Дидактически изследвания. Особености и източници.

   Като относително самостоятелна педагогическа наука дидактиката използува разнообразни методи на изследване. Дидактическото изследване може да се разглежда като разновидност, като конкретна форма на педагогическо изследване, което притежава всички негови същностни характеристики. Същевременно обаче дидактическите изследвания имат и своя специфика, обуславяна от самия предмет на дидактиката. Те се отличават с редица особености в сравнение с изследванията в областта на теорията на възпитанието, със социално-педагогическите, психологическите или методологическите изследвания.

   Проблематиката на дидактическите изследвания се определя както от социалните потребности, от нуждите на практиката, така и от логиката на развитието на системата на педагогическите науки. Всяко дидактическо изследване има свой обект и свой предмет, които се реализират в рамките на общата предметна област на дидактиката, отразяваща единството между социално обусловените дейности преподаване и учене.

Владимир Загвязински 

   Поради комплексния характер на формирането на личността на ученика в процеса на обучението дидактическите изследвания се отличават със своята интердисциплинна насоченост. Наред с "чистите" дидактически изследвания все по-голямо приложение придобиват дидактико-възпитателните, дидактико-методическите, дидактико-психологическите и други изследвания. Тази особеност на дидактическите изследвания се обуславя от самия обект и предмет на съвременната дидактика - обучението като средство за образование и възпитание. Като изследва единството, взаимовръзката между преподаването и ученето дидактиката установява типичното, специфичното за обучението, а също така и общото, което се включва в цялостния педагогически процес. Както изтъква В.И.Загвязински, пренебрегването на тази особеност на предмета на дидактиката води до редица грешки при определяне на предмета на конкретните дидактически изследвания - до неговата психологизация, до свеждането му към изучаването на външните връзки на функциониране на обучението или към методическите аспекти, свързани с особеностите на обучението по отделните учебни предмети. Макар че такива изследвания могат да бъдат много полезни, те се оказват недостатъчни за пълноценен дидактически анализ и формулиране на определени дидактически изводи. При това дидактическо изследване може да бъде осъществено и върху материал от един учебен предмет, и обратно "многопредметното" изследване може да се окаже по своя характер методическо.

Спецификата на предмета на дидактиката - технологическия механизъм на обучението - обуславя операционално-технологическата насоченост на дидактическите изследвания. Напоследък все повече се засилва тенденцията за издигане на равнището на операционализация на дидактическата теория. Налице е стремеж технологическият подход да се прилага не само или главно по отношение на принципите, методите и организационните форми на обучението, а и при определяне на целите, задачите и съдържанието му. Разработена е цялостна съвременна концепция за интензификация на обучението, основаваща се върху дидактическата технология.

   Дидактиката като наука решава както теоретични, така и практическо-приложни задачи. Тази нейна особеност обуславя перспективната и праксиологическата насоченост на дидактическите изследвания. Теоретичната висота, концептуалността и новостта на фундаменталните дидактически изследвания са тясно свързани с перспективната им насоченост, с прогностичната им стойност, с това, доколко те адекватно прогнозират бъдещите изменения в обучението в резултат на развитието на обществото. От своя страна, приложните изследвания, разработките и развойните изследвания преследват определени практически цели, допринасят за усъвършенствуване на реалната педагогическа практика.

Учебно-възпитателната практика е основен източник за дидактическите обобщения. В това отношение особено ценен е добрият педагогически опит, опитът на творчески работещите учители. Той е част от масовия педагогически опит, възниква и се развива върху неговата основа. Педагогическият опит в различните негови разновидности: масов, добър, новаторски, изследователски и др. е вече реализирана практика, материализирана в различни форми и на различни равнища. При това съществено значение имат както неговата безличностна, обективирана подструктура, включваща тенденциите, обичаите, тенденциите и пр., така и субективизираната, личностната им подструктура, отразяваща неговите динамични преобразуващи възможности в дейността на отделните учители. Добрият педагогически опит удовлетворява актуални потребности на практиката и е важно средство за повишаване на ефективността на учебно възпитателния процес.

   Друг основен източник на дидактическата теория е натрупаната в разнообразните литературни източници и архивни материали информация по проблемите на обучението и образованието. Много ценни изказвания по тези проблеми имат педагозите класици, а също и редица съвременни автори. Познаването на прогресивното наследство от миналото в областта на дидактиката е важна предпоставка за нейното непрестанно постъпателно развитие. Не по-малко важно значение имат литературният обмен и особено съвместното разработване на проблемите на обучението с дидактиците от другите страни.

Върху основата на изучаването и обобщаването на натрупания положителен опит в областта на теорията и практиката съвременната дидактика разработва нови принципи, методи и форми на обучение, издига различни хипотези и организира проверяването им чрез научнообоснована експериментална и опитна работа в училище.

Дидактиката използува твърде разнообразна система от научноизследователски методи, която непрекъснато се обогатява. Цялостното изучаване на дидактическите явления и процеси може да се осъществи върху основата на единна, обща стратегия и система от методи за изследване, с помощта на които се натрупват, обработват, анализират и обобщават научните факти. И досега обаче не съществува пълно единство между дидактиците по отношение на същността, номенклатурата и класификацията на тези методи. Например Б.Г.Ананиев класифицира всички методи на изследване в четири групи: 

1.  организационни методи (сравнителен, лонгитюден, комплексен); 
2. емпирични методи (обсерва-ционни - наблюдение и самонаблюдение, диагностически, експериментални, праксиметрически методи и биографичен метод); 
3. методи за обработка на данните (количествени - сканиране, корелационен, факторен, регресионен анализ и др., и качествени - класификация, диференциация, категоризация на емпиричните данни и др.); 
4. интерпретационни методи (генетичен, структурен и ДР-)-

   Ю.К.Бабански класифицира методите на педагогическите изследвания в зависимост от техните цели (методи за теоретическо търсене и методи за изнамиране на пътища за усъвършенствуване на практиката), в зависимост от източниците за натрупване на информация (методи за изучаване на теоретически източници и методи за анализ на реалния педагогически процес), в зависимост от логиката на развитие на изследванията, от начина за обработка и анализ на данните от изследванията и др. Той изтъква, че в дидактиката широко приложение имат: наблюдението, беседата, интервюирането и анкетирането, рейтингът и самооценката, педагогическият консилиум, методът на диагностиращите контролни работи, педагогическият експеримент, теоретическите методи на педагогическото изследване.

   Е.А.Штулман разграничава три групи методи на изследване в дидактиката: основни методи (методи на теоретическо равнище, наблюдение, педагогически експеримент, опитно обучение, изучаване на литературни източници, изучаване на архивни материали); спомагателни методи (беседа, анкета, обобщаване на добрия опит, изучаване на документацията на учебното заведение и работите на учащите се, хронометраж, методи на математическата статистика); специални методи (методи, свързани с приложение на специална апаратура: циклография, хроноциклография, кимоциклография, окулография и др.).

Някои автори разделят методите на изследване на собствено дидактически и методи на други науки. Има класификации, в които методите на дидактическите изследвания се делят на констатиращи и преобразуващи, емпирични и теоретични, съдържателни и формални, общи и частни, качествени и количествени и др. Както изтъква В.И.Загвязински, различните класификации не трябва да се считат за недостатък на дидактиката, тьй като те отразяват многоаспектността на методите на изследване. Според него обаче водеща класификация е делението на методите на методи за емпирично и методи за теоретично изследване. Към първата група той отнася изучаването на литературата, на документите и резултатите от дейността, наблюдението, анкетата, оценяването (метода на експертите или компетентните съдии) и тестовете като по-частни методи за емпирично изследване, а също изучаването и обобщаването на педагогическия опит, опитната педагогическа работа и дидактическия експеримент като по-общи методи за емпирично изследване. Към втората група се включват методите за теоретически анализ и синтез, за абстрахиране и идеализация, за моделиране и за конкретизация на теоретическото знание. Авторът изтъква, че в дидактическите изследвания се използуват разнообразни форми на логическо мислене: индукция и дедукция, анализ и синтез, сравнение, класификация и др.

   Цялостната система на методите на дидактическите изследвания се характеризира с две противоположни, но тясно свързани помежду си тенденции - за непрекъснатата им вътрешна и външна диференциация и интеграция, в резултат на което, от една страна, се разграничават сходни помежду си методи, а от друга страна, се обединяват редица методи съществено различаващи се по своята техника и технология. Наред с това все по-голямо приложение в дидактическите изследвания получават различните математически, статистически и кибернетически методи, които позволяват количествено да се изразят обективните свойства и закономерности, присъщи на различните страни на обучението. Трябва обаче да се подчертае, че формално-логическият анализ на дидактическите явления и процеси, които по своята същност са дълбоко социални, органически е свързан с качествения им, конкретно-съдържателен анализ. Само върху тази основа е възможно използуването на математико-статистическите и кибернетическите методи.