Позитивизмът като познавателна методология

   Разкриването и изясняването на методологическите основи на съвременната дидактика е изключително сложна задача. Методологията на дидактиката е учение за общия подход, за принципите на този подход при изучаване и обясняване на процесите и явленията на обучението. Ето защо тази задача може да се реши при условие, че се очертаят гносеологическите (епистемологическите), антропологическите и социологическите й основи.

   Основна особеност на съвременните гносеологически (познавателни) методологии, които намират приложение в дидактиката, е тяхната постпозитивистка ориентация (насоченост). При това постпозитивизмът се изразява в установяването на едни или други съчетания и съотношения между философския рационализъм и философския емпиризъм.

Огюст Конт 1798 - 1857

   Както е известно, позитивизмът като познавателна методология възниква през 30-40 г. на 19-ия век. Неин основоположник е О.Конт. Тя се разработва също от Дж.Ст.Мил, Х.Спенсър и др. Характеризира се с твърде бурно развитие и диференциация в различни метатеоретични и приложни направления. В най-ново време широко разпространение получава постпозитивизмът (К.Попър, И.Ла-катош, Т.Кун, П.Файребендт и др.). Най-характерното за позитивизма е стремежът за достигане до истинско знание чрез използуване на такива надеждни методи каквито са наблюдението и опита, без да са подчинени на никакви предварителни теоретични конструкции. При това въпросът за приложимостта на придобитите знания остава несъществен. Движението към истината се постига чрез строго измерване на емпирично установените факти. Такава възможност предоставят природните науки, докато обществените науки си остават идеология, т.е. недоказуеми предположения, становища и мнения. Отличителна черта на постпозитивизма е опитът за примиряване на дихотомията - теоретично и емпирично познание, за обвързване на всяко емпирично изследване с една или друга теоретична концепция. Постигането на истинността се разглежда като отворен процес на опровергаване на достигнатите изводи и привеждане на нови аргументи. При този подход и в обществените науки са възможни научни теории. Под влияние на позитивизма и постпозитивизма в дидактиката се развиват две относително самостоятелни направления на изследвания: емпирично-описателни и емпирично-експериментални. Същевременно в някои по-нови изследвания се наблюдава стремеж за съчетаване на емпиричния с теоретическия подход при разкриване на закономерностите на обучението.