Възпитание и развитие

   Въпросът за възпитанието и развитието е основен и фундаментален в педагогическата наука. За да се обхване се налага отговор на въпроса:„Съществува ли връзка между възпитанието и развитието и в какво се изразява ? ”

   Развитие – същността на развитието се състои в това, че то е естествен, закономерен, еволюционен процес на усъвършенстване.Развитието на човек протича през онтогенеза като част от филогенезата.

• онтогенеза-периодът от раждането до смъртта
• филогенеза-хронология на еволюцията

Развитието засяга още 3-те сфери на индивида :организъм,психика,личност

   В отделните сфери развитието не се извършва в еднакви темпове и има своите характеристики и особености, какво във възрастов, така и в индивидуален план. Най-бурно развитието е в началото на онтогенезата(в ранните години) с характерните особености на физическия растеж на детето(първите години след раждането).

   Постепенно се развива и детската психика от 3-тата годинка(2-4 год.)криза на „а-за”(да не иска да прави каквото му казваш,то казва това съм аз)Започва психиката.

Най-бавно се развива личността на човека.В този смисъл развитието е :  напрекъснат, сложен, многоаспектен, противоречив процес ,т.е. да не се развиват синхронно.

    Отделните възрастови периоди,също са свързани по между си,като всеки период предпоставя появата на следващия.

   Развитието включва растежа,но не се покрива с него. Морфологичните изменения са предпоставка за функционалните. Развитието на индивида като цяло включва и формирането на личността(социален аспект), която придава неговото единство (организъм и психика). То обединява всички сфери и изразява неговата насоченост.

   Във всеки възрастов период развитието има типични особености. Те трябва да се познават, защото се явяват и фон за разбирането на индивидуалните особености на всяко дете.

Тези периоди се наричат „сензитивни”