Йохан Фридрих Хербарт (1776-1841)

 Йохан Фридрих Хербарт
(1776-1841)

   Неоценима заслуга за развитието на теорията на обучението има немският педагог Йохан Фридрих Хербарт. Своите дидактически възгледи той излага в "Обща педагогика", изведена от целите на възпитанието (1806), "Извлечения от педагогически лекции", "Очерк за педагогическите четения" (1835) и др. Хербарт изгражда дидактиката върху основата на асоциативната психология, а ходегетиката (теорията на възпитанието) - върху етиката. Особено ценен е психолого-дидактическият анализ, който прави на процеса на обучението. Според него обучението следва да се основава върху интересите на учениците. Широко известни са неговите т.н. формални степени на процеса на учене: 

1. яснота 
2. асоциация
3. система 
4. метод. 

   Целият психически живот на човека той свежда до взаимодействието между представите, до тяхната статика и динамика. Яснотата според него е вдълбочаване на представите в състояние на покой, асоциацията - вдълбочаване на представите в състояние на движение, системата - осмисляне на представите в състояние на покой, методът - осмисляне на представите в състояние на движение.

   Голям принос за утвърждаване на дидактиката като цялостна теория на образованието и обучението имат също последователите на Й.Ф.Хербарт, Т.Цилер, К.Щой, В.Райн, В.Ф.Дьорпфелд. Фр.Дитес пише "Теория на възпитанието и обучението". Ото Вилман разработва двутомен труд "Дидактиката като теория на образованието".