Плиско-преславска школа

   За официален организатор на школата се смята Наум, макар че основите й се полагат от Климент, преди да замине за областта Кутмичевица. Представата за Плисковско – Преславската школа се формира чрез визията  за нейния създател. Седалище на школата е манастирът “ Св. Пантелеймон”. Дейността на участниците в школата е свързана с превеждането на църковните книги от гръцки на старобългарски език, за да може богослужението да се извършва на роден език, и написването на първите литературни творби на старобългарски език. Школата се ползва с подкрепата на цар Симеон, които е бил и участник в нея. Други видни представители на Плисковско – Преславската книжовна школа са: 

• Цар Симеон – получава високо образование в Магнаурската школа в Константинопол, където освен богословски предмети изучава и светски науки. Пряко със Симеоновото име са свързани два големи литературни сборника: “ Златоструй” и “ Симеонов сборник”. “Златоструй: съдържа подбрани творби от словото на Йоан Златоуст, а “Симеонов сборник” е с богато съдържание. Темите в него обхващат историческото, медицинското, философското, теологичното, литературното и библиографското познание. Сборникът получава голяма популярност

• Константин Преславски – написва първото стихотворение в старобългарската литература – “Азбучна молитва”. Оригиналното в тази творба е, че всеки следващ стих започва с поредната буква от азбуката. Идеята на стихотворението е да се запамети азбуката в нейната последователност. Друго известно произведение на Константин Преславски е “ Проглас към Евангелието”. В него той се възхищава от богатото и благозвучието на старобългарският език.

• Йоан Екзарх – глава на българската църква, високо образован, канонизиран за светец след неговата смърт. Произведението “Небеса” е най-ранният негов превод на част от съчинението “ Източник на знанието” от Йоан Дамаскин, които не е буквален, а авторизиран. “Небеса” съдържа сведения за водата, небето, въздуха, огъня, човека и др., и всички те са разтълкувани от позициите на богословието. Друго произведение е “Шестоднев”. 

• Черноризец Храбър – забележителна и енигматична личност от Плисковско – Преславската школа. Единственото запазено негово произведение е “За буквите” – най-пламенната защита на славянската писменост. С помощта на богословски аргументи и по исторически път доказва, че гръцкият, латинският и еврейският нито са първични, нито са свещени. В края на произведението изразява своето емоционално отношение, възхищение и съпричастност към делото на Кирил и Методий, и неговото значение за целият славянски народ.

• Презвитер Григорий –  принадлежи към плеядата български книжовници, творили по времето на “златния Симеонов век”.Голяма негова заслуга е, че молба на цар Симеон превежда първите осем глави от Библията, отнасящи се до сътворението на света и на човека, неговото грехопадение и пр.

   Участниците в Охридската и Преславската школа имат съществен принос за утвърждаването на източноправославното християнство по българските земи. Те разпространяват делото на Кирил и Методий, обогатяват българският книжовен език, спомагат за повишаване образоваността на средновековния човек, защитават правото на славянските народи да развият културата и образованието си върху фундамента на роден език.