна и зависи от конкретната дидактическа цел.

   Важна информация за подготовката на учениците дава изпълнението от тях на домашни писмени или практически работи. За тяхното проверяване се препоръчва да се използуват различни начини:

1.  възлагане в класа на задачи, аналогични на домашните; 
2. проверяване на дъската или от място изпълнението на един или няколко ученика; 
3. учителят минава покрай чиновете и проверява тетрадките;
4. прибират се тетрадките на всички или на някои ученици за проверка в къщи;
5. чрез беседа учителят установява как учениците са изпълнили домашните работи. 

   По въпроса дали трябва да се оценяват домашните работи на учениците, няма единство между отделните автори и учители. Едни дават положителен отговор, други са категорично против, поради това, че няма гаранция дали учениците самостоятелно са ги изпълнили. Трети смятат, че такива оценки са възможни само в някои случаи, според четвърти домашните работи следва да се оценяват отделно от другите отговори на учениците, някои пък твърдят, че домашните работи могат да се оценяват ако се поставят на учениците и допълнителни въпроси, и пр.

   Изпълнението на домашните работи е важен показател за равнището на подготовката на учениците. Ако ученикът е дошъл на училище, без да е изпълнил възложените му задачи за домашна работа, не е целесъобразно да му се поставя слаба оценка. Достатъчно е учителят да отбележи това в бележника му и в дневника. Такива забележки играят стимулираща роля.

   При заключителната форма на проверка се използуват изпитите. Те могат да бъдат устни, писмени, практически или комбинирани.

   В дидактическата и педагогическата литература се изтъква необходимостта от използуване на съвременни средства за проверка на равнището на подготовката на учениците: проверочни тестове, анкети, програмирани тестове или учебници, машини-екзаминатори и др. Посочват се редица предимства на тестовете и машините-екзаминатори: те съкращават значително времето за изпитване; предявяват еднакви изисквания към изпитваните; осигуряват единство на критериите за оценка, а това е изключително важно за обективната диагностика на познанията на ученика. Те отстраняват присъствието на учителя и всички въздействуващи ефекти, породени от контакта между изпитващия и изпитвания. В случай на незадоволителна оценка ученикът търси причината в себе си, в недостатъците на своята подготовка, а не в учителя, който го изпитва.

   Заедно с това се посочват и някои съществени недостатъци на тестовете и машините-екзаминатори. Чрез тях обикновено могат да се проверяват знанията, уменията и навиците на учениците на равнище узнаване, възпроизвеждане и използуването им по образец (в познати ситуации). Те обаче не дават възможност за установяване на творческите възможности на учениците, когато се налага да се решават нестандартни задачи, да се прилага усвоеното в нови ситуации. Недостатък на тестовата и машинната проверка е също и това, че те регистрират крайните отговори, без да позволяват да се проследи ходът на решаването на задачите, да се отчитат психическите състояния на решаващите ги. Наистина чрез тях се съкращава времето за изпитване, но от друга страна те изискват много повече време и усилия на голям брой специалисти за създаването си.

   Напоследък се подчертава голямото значение на семинарите, дискусиите, диспутите, индивидуалните събеседвания и др., както и на изпълнението на работи с творчески характер - доклади, реферати, съчинения и т.н.

Мнозина педагози и психолози обръщат внимание на необичайната психическа атмосфера, която съпровожда проверката и оценката.13 Според тях оценката с бележки, особено по време на изпитите, обикновено предизвиква у учениците свръхнапрежение. Смята се, че в редица случаи проверката и оценката пораждат у мнозина ученици неувереност в силите и възможностите им, отчаяние, отвращение към ученето и др. По време на изпитването учениците се вълнуват, не могат да покажат реални учебни възможности. Това може да доведе до недобросъвестно отношение към задълженията им, до такива отрицателни явления като преписване, подсказване, зубрачество и др.

   Една от главните причини за силните вълнения, които се наблюдават у някои ученици по време на проверката и оценката, следва да се търси в неправилното разбиране от самите учители на мястото и функциите на проверката и оценката в учебно-възпитателния процес, в допуснатите от тях слабости при изпитването и оценяването на учениците. Такива емоционални състояния възникват обикновено, когато проверката и оценката се използуват не като показател за равнището на подготовката и развитието на учениците, а като средство за награда или наказание, когато не са системни и ритмични и ученикът не е усвоил някои въпроси от програмното съдържание, но се надява, че ще може да скрие своите пропуски от учителя.

   Според Ш.А.Амонашвили основните неблагополучия при оценяването на учениците с бележки обаче се дължат главно на това, че традиционният учебно-възпитателен процес се изгражда върху априорното предположение, че ученикът трябва да бьде принуждаван (разбира се - в негов интерес) да учи. За тази цел именно се използува оценката (бележката). Провежданата под ръководството на автора експериментална работа свидетелствува, че истински стимулиращ фактор на учебно-възпитателната дейност на ученика може да бъде само съдържателната оценка на резултатите от неговия труд, която е тясно свързана с формиране у него на съответна самооценка, с осъзнаване от него на смисъла на учебно-възпитателните задачи. С други думи, дейността на ученика в учебно-възпитателния процес е най-ефективна, когато се основава не на задължението и принуждението, а на доброжелателното и оптимистично отношение на учителя към него.

   В.А.Сухомлински подчертава: "Аз съветвам всички учители: пазете огънчето на любознателността, жаждата за знания. Единственият източник, който подхранва това огънче, е радостта от успеха в труда, чувството на гордост у труженика. Награждавайте всеки успех, всяко преодоляване на трудностите със заслужена оценка, не злоупотребявайте с оценките. Не забравяйте, че почвата, върху която се изгражда вашето педагогическо майсторство, е в самото дете, в отношението му към знанията и към вас, учителя. Това е желанието да се учи, вдъхновението, готовността за преодоляване на трудностите. Грижливо обогатявайте тази почва, без нея няма училище."

   Основните изисквания, на които трябва да отговаря проверката на подготовката на учениците са:

1. Да бъде системна. Системната и ритмична проверка осигурява на учителя непрекъсната информация за учебните постижения на учениците и същевременно стимулира самите ученици за редовно изпълнение на учебните задачи.

2. Да бъде всестранна. Чрез нея да се отразяват по възможност всички страни на подготовката на учениците, а не само усвояването на знанията.

3. Да отчита индивидуалните особености на учениците. Чрез нея учителят има възможност да опознае индивидуалните възможности на всеки ученик и върху тази основа да му оказва конкретна помощ.

   В училищната практика при проверяването и оценяването на учениците се допускат редица слабости. Не винаги проверката се извършва на всички етапи на обучението. Не е напълно преодолян традиционният начин за изпитване на учениците само в началото на часа. Понякога се абсолютизира ту фронталтото, ту индивидуалното изпитване. Не всички учители умеят по време на изпитването да заангажират целия клас. Някои учители надценяват значението на цифровата оценка и я използуват като средство за наказание или поощрение! Има учители, които отдават много голямо значение на средноаритметичния успех, като го изчисляват педантично. Все още се допуска по-голям или по-малък субективизъм при оценяването.