Охридска школа

   Организатор на тази школа е един от най- талантливите ученици на Кирил и Методий – Климент Охридски. Дейността му има два основни аспекта:

1. от една страна тя е насочена към създаването на самобитна българска култура, чрез която българският народ на се противопостави на чуждото идейно влияние, засилено след приемането на християнството като официална религия;
2.  от друга – писмеността да се издигне до тяхното културно равнище, да се освободят и стимулират силите на народа за развитие и творчество.

   Първоначалните му усилия са насочени към приобщаването на онези местни жители, които все още се придържат към езичеството. Основната му работа е ориентирана към обучението в славянска грамотност и книжнина, за да може да извършва богослужение на славянски език. Сведенията за Охридската просветно – книжовна школа са твърде оскъдни. За  нея знаем, че има демократичен, масов характер, достъпна е за всички деца от народа, обучението се води на роден език. Състои се от два отдела: долен – за начално ограмотяване, и горен – за напреднали в обучението, които помагат на Климент в работата му по ограмотяване. В своята практическа педагогическа дейност Климент използва индивидуалната система за организация на обучението. Независимо ,че децата са в група, той обучава всяко едно по отделно. Редом с теологичните знания децата получават и практически знания по земеделие и овощарство

Климент Охридски остава в историята на образованието и със своята книжовна дейност. Той е автор на много поучителни слова, поучения, похвални слова, житиета. Твори и в областта на църковната поезия, като поставя българското и начало.

 През 893 г. цар Симеон премества столицата от Плиска в Преслав. Там Климент е ръкоположен за епископ. Така той става първият епископ на български език. В резултат на църковно строителната му дейност са издигнати множество църковни и манастирски сгради. Една от тях е манастирът “Св. Пантелеймон “, които става център на дейността му.