Разпространение на взаимните училища

   Много училища се организират по образец на Габровското училище и получават от него учебници и учебни помагала. 

 Материална уредба, съдържание, организация, методи на обучение и възпитание, учители.

   Обучението във взаимни училища се провежда в специално посроена за целта сграда, централно място в която заема една голяма учебна стая. В нея са наредени  дълги чинове за по 12-20 ученици. Първите два чина се наричат пясъчници – писалищата им дъска е оградена с первази и пространството между тях – запълнено с шясък, на който се учат да пишат най-малките. На стените има железни полукръгове, които се вдигат и свалят. Над тях са закачени взаимоучителните таблици, предназнаени за четене. Съдържание на обучението във взаимните училища е елементарно. Според Йоаким Груев „целта на тогавашното взаимно уилище бе обучение само в четене и писане”, като писането вкючва букви, думи и цифри. След тяхното усвояване се надстройват знания по граматика, аритметика, предметно обучение , катехизис.

• Писането на букви и цифри се осъществява най-напред върху пясък, а след това – върху плоча. Пишат се първо букви, после срички, думи и изречения. Напредналите пишат на хартия по образеци от ръководството по краснопис. 
• Четенето се извършва по таблици – 72 на брой, от които 66 – със светско, а 6 – с религиозно съдържание. Първата таблица съдържа малките и големите букви, втората – наименованията на буквите, третата – срички, съставени от две букви. Следва трибуквени срички, едносрични, двусрични и многосрични думи, изречения и кратки текстове – предимно с нравствено-поучителен характер. Някои от таблиците съдържат елементарни знания по граматика, хигиена, география и естествознание. В последните десетилетия преди Освобождението започват да се използват буквари – български и руски.
• Смятането също се осъществява по таблици – 12 на брой. Те съдържат арабските цифри, таблицата за умножение и четирите аритметични действия. Учениците се запознават с цифрите на числата от 1 до 1000 и с аритметичните действия.

   Галвният показвател организира обучението по четене и писане, контролира изпълнението на командите и следи за дисциплината по време на учебните занятия. Показвателите обучават учениците от определените им полукръгове и чинове по четене и писане и представят отличителите се за награда или наказание. 

   Броят на отделенията в различните училища е различен. Срокът на обучение в селските училища обикновено е 2 години, а в градските и добре уредените селски училища – 3-5 години. Последните две отделения се наричат „приготвителни” – подготвят учениците за обучение в по-горната училищна степен – класното училище. 

   Учебната година във взаимните училища не е точно определена. Обикновено учениците излизат в разпус един месец през лятото и по една седмица за Коледа и Великден. Учебните занятия се провеждат сутрин и следобед – общо шест учебни часа. 

   Учители във взаимните училища обикновено са светски лица. Те усвояват новата система за организация на обучението при Неофит Рилски – в Габрово и Копривщица. Специализирана педагогическа подготовка предлага само богословско-педагогическото училище в Щип, но с въвеждането на педагогически дисциплини в някои мъжки и девически училища те също се превръщат в центрове за педагогически кадри.

   Значение на новобългарските взаимни училища. 

   Бързият темп на увеличаване броя на новобългарските светските взаимни училища е показател за нарасналите образователните потребности на българското общество през епохата на Просвещението, и по-конкретно през втората и третата четвърт на XIX век. Новобългарските взаимни училища създават здрава основа на училищната система и са предпоставка за изменение на нейната структура.