Структура на дидактическата проблематика и актуални задачи

   Основата на изграждането на структурата и съдържанието на дидактическата проблематика следва да се постави субект-обект-субектния подход, който характеризира бинарността на обучението (дейността на неговите субекти) и обектната му същност (неговото съдържание). При това рационалното съчетаване на чисто статичния с динамичния начин на изложение предполага, от една страна, да се имат предвид най-важните етапи на движението от целта чрез съдържанието и процеса (технологията) за овладяването му към постигнатите резултати, а от друга страна, да се отчитат познавателните особености на онези, които изучават основите на дидактиката като наука.

Структурата на дидактическата проблематика може да се представи най-обобщено по следния начин:

1.     Дидактическа пропедевтика, която включва въпросите, очертаващи научния статут на дидактиката, нейния предмет, актуалните  функции и задачи, по-важните етапи в развитието , теоретико-методологическите  основи, научния  инструментариум, а също и понятийно-терминологичния  апарат, изясняването същността на онези нейни категории, което улеснява значително системното изложение на дидактическата проблематика.
2.    Телеологична дидактика, която обхваща въпросите, свързани със социалните изисквания към подготовката и развитието на подрастващите, с целите и задачите на обучението и образованието и подходите за тяхното формулиране. Въпросът за целите и задачите на обучението и образованието напоследък придоби особена актуалност, защото целепоставянето оказва съществено влияние върху всички останали компоненти на учебно-възпитателния процес - съдържание, методи, форми за организация и контрол. Сега като много перспективен се разглежда таксономичният подход. Разнообразните таксономични модели на целите на обучението позволяват в значителна степен да се операционализират и конкретизират изискванията по отношение на учебните постижения на учениците.
3.    Обектна дидактика (онтодидактика), която очертава теоретичните основи на съдържанието на образованието и обучението, класическите и съвременните подходи за неговия подбор и структуриране, характеризира основните документи за учебното съдържание и формулира по-важните изисквания към тях.
4.    Субектна дидактика, която разглежда в съответствие с предмета на дидактиката дейността на учениците (ученето) и дейността на учителите (преподаването), т.е. дейностите на главните субекти на обучението като социален феномен. Тя изяснява същността на структурата на преподаването и на ученето като относително самостоятелни цялости на обучението като съвместно-разделена дейност, разглежда различните видове преподаване и учене, по-важните теории, стратегии и техники за преподаване и учене, както и предпоставките, условията и факторите за повишаване ефективността на преподаването и на ученето.
5.    Субект-обектна дидактика, която изяснява същността и особеностите на обучението като дейност, взаимодействие и процес, неговата структура като цялостно явление и цялостна система. Напоследък определени успехи постигнаха комуникативната, интерактивната и перцептивната дидактика. Те имат немалък принос за по-задълбоченото разкриване на същността на обучението като особен вид педагогическо общуване, както и за преодоляване на едностранчивия, предимно интелектуалистичен подход към него. Тази проблематика е тясно свързана с постепенното утвърждаване на новия, интерсубективен подход за изследване на човека във философията и в частните хуманитарни науки. Този подход, за разлика от многосубективния (интрасубективния), има за своя основа не индивида сам по себе си, а взаимовръзката на субекта с другите индивиди, т.е. комуникативната същност на човешката жизнедейност, която във всички свои фази и отделни моменти е интерперсонифицирана, насочена е към дейността на другите. Обективната ориентация към проблемите на междуличностната комуникация дава определено отражение при изясняване на диалогичното общуване в обучението.
6.    Нормативна дидактика, която разглежда въпросите за закономерностите и принципите на обучението, съблюдаването на които осигурява по-голям образователен, развиващ и възпитателен ефект. С интензивното развитие на дидактиката и с по-нататъшното усъвършенствуване на училищната практика безспорно нарастват възможностите за откриване на нови закономерности, както и на някои нови принципи на обучението. Изграждането на единна, цялостно и общоприета система от Дидактически принципи може да се постигне върху основата на запазване на всички положително и ценно от класическите принципи в тяхната съвременна интерпретация и съчетанието им с новоустановените основополагащи изисквания към обучението.
7.    Технологична дидактика (дидактическа технология), която изяснява проблемите за организационните системи, формите, методите и средствата за обучение, за рационализиране и интензифициране на дейността на учителите и на учениците, за научната организация на техния труд. Теоретичната дидактика сама по себе си не може да се разглежда като обща технология на обучението, макар че нейните постижения широко се използват в училищната практика. Задачата на технологията на обучението е да преобразува разработените от дидактиката закони и принципи в ефективни методи, похвати и средства за преподаване и учене. През последните години се полагат все по-големи усилия да се разкрият възможностите за операционализация и технологизация на вече известните и на новоустановените Дидактически обобщения.
8.    Доцимология и дидактометрия, която се занимава с проверяването и оценяването на подготовката и развитието на учениците, с измерването (диагностиката) на резултатите от обучението, със самоконтрола и самооценяването на обучаваните. Макар че изпитванията на учениците водят началото си от древността и до днес много аспекти на училищната изпитна система все още остават недостатъчно изследвани и изяснени. Това положение особено важи за възможностите и начините за използване на дидактическите тестове като едно от надеждните средства за обективно измерване на учебните постижения на учениците, за диагностика на резултатите от обучението.
9.    Дидактически прогностика (футурология), която разработва теоретическите и организационно-методическите предпоставки за прогнозирането в дидактиката и за научното обосноваване на обучението. Това е една от най-малко разработените области на теоретичната дидактика, имаща твърде голямо значение за изясняване на въпросите за бъдещето на дидактиката и на училището, за дидактиката на бъдещето, за училището на бъдещето.

   

  Посочената структура на дидактическата проблематика до голяма степен е условна. Могат да се предложат и други варианти за нейното разкриване. Освен това тази структура не изчерпва цялата система от относително обособени области (направления) на съвременната дидактика, които взаимно се проникват и твърде често преминават една в друга. Известно е например, че напоследък във връзка с електронизацията и автоматизацията на обучението, с неговата компютъризация вече се формира като относително самостоятелно направление компютърната дидактика. Мнозина автори обосновават необходимостта от разработване на кибернетична дидактика. В някои страни добре са разработени и редица други направления: комуникативната и херменевтичната дидактика (Германия), Когнитивната дидактика (САЩ) и т.н. Нещо повече. Повишеният интерес към реформаторската педагогика от по-далечното и по-близкото минало, стремежът да се направи по-реалистична оценка на нейните постижения и слабости поставя на преден план проблемите за изясняване на отношението между дидактиката и натрупалите значителен емпиричен материал науки като педологията (науката за детето) и педевтологията (науката за учителя). Едва ли обаче може да се оспорва необходимостта от използването от дидактиката на всичко ценно, установено от тези, а и от редица други науки.

     С основание немският учен Вернер Виатер изтъква важността на теоретичната обосновка на дидактическата проблематика от съвременни позиции. Защото компетентното дидактическо действие винаги се основава на адекватно на училищната практика теоретично знание.

   В съответствие с разнообразните си социални функции дидактиката разрешава редица важни задачи. Актуална нейна задача е научното обосноваване на съдържанието на училищното образование в съответствие с повишените изисквания към подготовката и развитието на подрастващите. Творческото решаване на тази задача изисква да се разработи нова концепция за същността и структурата на съдържанието на образованието, да се изгради цялостна система от критерии за подбор на учебното съдържание, да се очертаят основните насоки за неговото обновяване и усъвършенствуване в условията на засилване на процесите на хуманизиране и демократизиране на обществото. Не по-малко важна задача на съвременната дидактика е теоретическото обосноваване и практическото приложение на нови, по-ефективни образователни технологии. Макар и условно, могат да се разграничат два различни подхода. Първият се осъществява повече или по-малко стихийно доколкото необходимостта от въвеждане на нова технология се обуславя от обстоятелството, че старата вече е загубила своята стойност и е негодна за използуване при нововъзникващите условия. В този случай търсенето на нова, по-ефективна технология се диктува от непосредствените нужди на практиката. При втория подход разработването и внедряването на новата, по-ефективната технология се извършва планомерно върху основата на наблюдения и проучвания на собствен и чужд опит, на научно прогнозиране и предвиждане. В този случай новата образователна технология включва трансформирано в учебно-познавателно ново знание, адекватна учебно-изследователска апаратура, съвременни методи и форми, осигуряващи рационално съчетание между фундаментални, приложни и технологични знания.

   Особено актуални задачи на съвременната дидактика са изнамирането на по-гъвкави системи за организация на обучението, за неговата индивидуализация и диференциация, на по-ефективни методи и форми за активизиране на учениците, за стимулиране на познавателната им самостоятелност и творчески способности, за обективна диагностика на учебните им постижения и др.