Йохан Хайнрих Песталоци

   Значителен принос за развитието на класическата дидактика в края на 18 и началото на 19 век има швейцарският педагог Йохан Хайнрих Песталоци (1746-1827)

Йохан Хайнрих Песталоци (1746-1827)

   Дидактическата теория на Песталоци е органически свързана с педагогическите му възгледи. За него висша цел на възпитанието е развитието на силите и способностите, заложени в детето от природата. Обучението е изкуство, което трябва да подпомогне естествения стремеж на човека към развитие. С това свое разбиране Песталоци прави крачка напред в сравнение с Коменски, който разглежда принципа за природосъбразност главно като изискване обучението да се изгражда по аналогия с процесите и явленията в природата. Една от големите заслуги на Песталоци е постановката, че обучението трябва да се съобразява с "психологията" на ученика, с неговите вътрешни психически особености. Той също се обявява против словесното схоластично обучение и изтъква, че е нужно ново училище, което развива творческите способности на учениците, подготвя ги за живота. Песталоци не само добре разбира педагогическото значение на общественополезния труд, а и се стреми да съчетава обучението с производителния труд, като разработва дидактиката на трудовото обучение. В учебния план на училището той включва редица общонаучни знания, както знания и умения от областта на изкуството, на физическото възпитание. В основата на процеса на обучението Песталоци поставя принципа за нагледност. Той твърди, че е установил висшия принцип на обучението, разглеждайки нагледността като основа на всякакво познание. В своите бележити книги "Как Гертруда учи децата си", "Вечерните часове на един пустинник", "Лебедова песен" и др.

Песталоци разработва редица важни Дидактически въпроси. Той посочва, че при всяко познание се върви от тъмни към определени нагледи, от определени нагледи към ясни представи и от ясни представи към отчетливи понятия. Според него общи свойства на всички предмети, достъпни за възприемане, са числото, формата и названието. Ето защо естествени елементи на обучението са числото, формата и думата. Дидактиката на Й.Х.Песталоци се изгражда върху теорията за формалното образование, т.е. той свежда главната задача на обучението до пробуждането на духовните заложби и способни на учениците, до развитието на "силите на ума". Независимо от абсолютизирането на нагледността, на значението на формалното образование, Песталоци допринася твърде много за развитието на дидактиката. През целия си живот той се грижи за бедните и изоставените деца, дълбоко убеден, че и те могат да усвоят "човешката мъдрост". Много красноречиво на паметника му в Ивердон е написано, че е направил "всичко за другите, нищо за себе си".