Образованието в манастирите след падането на България под турско робство

   Българските манастири  имат няколко важни функции по отношение на българското образование: 

1. Те са опора на българската народност в най – трудните времена за нея;
2. Поддържат елементарната грамотност;
3. Опазват книжовното наследство и в тях се създава нова книжнина;
4. Стават средище за обмяна и развитие на културните ценности;

   Традиционната структура на манастирите включва църквата , параклиса, мехода, монашеското общежитие, кногохранилището, стопанските и помощни постройки. Към тях се включва от XV – XIV в. и килията – мястото за обучение или килийното манастирско училище.

•     Рилски манастир – основан в средата на X в., след разрушаването и опожаряването им от турските нашественици е възстановен през 1460г. В 1469г. в манастира са пренесени мощите на св. Иван Рилски. Килийното училище съществува може би от времето след възстановяване на манастира – XV в. Разполага с библиотека. Манастирът има метоси из територията на цялата бивша страна. С тяхна помощ са разкрити редица килийни училища.
•    Осоговски манастир (св. Яким) – основан е между IX и XII в. от духовния ученик на св. Иван Рилски – Яким. По-известни духовни лица в него са: Гаврил от XVI в. Геврасий от първата половина на XVIII в. Яким Кърчовски от първата половина на XIX в. Имал е манастирско училище.
•    Леновски манастир – основан е вероятно през X в., има запазени много ръкописи.
•   Бачовски манастир “Успение Богородично” – основан е през 1083 г. от братята грузинци Григорий и Абас Бакуриани. Училището в продължение на много години е само грузинско, а Йоан Петрици се занимава с философски въпроси на човека и обществото, на доброто и злото и др.
•  “Св. Атанас”- намира се при с. Лешок, Тетовско голямо просветно о книжовно средище. Там е починал възрожденецът Кирил Пейчинович. 
•  “Св. Богородица”- намира се край Кичево. Разполага с богата книжнина. Имало е килийно училище.
•   “Св. Преображение Господне” – намира се край Велико Търново. Основан между XIII и XIV в. Сегашният му вид е от XIX в. Претежавал е много ръкописи, които са унищожени от турците.
•    “Св. Богородица” – разположен е край с. Килифарево, Великотърновско. Основан е от Теодосий Търновски. Важно просветно и книжовно средище. Там е учил Евтимий Търновски.
•  “Св. Троица” – основан от Евтимий Търновски през XIV в. Имало училище и скриптолия.
•   “Св. Иван Рилски” – намира се до Курило, Софийско. Основан е в края на XVI в. В него пребивавал Пимен – книжовник, просветител и живописец. 
•   “Успение Богородично” – Троянски манастир, създаден през втората половина на XVI в.
•  “Св. Троица” – известен е и като Етрополски манастир. Много известно духовно средище от XVI и XVII в.
•  “Св. Георги” – това е Креминовски манастир. Известен духовен център през турското робство.
•  “Св. Георги” – манастир е край с. Гложене, Тетевенско. Създаден е някъде между XV и XVI в. Има килийно училище и метоси, които също разкриват училища. В този манастир през 1881 – 1882 г. Д. Ковач превежда “Всеобщата история на педагогиката” от швейцарския автор Ю. Пароц.
•  “Св. Богородица” – това е драгалевския манастир. Създаден е през XIII-XIV в. Има много важна роля за българската книжнина и просвета.
•    Етрополският манастир (Варовитец) има скриптория, която се пишат и преписват книги за вътрешни или външни нужди.