Фактори на развитието

В традиционната психология  и педагогика е прието,че факторите са 3:

• наследственост(генотип),който става фенотип
• среда
• възпитание

В зависимовт от това кой фактор се приема за основен има много теории:

1. Теория на 2-та фактора
2. Социологизаторска
3. Биологизаторска
4. Марксиска теория за водеща роля на възпитанието и др.

Независимо от генотипа социалната среда е водещаОбратно,генотипа предопределя развитието

Механично не може да се приеме кой от факторите е водещ.Те са недостатъчно проучени и сложно свързани.Общо се налага тезата,че действат в единство факторите:

• Наследственост- приема се за генетичната информация, за предване на белези между потомствата с цел опазване и продължаване на рода.Като генетична информация се предават-ръст,тегло,тембър,цвят на кожата, очи, коса, походка, някои типологични особености(типаж).Предават се по наследственост 4000 наследствени разстройства (шизофрения, епилепсия, мозъчни заболявания)
• Влияние на средата .Тя се разделя на макро и микро среда:

1. Макро е в широк смисъл географически, исторически, икономически, политически, културни и др. условия на живот в тяхното единство, противоречие, взаимодействия, взаимовлияние, оказва влияние върху развитието като обществен и социален феномен.
2. Микро среда-е тази,в която човек се ражда,живее,формира, а именно семейството,тя оказва най-съществено влияние върху човешката личност, на нейните налгаси, цели, усвояване на норми,добива на социален опит умения и навици.В микро средата започва и се осъществява социологизация на човешката личност и се постига нейната реализация в професионален и личностен план.

• Възпитание- има особено значение за реализиране на социално, институционално, социално-психологически, междуличностно, вътрешно-личностно (самовъзпитание) равнище. Възпитанието е сложно и многостранно явление.Неговата роля е безспорно тясно свързана с останалите фактори(наследственост и среда).

Чрез възпитанието може да се постигнат забележителни резултати във всички сфери.

   Условията на стумилираша и съдействаща социална среда е -материална, социално – психологическа и педагогизаторска. За това самото възпитание е многофакторен процес,неговата роля се отчита и при случаи с утежнени наследствени предпоставки,при които се използват различни форми на колекционна възпитателна работа.

Същото се открива и при случай на занемарена соц. среда(асоциални, девиални деца),при който е нужна ресоциализация (връщане в социалната среда)

  Необходимо е да се подчертае,че при всички отделни случаи,особено при случаи с изоставане,всеки от 3-те фактора играят различна роля. Затова трябва да се отчита тяхната относителна тежест и взаимовръзка.Да се имат в предвид различните ситуации(обстоятелства) при развитие(болести,загуба на родител, близък, бедствие),всичко това препятства нормалния ход на развитието.

Пример: Дете без родител става хипер-социално.

   Механизми на тяхното действие или взаимодействие не са напълно открити. Неоспоримо обаче е ,че действието на фактори не е механично, а се пречупва през собствената активност на индивида и неговите особености. В този смисъл говорим за саморазвитие и самовъзпитание (персонолизъм , религиозен , научен)

   Основния механизъм,чрез който индивида проявява своята активност е неговата дейност. Доказано е,че не само развитието на психиката зависи от дейността,но и формирането на личността.Във всеки възрастов етап има дейности: понавателна, комуникативна, игрова, трудова. Една остава по водеща.(За предучилищната-играта.)