Адолф Дистервег (1790-1866)

Адолф Дистервег (1790-1866)

Приносът за развитие на дидактиката има и  немския педагог Адолф Дистервег (1790-1866). Той издига самодейността и активността на учениците като главен принцип на обучението. Според него самодейността се основава на вродения стремеж на човека към действие, към развитие. Тя произтича от принципа за природосъобразност. При това Дистервег изтъква необходимостта принципът за природосъобразност да се съчетава с принципа за културосъобразност, което предполага обучението да се основава върху съвременната култура. Той посочва възпитаващия характер на обучението, което влияе не само върху мисленето, а и върху чувствата и волята. Дистервег различава два начина на преподаване: развиващо-излагащ и развиващо-въпросен (евристичен). Той има голяма заслуга за приложение на евристическата беседа в училище. В труда си "Ръководство за немските учители" (1836) Дистервег развива по-нататък идеята за самостоятелността на учениците в процеса на обучението. Като подчертава единството между формалната и материалната страна на образованието, той смята, че по отношение на началното образование формалната страна е по-важна от материалната. Определена заслуга на Дистервег е опитът му да конкретизира стадиите на обучението.