Образованието в килийните училища след падането на България под турско робство

   Килийни училища се наричат  “килийни” защото са помещавани отначало в пристроена стаичка до селската, градската или манастирска църква. Тази стая се нарича „килия”. По видове  килийните училища биват манастирски, метоски, (таксидиотски), частни и обществени.  Приема се според изследователя Гечев, че първите български килийни училища, които продължават традицията на средновековните манастирски училища са открити в манастирите в Св. Гора и в полите на Шар планина – манастира “Св. Наум”.

    Обзавеждането на килийните училища включва: одър или дюшек за учителя, миндери (скамейки) за сядане на учениците, долап – ниша за вещите на учителя, лавици за учебни потреби, икона с кандило. 

    По време, килийните училища през турското робство възникват както следва:

1. Бояна – XV в.
2. Добрич – XV в.
3. Златоград – началото на XV в.
4. Ловеч – края на XV в.
5. Осоговски манастир – XV в.
6. Килифаревски манастир – XV в.
7. Рилски манастир – XV в.
8. Самоков – XV в.
9. Благоевград – XVI в.
10. Плевен – XVI в.
11. София – краят на XV в.
12. Русе – XVI – XVII в.
13. Търново – XVI – XVII в.
14. Пловдив – XVII в.
15. Карлово – XVII в.
16. Пазарджик – XVII в.
17. Разград – XVII в.
18. Габрово – XVII в.
19. Копривщица – XVII в.

       До 1762 г. (условно се приема годината на написване на “История славянобългарска”) средният брой училища в Мизия, Тракия и Македония е 112 училища; от 1762 до 1835 г. (откриването на първото новобългарско мъжко взаимно училище в Габрово) – 225 училища; от 1835 до освобождението от 1878 г. – 140 училища. Изводът, е че килийните училища съществуват паралелно с другите видове училища  по българските земи. След 1870 г. килийните училища вземат елементи на взаимните и често пъти са смесен тип.

     Методиката на ограмотяване в килийните училища се осъществява по буквослагателния метод. 

Преобладава механично наизустяване, без определен ритъм и програма. Учи се сутрин и следобед. Учебната година започва през зимата на Димитровден и завършва през късна пролет на Гергьовден, тъй като тогава земеделската работа намалява. Пише се върху пинакида или пинакс – дъска намазана с восък. Буквите и текста се очертават с шило и се изглаждат с малка шпакла. Има писци, които съчетават двете функции – от една страна е острието, от друга страна малката лопатка за заглаждане. Най-бедните ученици пишат върху избелена волска плешка с въглен от липова клонка. Писането върху плешката се изчиства с кърпичка намокрена във водата. С масовото навлизане на хартията започва и писане с мастило, което се прави от шикалки. Четенето започва с молитви от часослова (наустница) , след това продължава върху текстове от псалтира, след псалтира следват апостола и светчето. Смята се с черковнославянски цифри, а по-късно се появяват и арабските цифри. Упражненията по смятане се наричат “ракам”. Помагала на учителя са: дълъг прът, пръчка, флага – уред за стягане на краката, за налагане с пръчка върху босите стъпала, някъде има наказателни знаци – кавалерии. Други възпитателни средства са стоене на колене, бой с пръчка и твърде елементарното дърпане не уши и плесници. В някои килийни училища се времена се дават исторически и географски знания, среща се и преподаване на граматика, етика, карасноречие. След навлизането на буквара на П. Берон се четат и светски знания за растителния и животинския свят. Започват да се ползват и буквари, написани на черковнославянски.

     Създават се и девически килийни училища, които са предимно манастирски. За първи се приемат това в Калоферския женски манастир и в девическия метох в Самоков. И там обучението се води на черковнославянски от по-образованите монахини, най-известна е килийната учителка баба Фота. Изследователите изброяват около 20 девически килийни училища.

    В първата половина на XIX в. в обществените или частните килийни училища навлизат нововъведения. Почти навсякъде по стените има зидове за сядане. Зидовете са постлани с рогозки. Най-малките ученици седят върху рогозките в средата. Те се наричат пинакидари. Учителят седи до камината. Учението започва с молитва “Царю небесни”. На обяд ислед рапус също четат молитви. На 10 ученика се полага помощник наричан калфа. След “пинакидарите” по ранг следват  “букварджиите” – те вече сричат буквари  с черковнославянски текстове; след като се завърши този курс се отива в групата на “наустничарите” – там се пада честта да четат от Часослова (Наустницата); следващата група е на” “псалтираджиите” – след завършване четенето на псалтира се започва четене на Апостола, Библията, Полустрой или Черковно последование (ред на службите), Службник, Черковен устав и черковното пеене. След запознаване с буквите се започва усилено оттрениране на четенето. Писането започва едва, когато се попадне в групата псалтираджиите. В събота се води обучението по катехизис. Занятията са три часа преди обед и три часа след обед. През първия час има показване от десетниците, през втория час всеки учи сам, през третия час има изпитване от учителя и задаване на нови упражнения. Всичко това показва, че и в килийното училище идва опита да се ползват помощници. В килийното училище също има строги наказания. Освен пристягане с флагата и бой по петите се среща още: окачване на шията на дъска с надпис за престъплението; последващо заплюване ( при много тежко провинение ), начерняване на лицето със сажди и развеждане из селото.

     Килийните учители (в обществените и частните училища) получават средно от 1000 до 4000 гроша (през първата половина на XIX в.). Когато детето мине от групата на пинакидарите в групата на букварджиите – той получава 1 грош допълнително. За преминаване в групата на наустничарите и псалтирдциите – получава 2 и т.н. На учителя по правило се правят подаръци: риза, кърпи, пешкир, чорапи, плоскаче ракия, бъклица вино. Като се приключи с буквара. Двама от калфите съобщават това на родителите. Тогава може да се случи учителят да получи кърпичка с два – три гроша. По Сирница се подаряват от 2 до 5 бели яйца, а по Великден от 2 до 5 червени яйца с по един кравай. По гроздобер на учителя се полага котле шира, а по Коледа къс сланина и къс месо. Ако учителят пее в черква, също се плаща.