Експеримента като метод за емпирични дидактически изследвания

Експериментът е общонаучен метод за изследване.

   Дидактическият експеримент е основен метод за изследване, който позволява явленията и процесите да се изучават при съблюдаване на строго определени условия. Важно негово предимство е, че тези условия могат да създават или променят съобразно с поставената цел, а това позволява при необходимост изследваните явления и процеси да се възпроизвеждат многократно. Изменяйки (варирайки) едни или други условия и фактори изследователят получава възможност да изучи по-дълбоко закономерностите на обучението като изолира случайните влияния и въздействия. Условията или факторите, които изследователят променя, се наричат независими променливи, а получените като резултат изменения - зависими променливи.

   Между експеримента и наблюдението съществува тясна връзка, независимо от различията им. Някои автори дори определят експеримента като наблюдение, извършващо се в специално организирани условия. 

   В зависимост от целите на изследването дидактическият експеримент може да има твърде различен обхват: да се извършва с отделни учители и ученици, с група учители и ученици, с един или няколко класа, с едно или няколко училища или в много по-голям мащаб. Обикновено се обособяват експериментални и контролни групи (класове, училища). Може обаче да се работи и само с експериментални групи (класове или училища). И в двата случая отначало се провежда констатиращ експеримент, за да се установи изходното равнище на изследваните обекти. След това в експерименталните групи се организира формиращ експеримент. Накрая отново в експерименталните и контролните групи се провежда констатиращ експеримент, за да се установи крайното състояние на изследваните обекти. Извършва се сравнение между различните варианти на експерименталното обучение, между обучението в експерименталните и контролните групи или между началното и крайното състояние на експерименталните групи. Както изтъква В.И.Загвязински, характерна грешка, която се допуска, е неясното определяне на условията на обучението и състава на контролните класове и групи. Обикновено на обмисления, добре организиран експериментален вариант се противопоставят неопределени, твърде често далече не най-добри варианти на "традиционните" елементи на обучението. А и без експеримент е ясно, че щателно планираната учебна работа е по-добра и по-ефективна от лошо подготвените и организирани варианти на обучението.

   Поради комплексното влияние на най-различни условия и фактори върху резултатите от обучението особено голямо значение за надеждността на експеримента има въпросът за това, какви начини да се използуват, за да се разкрият закономерните връзки между експериментирания фактор (фактори) и настъпилите изменения. В дидактическите експерименти, основаващи се върху принципа на единственото различие, основното изискване е изравняването на всички условия в експерименталните и контролните групи с изключение на вариращия, проверявания фактор. Това обикновено е свързано с много трудности и условности. Абсолютното изравняване на личностния фактор - на състава на учениците или учителите се оказва практически невъзможно. Известно е, че не могат да се намерят два напълно еднакви класа, а още по-малко две напълно еднакви училища. Сравнително лесно може да се постигне изравняване на изследваните лица по брой, пол и възраст. Много по-трудно е обаче те да се изравнят в качествено отношение - по равнището на тяхната подготовка и личностно развитие. Използуваните в дидактическите изследвания начини за изравняване на експерименталните и контролните групи съдържат редица ограничения, поради което обикновено се постига само относително изравняване. Така например най-често експерименталните и контролните групи ученици се изравняват по еднакъв среден успех или по еднакъв брой (процент) на отличниците, много добрите и т.н. ученици. Но успехът едва ли може да се смята за надежден критерий поради твърде големия субективизъм, който съществува при оценяването. Твърде често ученици, имащи едни и същи оценки, се отличават съществено по равнището на своята подготовка и развитие. При всички случаи се изисква съставът на учениците от контролните групи да бъде не по-слаб от този на учениците от експерименталните групи, при което се допуска за експериментална да се определя и по-слаба група. За да се намали влиянието на личностния фактор твърде често обучението на учениците от контролните и експерименталните групи се осъществява от един и същ учител. Но и в този случай личностният фактор не престава да действува. Невинаги учителят е в състояние да запази всички различия между двете методики на работа, а освен това от значение е и личността на учителя, който участвува в изследването.

   В САЩ и някои западноевропейски страни изравняването на състава на класовете се извършва с помощта на т.н. "коефициент на интелигентност", установяван чрез тестове за умствено развитие. Този коефициент обаче невинаги отразява истинското равнище на умственото развитие на учениците. Л.В.Занков препоръчва изключването на влиянието на особеностите на експерименталните и контролните групи да се осъществява чрез прилагането на кръстосано изследване. Същността на кръстосания експеримент се състои в периодичното сменяне на местата на експерименталната и контролната група - след определен период от време експерименталната група става контролна, а контролната - експериментална.

Не може обаче да се смята, че чрез кръстосания експеримент се постига абсолютно изразяване на всички условия. Така например определено влияние оказват различното време и различният учебен материал, който се изучава в експерименталната и контролната група. Освен това при успешен Дидактически експеримент експерименталната група натрупва в по-големи постижения в сравнение с контролната, които невинаги могат да се изравняват при кръстосания експеримент.

   Колкото по-ограничен по обхват е дидактическият експеримент, толкова по-малко трудности се срещат при изравняване на условията в експерименталните и контролните групи. При по-широк обхват на експеримента тези трудности се увеличават. Ето защо в редица случаи се налага дидактическият експеримент да се провежда на принципа за единственото сходство. Този вид експеримент не изисква изравняване на условията, а се организира и провежда в различни условия. Ако във всички случаи се постигат положителни резултати, те се свързват с прилаганите нововъведения.