Кирил и Методий

   През втората половина на  IX век две забележителни събития оставят трайна следа в културната история на България. Първото е приемането на християнството като официална религия от княз Борис I през 865 г. Този политически акт спомага за обединяването между славяни и прабългари и коренно променя съдбата на българската държава  по отношение на нейното културно-политическо развитие. Второто е създаването, въвеждането и разпространението на писменост и книжнина на говорим славянски език. С това дело са свързани имената на Константин Кирил Философ и неговия брат Методий – първите славянски просветители, и имената на техните ученици Климент, Наум, Ангеларий, Горазд, Лаврентий, Сава и др. Това е времето на тоталната църковна догматика, когато църквата е монополизирала културата и науката, и я затворила в обръча на своя езиков консерватизъм – триезичието. След разпадането на античните империи – Римската и Византийската, на техните територии възникват нови европейски държави , населявани от нови народи, които говорят нови, свои езици. В такъв социален климат на господство на “ трите свещени езици” – гръцки, латински и еврейски, през 863 г. Кирил започва да проповядва на четвърти език – славянски, и да въвежда нова писменост. Четвъртият литературен език, употребяван от Кирил и Методий е първият нов език на епохата, въведен в европейския духовен живот. След смъртта на двамата братя разпространението на славянската писменост се осъществява от техните ученици.