Значение на дидактиката

 Дидактиката е основно направление в съвременната педагогическа подготовка на учителя. Тя играе изключително голяма роля за неговото професионално израстване, за кариерното му развитие. Дейността на учителя, а и на педагога изобщо се основава на широк кръг от познания от различни научни области, които се проявяват по специфичен начин в практиката на обучението и възпитанието. Като интегративна наука дидактиката заема особено важно място, тъй като тя осигурява един по-цялостен, по-всеобхватен подход към отделните теоретични аспекти или практически актове на учебно-възпитателната дейност. Поради това съвременният учител се нуждае от задълбочени познания от областта на дидактиката. Без тях той ще се основава главно на своя опит и на своята интуиция, които не винаги водят до очакваните резултати и твърде често са съпроводени с лутания, грешки и вземане на едностранчиви решения. Без такива познания той ще прилича на знахар, който лекува болни, без да знае причините за болестта им. Натрупаните от дидактиката познания отразяват многовековния осмислен и обобщен опит, всичко положително и ценно в областта на обучението.

   Наистина все още се изказват мнения, че най-важното за учителя е да познава добре своята специалност, да владее конкретния материал, който преподава. Разбира се, такива познания са абсолютно необходими, но далеч не са достатъчни за най-рационалното усвояване от учениците на преподавания от него учебен материал. Други смятат, че добрият учител се създава в резултат на дългогодишната практика, т.е. с течение на времето той придобива постепенно педагогически такт и методически усет. Но овладяването на теоретичните обобщения на дидактиката безспорно ще окаже благоприятно влияние върху изграждането на практически професионални умения и сръчности. 

   За някои обучението е изкуство, за което са нужни специални способности, особена надареност. Според тях учителят се раждал, а не се създавал. Надареният и без да е овладял дидактиката си е добър учител, а бездарният не може да стане добър учител с никаква подготовка. Това становище също е едностранчиво. Разбира се, дарбите са важна предпоставка за успех не само за учителската, а и за всяка друга професия. Но те не са нито неизменни, нито строго и еднозначно определени, с изключение на някои специални способности в областта на музиката, на изобразителното изкуство и др. Но дори и за тези способности от голямо значение е общата надареност, която подлежи на развитие, надареност, така и на някои по-специални способности, Теоретичното и практическото изучаване на дидактиката допринася за развитието както на общата надареност, така и на някои по-специални способности, прави придобития опит по-осмислен и действен. 

   Разбира се, наличието на задълбочени познания от областта на дидактиката не осигурява автоматично високи резултати, тъй като в процеса на обучението действуват много и най-разнообразни фактори. Широкото използуване на придобитите от учителя знания зависи твьрде много от неговите личностни особености, от формираните у него професионално-педагогически умения и др. Може обаче със сигурност да се твърди, че равнището на ефективност на обучение, което се реализира без достатъчно дидактически познания, ще бъде много по-ниско, отколкото би могло да бъде, ако се владее добре дидактическата теория. Именно чрез дидактиката педагогическият професионализъм става действен. Педагогическото майсторство, творчество и новаторство на учителя се основават на дълбоко опознатите закономерности на обучението. Съвършеното владеене на теорията осигурява истинска свобода в действията и постъпките на учителя