Българските средни и класни училища

Разпространение. 

   Въпреки безспорната си роля за разширяване на обхвата на образованието и за издигане на културното равнище на българското общество, новобългарските взаимни училища не могат да удовлетворят нарасналата му потребност от по-високи и разностранни знания..

   Първите новобългарски класни училища се появяват през 40-те години на ХIХ век - през 1844 г. в Елена, създадено от Иван Момчилов, през 1845 г. - в Пазарджик - от Никифор Попконстантинов, в Калофер от Ботьо Петков, в Панагюрище от Анастаси Чолаков и в Плевен от Емануил Васкидович, през 1846 г. - в Копривщица - от Найден Геров. Копривщенското училище е първото, което организационно се отделя от взаимното и се обособява като самостоятелно звено в структурата на новобългарското образование. Класните училища не са така многобройни като взаимните. Те се откриват предимно в оживените стопански центрове - градовете и някои по-големи села. Най-известните класни училища, освен посочените, са в Пловдив, Сливен, Търново, Габрово, Цариград, София, Шумен, Русе и др.

   Началото на девическото класно образование поставя Сава Доброплодни. През 1856 г. той открива в Шумен първото класно училище за момичета. През 1862 г. е създадено училището в Габрово, а през следващите години в Стара Загора (1863), Копривщица (1864), Русе (1865), Пловдив, Казанлък (1866), Свищов (1867), Търново (1869) и други селища. Броят на класовете в различните училища е различен - обикновено от един до пет. В по-малките селища училищата са еднокласни или двукласни -например в с. Калипетрово, Силистренско, училището е еднокласно. В началото на 70-те години най-характерен тип главно училище е трикласното. Четирикласни са училищата в Пазарджик и Шумен. 

   Само Пловдивското (мъжко) училище развива шест, а Габровското -седем класа, с което те стават първите средни училища по нашите земи. Пловдивското училище е открито през 1850 г. от Найден Геров. Училището функционира като четирикласно до 1869 г., когато по идея на училищните настоятели е преустроено в семинария с изграждане на още два специални класа за богословско образование. Габровското класно училище започва да функционира като новобългарско през 1857 г. при учителя Тодор Бурмов. Развитието му в пълно средно учебно заведение се свързва с имената на руските възпитаници Рачо Каролев, Иван Гюзелев и Петър Генчев, които започват работа в него през 1871 г. През учебната 1872 - 1873 г. е създаден пети клас, а през следващите две - шести и седми. Броят на класовете в едно училище не е постоянна величина и варира през различните години в зависимост от професионалната подготовка и броя на учителите. Тъй като текучеството сред тях е много голямо, това налага чести промени както в продължителността на обучението (броят на класовете), така и в учебните планове и програми.

Съдържание, организация, методи на обучение и възпитание, учители, материална уредба. 

   Съдържанието на обучението в класните училища се характеризира с изключително разнообразие. То се обуславя както от образователните възможности на учителите и педагогическите им възгледи, така и от изискванията на училищните настоятелства, които ги назначават. 

   Въпреки различията между отделните учебни планове и програми, те са обединени от общата насоченост към национално самопознаване и стремежа към следване на добрите съвременни образци. Към учебните предмети, свързани с изграждането на националната самоличност, спадат тези, които съдържат знания за родния език, историята, културата, религията и др. Във всички учебни планове на първо място фигурират религиозните учебни предмети - катехизис и свещена история, а в някои и българска църковна история - Пловдивското и Габровското училищe.

    Българска литература се изучава само в седми клас на Габровското училище и в Болградската гимназия, а българска география не фигурира като отделен учебен предмет в нито един учебен план.

   Хуманитарната подготовка някъде се допълва и с изучаване на психология, етика, литературознание, наричано словесност, риторика, логика. Като цяло хуманитарният цикъл от учебни предмети преобладава в училищата, развити до трети клас включително. 

   Въпреки общообразователния характер на класните училища като цяло, в някои от тях в по-горните класове се предлагат знания с практическа насоченост - педагогика, земеделие, търговски и богословски дисциплини. Слабо са застъпени учебните предмети, свързани с физическото и естетическото възпитание. Гимнастиката като учебен предмет е практикувана рядко, но игрите и разходките са основен елемент на училищния живот. 

   Обучението в класните училища се организира по класно - урочната система. Това дава възможност за издигане равнището на учебния процес. Във всяко училище има по един главен учител и помощници. Обучението се извършва под формата на уроци. Обикновено урокът започва с проверка на усвоените знания върху стария учебен материал, след което се преподава новиятУчебната година започва обикновено в края на август или началото на септември. Приемането на нови ученици се извършва предварително.. Продължителността на учебната година е различна в различните училища. В градовете тя продължава до края на месец юни или до края на юли. Обикновено лятната ваканция е един - два месеца. Учебният ден е в рамките на четири - шест часа със сутрешни и следобедни занятия. Между уроците има почивки. Учебната седмица е шестдневна, почива се само в неделя. Неучебни дни са и големите религиозни празници, в които учениците се задължават да ходят на църква. 

Учебната година завършва с публичен годишен изпит , на който присъстват училищните настоятели, родителите и други представители на местната общественост. Годишните изпити се провеждат при изключителна тържественост. Изпитът започва с молебен и водосвет, след което учителят започва да задава въпроси към учениците по учебния материал от изучаваните предмети

   Поведението на учениците в училище и на обществени места се регламентира в специално разработени училищни закони и правилници. Като основни се очертават изискванията за редовно посещение на учебните занятия и божествените служби в църквата, спазване на определените норми на личната хигиена и морал. Наказанията, които се предвиждат за ученици, несъобразяващи се с наложените изисквания, са доста по-леки в сравнение с тези във взаимното училище забележка, мъмрене и като крайна мярка - изключване. 

   Голяма част от класните средни училища се помещават в специално построена за целта сграда. Тя се състои от няколко стаи - по една за всеки клас и една-две за учителите. Физическите и химическите кабинети, както и библиотеките, са рядкост. Към класните девически училища в Габрово и Стара Загора и към средните мъжки училища, които стават притегателен център за ученици от всички български области, се откриват и пансиони за външните ученици. Значение на класните училища. Докато взаимните училища преследват предимно количествени показатели, класните училища се насочват към качествените. Те съдействат за повишаване на образоваността чрез разнообразно учебно съдържание, нова организация и методика, реализирани от високо квалифицирани кадри. Чрез този тип училище българското общество се представя пред света, тъй като една част от неговите възпитаници продължават образованието си в чужбина. В него намират проявление педагогическите възгледи на българската интелигенция и се чертае бъдещото развитие на националното образование.