Лев Николаевич Толстой (1828-1910)

Лев Н. Толстой (1828-1910)

   Немалък принос за развитието на дидактиката  има и големия руски писател Лев Николаевич Толстой (1828-1910). В организирането от него училище в Ясна поляна той успява да създаде благоприятни условия за разгръщане на детската индивидуалност, на интереса към знанията и ученето. Неговият педагогически опит се формира под влияние на идеите на Ж.Ж.Русо за свободното възпитание. Толстой също счита, че в училище детето трябва да запазва своето естествено състояние, да се учи доброволно, а не по принуда. Той дълбоко вярва в природните сили на детето, в неговите творчески възможности. Задачата на обучението според него е да съхрани жизнерадостното състояние на детето. Толстой защитава идеята за необходимостта от връзка на образованието и обучението с живота, настоява внимателно да се използува целият жизнен опит на ученика. Неговата педагогическа система е противоречива, противоречиви са и философските му възгледи. Особено ценни са идеите му за самодейността и самостоятелността на учениците в обучението, призивът му за уважение към детето, за стимулиране на неговите познавателни интереси.

   През втората половин на 19 и началото на 20 век в Русия работят и други известни педагози, които прилагат идеите на К.Д.Ушински: П.Ф.Каптерьов (1849-1922),  В.П.Вахтеров  (1853-1924),  М.И.  Демков  (1859-1939),   К.В.Елницки (1846-1917)и др.

   Непрекъснато нарастващият брой на по-големите и по-малките съчинения в областта на дидактическата проблематика допринася за постепенното утвърждаване на разбирането, че дидактиката, респективно педагогиката, е самостоятелна наука, която трябва да заеме полагащото е се място в системата на науките. Независимо от това немалко автори (О.Конт, В.Вундт, Х.Рикерт и др.) продължават да не ги включват в своите класификациии и да разглеждат дидактиката като приложен клон на психологията или на логиката, а педагогиката - като приложна философия или дял на етиката. В.Дилтай например, макар че чете лекции по педагогика, също не я разглежда като самостоятелна наука, а я отнася към психологията. Основната причина за това е липсата според него на общи закони за възпитание и наличието на един общ метод за науките за духа. Трябва обаче да се посочи, че още през 1625 г. Франсис Бейкън в книгата си "За достойнството и усъвършенствуването на науките" класифицира за пръв път в системата на изкуствата педагогиката.

В миналото не винаги е правено строго разграничение между понятията "наука" и "изкуство".

В по-ново време за разработване на проблемите на дидактиката допринасят и редица други учени и изследователи. Ернст Мойман в своята тритомна експериментална педагогика включва и някои Дидактически въпроси. В.А.Лай е автор на експериментална дидактика. Георг Кершенщайнер пише "Теория на образованието", Херман Ичнер - "Теория на обучението" (в три тома), Ернст Ото -"Обща дидактика", Хуго Гаудиг - "Училището в услуга на развиващата се личност" и др.