Категории на дидактиката

   Дидактиката като относително самостоятелен отрасъл от педагогиката, който има свой предмет и своя област на изследванe  си служи с определен кръг от понятия. Най-основните от тях изпълняват функциите на дидактически категории. В повечето трудове и пособия по дидактика към дидактическите категории се отнасят понятията: "обучение", "образование", както и съчетанията "процес на обучение", "съдържание" на образованието или на обучението", "принципи на обучението", "методи на обучението", "системи на организация на обучението", "форми на организация на обучението" и др. Наред с тези общодидактически категории дидактиката използува основните философско-методологически и общонаучни категории: "връзка", "битие" и "съзнание", "противоречие", "количество" и "качество", "причина" и "следствие", "възможност" и "действителност", "необходимост" и "случайност" и др. Важно значение за дидактиката имат също общите категории на педагогиката: "възпитание", "педагогическа дейност", педагогически процес", "педагогическа практика", "педагогическа система" и т.н. Дидактиката използува и редица специфични (операционно дидактически) понятия и термини: "учител", "ученик", "клас", "учебен предмет", "учебен план", "учебен материал" и т.н. Някои понятия тя заимствува от другите частни науки - психологията, физиологията, логиката, училищната хигиена и др.

   Досега обаче все още не съществува единство между авторите по въпроса за основните категории и специфичните понятия и термини на дидактиката. Някои автори прекомерно разширяват или стесняват кръга на основните категории на дидактиката. Други твърде често влагат в едни и същи термини най-различно значение.

   Както изтъква И.М.Кантор, интензивното развитие на отделните науки, както и тяхното взаимно проникване, непрекъснатото разширяване на връзките и взаимодействието помежду им създават все по-големи възможности за обогатяване на понятийно-терминологичните им системи. Заедно с това все по-осезателно се чувствува необходимостта от привеждане в стройна логическа система на понятийния апарат на всяка наука. От по-нататъшно усъвършенствуване се нуждае и понятийно-категориалната система на педагогиката, в частност на дидактиката. Терминологичната неяснота, произволното тълкуване на много педагогически понятия е една от причините за отсъствието на единство не само при изясняване на особеностите на едни или други педагогически факти и явления, а при определяне на самия научен статут на педагогиката, а също и на дидактиката. Наличието в техните системи на значителен брой емпирични елементи, които макар постоянно да се усъвършенствуват и уточняват, ограничава сферата на приложението на идеализацията и математическото моделиране. Много от педагогическите понятия отразяват действителността съдържателно, непосредствено, поради което твърде често се нуждаят от особени начини на интерпретация и елементите на формализацията обикновено играят спомагателна роля.

   Развитието на дидактиката като наука се подчинява на определени принципи и закономерности, присъщи на всички обществени науки. Тя се характеризира със своята обусловеност от развитието на обществото, с относителната си самостоятелност и взаимовръзката си с другите обществени науки. Първостепенно значение за нея имат принципите за простотата, за редукцията, за релевантността, за верификацията и др.

   Принципът за редукцията изисква при анализа на дидактическите процеси и явления да се имат предвид всички най-съществени условия и фактори, които влияят върху тях. Принципът за верификацията (потвърждението) изисква дидактическите обобщения да бъдат потвърждавани чрез различни конкретни методи и техники. Разграничават се абсолютно, относително и статистическо потвърждение.

   С основание И.М.Кантор изтъква, че усъвършенствуването на понятийно-терминологичната система на педагогиката и в частност на дидактиката може да бъде осъществено само върху основата на принципа за аспектната чистота и принципа за предметната определеност. Принципът за аспектната чистота реализира изискванията на законите за правилното, непротиворечиво и доказателно мислене при построяването на научната теория. Той предполага педагогическите явления да се опознават в определени системи от връзки и отношения, тези връзки и отношения да се отразяват в адекватни системи от понятия, в изучавания сложен обект да се отдели предметът на познанието и да се построи последователна и непротиворечива концепция за този предмет. Принципът за предметната определеност подчертава относителната устойчивост на предмета на познанието и неговото понятийно отражение. Съгласно този принцип прогресът в научното знание трябва да се търси не в унищожаване на границите на познавателната дейност, а в по-дълбокото проникване в същността на предмета на познанието. Макар че философията, логиката и другите интегративни науки не създават понятия за частните науки и не трансформират своите понятия за тези цели, те служат като мощен инструмент на познанието и интензивно стимулират този процес.