Наблюдението като метод за емпирични дидактически изследвания

   Наблюдението е общонаучен метод за изследване. В дидактиката чрез него познанието на дидактическите процеси и явления се осъществява чрез тяхното непосредствено възприемане от изследователя или от упълномощено от него лице. Във втория случай изследователят получава косвени възприятия за процесите или явленията чрез описанието им от непосредствено наблюдаващите ги лица. Голямо предимство на този метод е, че той се осъществява при естествените условия на обучението, а това е важна предпоставка за тяхното обективно отразяване от изследователя. Същевременно в това се заключава и същественият недостатък на наблюдението, тъй като в редица случаи се налага да се изчаква естествената поява на интересуващите изследователя явления, въпреки че невинаги за него това е изгодно.

   Наблюдението може да се използува като самостоятелен метод или в състава на по-сложни методи, като елемент от цялостен инструментариум. Научното наблюдение се отличава от обикновената фиксация на явленията със своята целенасоченост, планомерност, системност и точност на инструментариума, който изследователят прилага. Чрез него опитният наблюдател може да събере богат и разнообразен фактически материал, който да използува за дидактически обобщения.

   Наблюдението може да бъде обективен метод за научно изследване само при спазване на редица изисквания (условия). То трябва: 

1. да има ясна и строго определена цел, съответствуваща на задачите на изследването; 
2. да се планира и провежда по определена програма или инструкция; 
3.  да се съпровожда с пълно и точно описание на наблюдаваните процеси и явления; 
4. да се осъществява при точно установени и строго отчитани условия; 
5. да допуска възможност за повторение, за проверка и контрол на резултатите от наблюдението; 
6. да се съпровожда с научен анализ и обяснение на наблюдаваните явления.

   За осигуряване на по-голяма обективност на наблюдението самите наблюдатели трябва да имат специална подготовка. Резултатите от правилно организираното наблюдение не зависят от субективните намерения на изследователя. Наблюдението обаче не може изцяло да елиминира субективизма на изследователя, тъй като той винаги възприема наблюдаваното от позициите на определена съвкупност от представи, предположения, очаквания.

   За усъвършенствуване на наблюдението голямо значение има самата технология и техника на неговото организиране и провеждане: стандартизацията на програмите, схемите и протоколите за наблюдение, уточняването на неговите цели и задачи, на обектите за наблюдение, на времетраенето му, на предполагаемите резултати, използуването на специални технически средства за регистриране на данните и др. За осигуряване на по-голяма обективност на наблюдението се препоръчва едни и същи явления да се наблюдават от двама и повече наблюдатели, което позволява да се сравняват резултатите от наблюденията на различните изследователи.

   В изследователската практика се използуват различни видове наблюдения. В основата на тяхната класификация се поставят различни признаци. Така например в зависимост от типа на връзката между изследователя и обекта за изучаване наблюдението бива непосредствено (директно) и опосредствапо (индиректно), свободно (невключено) и участвуващо (включено), открито и скрито. Непосредственото наблюдение се осъществява от изследователя, който пряко възприема интересуващите го обекти и явления. Опосредстваното наблюдение се осъществява от упълномощени от изследователя лица по предварително разработен протокол.     При свободното (невключеното) наблюдение изследователят изпълнява ролята на свидетел на извършващите се процеси и явления, а при участвуващото (включеното) наблюдение той е участник в наблюдавания процес или негов ръководител. При откритото наблюдение изследваните лица осъзнават и възприемат присъствието на страничния наблюдател, за разлика от скритото, което се осъществява с помощта на специални прозорци от еднопосочно виждане или друга апаратура. В редица случаи при участвуващото наблюдение ролята на изследователя също остава скрита.

   В зависимост от обхвата си наблюдението бива цялостно и епизодично, мо-нографично и специализирано. Една от най-често срещащите се форми на цялостно наблюдение е генетичното наблюдение, което се използува, за да се проследи възникването и развитието на дадено явление.

   В зависимост от организацията си във времето наблюдението бива непрекъснато и дискретно.

Някои автори посочват и редица други разновидности на наблюдението: самонаблюдение (интроспекция), експериментално наблюдение (провеждано при строго контролирани условия), търсещо наблюдение (за изследване на недостатъчно изучени явления и процеси), статистическо наблюдение, каузално наблюдение (за изясняване на причините на дадени процеси и явления) и др.

   Доколкото наблюдението се осъществява предимно над факти с външен характер, необходимо е получените резултати да се допълват с данни от други методи на изследване.