Връзка на дидактиката с другите науки

   Дидактиката има силно изразен интегративен характер. Поради това тя влиза във взаимоотношения с широк кръг от дисциплини от системата на педагогическите науки и от други системи.

Връзка на дидактиката с методиките на обучение

   Най-пряка е връзката между дидактиката и методиките на обучението по отделните учебни предмети, които се изучават в училище. Обектът на изследването на тези науки е общ - това е обучението на подрастващите. Нещо повече. Налице е и частично съвпадение между техните предмети, а следователно и между функциите, задачите и методите им. Дидактиката се стреми да установи общите характеристики и закономерности на обучението, валидни за всички учебни предмети. Тя формулира общите принципни положения, които служат като основа при определяне на обема и структурата на учебното съдържание по всички учебни предмети. Тя разработва общите методи и организационни форми на обучение, които се използуват при обучението по всички учебни предмети. Поради това тя най-често се назовава обща дидактика, макар че най-точното наименование е обща училищна дидактика доколкото разработваната от нея проблематика се отнася предимно или изключително до обучението в училище и не отчита в необходимата степен особеностите на обучението във висшите, полувисшите и редица други по-специални учебни заведения (военни, църковни и пр.). Не случайно напоследък вузовската дидактика се обособи като относително самостоятелно направление. Това, разбира се, не отрича принципната възможност от разработване в бъдеще на такава обща дидактика, която изучава инвариантните и типичните специфични особености на всички образователни системи.

   Всяка една методика се занимава с конкретните въпроси на целите и задачите, съдържанието, принципите, формите и методите на обучението по съответния учебен предмет, изучаван в училище. Поради това най-често методиките на обучението по отделните учебни предмети се наричат частни дидактики. Някои автори ги назовават специални дидактики, но за по-голяма прецизност названието частни дидактики е за предпочитане, тъй като особено през последните години под специални дидактики се разбират онези науки, които изучават закономерностите на обучението на аномални деца.

   Взаимоотношението между дидактиката и методиката на обучението по отделните учебни предмети непрекъснато се е изменяло в процеса на изграждането на системата на педагогическите науки. В миналото методиката е била предимно нормативна част от общата педагогическа теория на обучението, съдържала е главно конкретни указания за преподаването на съответния учебен предмет. С развитието на педагогическата наука и практика отделните методики започват да придобиват собствена теоретическа надстройка и сега вече са се обособили като относително самостоятелни педагогически дисциплини, наричани частни дидактики или педагогики (дидактика или педагогика на математиката, на биологията и пр.). При това всяка методика има свой предмет, специфични задачи и методи на изследване.

   Различието между предмета на общата дидактика и предметите на методиките (частните дидактики) следва да се търси в нееднаквата степен на обобщеност на постановките и изводите, до които стигат тези науки. Формулираните от методиките на обучението закономерности и норми са в много по-голяма степен обусловени от характера на учебното съдържание по съответния предмет. Важна задача на общата дидактика по отношение на методиките на обучението е да осигури необходимото единство в подходите им към учениците, при избора на съдържанието, на пътищата и формите на учебна работа. С други думи, по отношение на методиките на обучението дидактиката е базова наука (метанаука) и изпълнява методологически функции. Разбира се, отделните методики имат и собствени методологически проблеми. И до днес не престават дискусиите по въпроса дали методиките на обучението се отнасят към системата на педагогическите науки или към системата на онези науки, чиито основи се изучават чрез съответните учебни предмети. При това докато всяка частна дидактика е в състояние повече или по-малко успешно да реши своите проблеми, като се интегрира с общата дидактика, за последната е задължително да се интегрира с всички частни дидактики.

   На съвременния етап във връзка с обособяването на дидактическата технология като относително самостоятелно направление взаимоотношението между общата дидактика, технологията на обучението и частните дидактики значително се модифицира и комплицира. Ако дидактиката е метанаука за методиките на обучението по отделните учебни предмети, то дидактическата технология е метатехнология спрямо методическата, предметно-дисциплинната технология. С други думи, отношението между обща дидактика - дидактическа технология - методика е отношение между общо, особено и единично, разглеждани като философски категории. Отношението между дидактиката и методиките е отношение, както между отделни, така и между преминаващи една в друга форми на научното познание и на неговата практико-приложна страна, т.е. на технологията, при водещата роля на дидактиката и на дидактическата технология. Отношението между технология и методика е твърде сложно. Тук разликата следва да се търси не главно по посока на теоретичност - приложност, а в степента на диференциацията на областите на приложение. Докато методиката се е развивала и осъществявала вътре в себе си, тя е наука, която исторически се е ограничавала в решаването на проблеми от обособени области, технологията е интегративна, образно казано наука от "ръба" на човешкото познание.

   В резултат на все по-широко разгръщащата се диференциация и интеграция на научното познание през последните десетилетия се правят опити за създаване на "отраслови, профилирани дидактики", които разкриват закономерностите на обучението на една или друга възрастова група. Тук могат да се отнесат дидактиката за началното училище, за средния и горния курс на общообразователното училище, вузовската дидактика, теорията на перманентното обучение (на обучението за възрастни), военната дидактика и пр. В сравнение с общата дидактика дидактическото познание в тези разработки е на равнището на особеното, ориентирано към общото. Това равнище е по-високо от равнището на методиките на обучението по отделните учебни предмети. Разбира се, подобни разработки са необходими за обогатяване на теорията и усъвършенстване на практиката при условие, че не се допуска изолирано, самоцелно разглеждане на дидакти-ческата проблематика. Те могат да служат като основа за евентуално разработване на проблемите на общата дидактика, която не се ограничава само в рамките на училището, а обхваща всички системи и институции за целенасочено обучение.

   Понастоящем училищната дидактика изпълнява функциите на обща дидактика по отношение на частните, предметните дидактики (методиките на обучението по отделните учебни предмети в училище). С основание някои автори изтъкват необходимостта от разработване на такава обща дидактика, която да обхваща инвариантните проблеми на процеса на взаимодействието между обучаващи и обучавани във всички институционализирани системи за образование. Решаването на тази задача според нас е свързано с редица трудности по отношение на формулирането на най-общите закономерности на обучението изобщо, а и предполага обединените усилия на голям брой учени, специалисти в различните области на отраслово профилираните дидактики.

Връзка на дидактиката с теорията на възпитанието

   Много тясна връзка съществува между дидактиката и теорията на възпитанието. В рамките на класическата, традиционната педагогика теорията на обучението и теорията на възпитанието се разглеждат като два основни нейни дяла, всеки от които се отличава със свои специфични особености. Засилването на процесите на диференциация и интеграция на научното познание, което се наблюдава особено през последното столетие, намери отражение и в педагогическата област. Във връзка с това все по-осезателно започна да се откроява ограничеността на класическата педагогика, нейната неспособност да прониква в дълбочина при изясняване на същността и закономерностите на педагогическите явления. Постепенно от нея се отделиха дидактиката и теорията на възпитанието като самостоятелни науки. Нещо повече. Създадоха се благоприятни условия за изграждане на една съвременна интегративна наука, която да изучава проблемите, имащи общотеоретическо значение за всички педагогически дисциплини - обща педагогика. Тя може да се разглежда като метанаука по отношение на всички останали педагогически дисциплини. Фундаменталните положения, които разработва и обосновава общата педагогика, безспорно имат голямо значение за съвременната дидактика, която всъщност има статут на обща дидактика.

   Обособяването на дидактиката и на теорията на възпитанието като относително самостоятелни науки води до съществени изменения на техния статут. Те продължават да имат общ обект - единния учебно-възпитателен процес. В него обучението и възпитанието се намират в неразривно, органическо единство, което може да се разчленява само за целите на научния анализ. Макар че между предметите на тези две науки има много допирни точки, те далеч не съвпадат. Спецификата на дидактическия подход е разкриването на закономерностите на обучението като вид обществена дейност, като процес на предаване и усвояване на специалния опит. Теорията на възпитанието изучава закономерностите във възпитанието на личността като целенасочено формиране на определени ценностни ориентации, на определено отношение към действителността, към другите и към себе си.

Връзка на дидактиката с философията

   Най-стара е връзката на дидактиката с философията. Както е известно, в миналото педагогиката е съществувала в рамките на философията. Освен това обикновено философията се разглежда като обща методология на частните науки. Разбира се, в условията на демократизиране и хуманизиране на обществото все повече се осъзнава, че не е целесъобразно една-единствена философска концепция да се поставя в основата на образователната политика, да се обявява да всеобща и абсолютна методологическа основа на всички частни науки. С други думи, методологията на дидактиката трябва да се основава на плурализма. Дидактиката не трябва да защитава тясно ограничени, монистични, класово-партийни позиции, а да се изгражда върху общочовешки и Общокултурни принципи. Съвременната дидактика не може да не се основава на постиженията на гносеологията (теорията на познанието), аксиологията (науката за ценностите), логиката, както и на етиката, естетиката и др. Чрез обучението учителят се стреми учениците да овладяват системни и научни знания, достъпни методи на научно познание, да развива тяхното логическо мислене. Не по-малко важна негова задача е да формира у тях положителни нравствени, естетически и други качества, да ги приучава не само да ценят етичното и естетичното, но и да ги претворяват в живота.

   Твърде голям е допирът на дидактиката с различните дисциплини от системата на психологическите науки: обща психология, генетична психология, социална психология, възрастова психология, педагогическа психология, експериментална психология и пр. Изясняването на същността и особеностите на отделните психически процеси и свойства на личността, разкриването на закономерностите на психическото развитие е необходима предпоставка за научното обосноваване на обучението, за повишаване на ефективността от дейността на учителите и на учениците.

   В миналото са се водили широки дискусии дали дидактиката е повече философска, повече психологическа или повече емпирична и практическа наука. Едни учени наблягат повече на философските основи на дидактиката (Й.Хербарт, Т.Цилер, В.Райн), други - на психологическите е основи (В.Лай, Е.Мой-ман), а трети (А.Месмер) са тяхното рационално съчетание.

   Днес е безспорно, че обучението решава не само интелектуални или психологически задачи, а има важно значение и за физическото развитие на учениците. Ето защо дидактиката е свързана с анатомията, физиологията и хигиената, а също и със специалната педагогика (дефектологията). Постиженията на тези науки се отчитат широко от дидактиката, особено при разработката на въпросите за оптимизация и индивидуализация на обучението.

   През последните десетилетия все по-голямо значение за дидактиката придобиват постиженията на социологията, антропологията и на другите науки за човека и човешкото общество. Училището и обучението имат социален характер, подготвят учениците за обществения живот. Особено ценни за дидактиката са постановките на педагогическата социология и на педагогическата антропология, които се обособиха като относително самостоятелни междинни научни области.

   Напоследък се засили връзката между дидактиката и кибернетиката, която изучава общите закони за ефективно управление на различните процеси. Кибернетичният подход към обучението като управляем процес може да бъде успешен, само когато се отчитат специфичните особености на обучението като социално явление. Особено важна роля в развитието на съвременната дидактика започват да играят редица нови науки, като неврокибернетиката и биокибернетиката, а също евристиката, семантиката, синектиката, семиотиката и други. При разработване на своята проблематика дидактиката се опира широко върху постиженията на историята на педагогиката и на сравнителната педагогика, които съдържат богат материал за историята и съвременното състояние на образователните системи в различните страни.

   Взаимовръзките на дидактиката с другите науки могат да бъдат както преки, така и косвени. Основаването е върху едни или други науки не накърнява нейния статут на самостоятелна наука. Едва ли може да еднозначно да се отговори на въпроса кои от посочените науки за дидактиката са най-важни, основни и кои са спомагателни. Безспорно е обаче, че взаимовръзката на дидактиката с другите науки е двустранна. Дидактиката използува постиженията на другите науки за свои цели и същевременно предоставя на другите науки богат фактически и теоретичен материал от областта на обучението на подрастващите. Формите на взаимодействие между нея и другите науки могат да бъдат най-различни: използуване на основни идеи и теоретични положения, на методи на изследване или на данни и резултати от изследвания, характерни за една или друга наука; осъществяване на комплексни изследвания, които позволяват да се разкрият цялостно, от всички страни закономерностите на изучаваните явления. Никоя наука обаче не е в състояние да предостави на дидактиката готови решения. Данните от другите науки се използуват от дидактиката обикновено в преобразуван вид, не за пряко обосноваване на обучението, а за по-дълбоко проникване в неговата същност, за теоретичен анализ на обучението с оглед на неговото цялостно и всестранно научно обосноваване.

Дидактиката разработва важни гносеологически и праксиологически аспекти на обучението.

 Дидактическите обобщения изпълняват специфична технологическа функция, която се обуславя от самия предмет на дидактиката. Като системно-теоретична наука дидактиката е органически свързана с дидактическата технология, която понастоящем се обособява в относително самостоятелна интегративна теоретико-приложна наука. За целите на практическата оптимизация на обучението дидактическата технология използува широк кръг от знания и постижения не само от областта на психолого-педагогическите, но и на инженер-но-технологическите науки, на кибернетиката, евристиката, теорията на информацията, моделирането и др. Важна нейна задача е да разработва технологията на обучението, която създава най-благоприятни организационно-материални, методически и други условия за ефективно приложение на методите и формите на обучение, на дидактическите материали, на съвременните технически средства за обучение.