Тестове като метод за емпирични дидактически изследвания

   Дидактическият тест се състои от серия от въпроси и задачи, чрез които обективно се оценяват (измерват) резултатите от обучението по отношение на придобити от учениците знания, умения и навици. Тяхното използуване е свързано със стремежа да се преодолеят недостатъците на традиционната система за проверка и оценка на учебните постижения на учениците. Появата на дидактическите тестове датира от края 19 и началото на 20 век. Тяхното усъвършенствуване и по-широко приложение в развитите западни страни е тясно свързано с използуването на психологическите тестове, особено на тестовете за интелигентност. Разбира се, много от тези тестове могат да се използуват и за дидактически цели при условия, че се преодолее схващането, че интелектуалното развитие е спонтанен, неуправляван процес, върху който външните фактори не оказват съществено влияние. При това в практиката намират приложение както тестове за текуща проверка и оценка на учебните постижения, така и стандартизирани тестове. В зависимост от формата си те биват вербални (устни или писмени) и невербални (за изпълнение на определени дейности). Основното предимство на дидактическите тестове е тяхната обективност, надеждност и валидност. Един метод е обективен, когато получените чрез него резултати са независими от лицето, което провежда изследването. 

   Надеждността характеризира степента на точност на теста, а валидността показва степента на точност по отношение на онова качество, което действително трябва да бъде измерено. За качествата на всеки тест се съди по съответните коефициенти за обективност, надеждност и валидност. За разлика от използуваните в училищната практика обикновени или диагностиращи контролни и класни работи, тестовете се създават по строго определена методика, която включва няколко основни етапа: 

1.  Определяне целта на теста; 
2.  Разработване на система от въпроси и задачи; 
3.  Изпробване на теста и анализ на резултатите; 
4.  Оформяне на окончателния вариант на теста и изследване на неговите качества; 
5.  Стандартизация на теста; 
6.  Разработване на методически указания за неговото използуване; 
7.  Отпечатване на теста. 

   Тестовете обикновено се създават от авторски колектив, тъй като се изисква многостранна дейност и специална квалификация. Те трябва да се използуват в съчетание с други методи за изследване.

   Някои автори изтъкват голямото значение на различните диагностиращи контролни писмени и лабораторни работи, както и на формите за програмиран контрол (перфокарти, механични викторини, машини-екзаминатори и др.). 

Диагностиращите работи се класифицират в различни групи:

• по целта: комплексни (глобални) работи, проверяващи целия кръг от основни параметри на учебните възможности на учениците, и локални, проверяващи отделни параметри;
• по мястото им в процеса на обучението: тематични, срочни и годишни; върху по-рано изучения материал, върху новия материал, върху новия материал с отчитане на изученото;
• по форма на организация: контролна писмена работа, текуща писмена работа, експериментална работа; домашно упражнение;
• по обем и структура на съдържанието: работи върху една, върху редица теми, работи от програмиран и непрограмиран тип;
• по оформяне на отговорите: работи с описание на хода на разсъжденията, с лаконични отговори, с решения без описание на хода на разсъжденията;
• по разположение на задачите: работи с нарастване сложността на задачите, с намаляване на сложността или с разнообразно редуване на задачите по сложност.