- Получаване на връзка
- X
- Имейл
- Други приложения
- Получаване на връзка
- X
- Имейл
- Други приложения
След падането на България под турско робство през 1396 г. за българската просвета настъпват тежки времена. Настъпва разрушение на българската църковна и манастирска организация, а с това и на българското образователно дело. Българският интелектуален елит или е погубен или емигрира. За дълго време се забранява строежа и обновлението на християнски храмове. По правило възпитанието е в семейството или селската общност, подхранвано от традиционализма и с консервативен характер. Възпитателните средства са устните предания, участие в православните християнски служби, съблюдаване на християнските норми, при възможност четене на различна книжнина. Част от прослойките в българския народ имат ограничени права и свободи, което техните поселения основни пазители за българщината, заедно с духовенството на оцелелите или възстановени по – късно манастири и църкви. Тези прослойки са войниганите, дервентджиите, рударите и обработващите земи на джамии и болници. Войниганите изпълняват спомагателна военна служба. Дерветджиите пазят проходите, а рударите разработват находища и извличат метал за нуждите на армията. В техните селища и в някои манастири се появяват първите килийни училища
Коментари
Публикуване на коментар