Индивидуално-групова организация на обучение през средните векове

   Груповата система за обучение най-често се е използвала в църковните и рицарските училища, а по-късно и народните градски училища. При това дълго време учителят, макар че се е занимавал с група ученици, по същество обучението продължавало да бъде индивидуално. При постепенното увеличаване на количеството на учениците, които обучавал един учител, индивидуалният начин на работа става все по-малко ефективен. Докато в ранното средновековие един учител обучавал от 5-6 до 10-12 ученика, през 15-16 век в  той трябвало да се занимава с 40-50 и дори 100 и повече ученика. При това основна, определяща форма за организация на учебната дейност си оставала индивидуалната работа на учителя с всеки ученик поотделно. От ученика, по правило, се изисквало да научи определен текст "от тук до тук". По време на "срещата" (диалога) с учителя ученикът възпроизвеждал наизуст или със свои думи определения текст, отговарял на въпросите на учителя, изслушвал новия текст, изложен от учителя (главно четене с определен коментар), получавал новата си задача и преминавал към нейното изпълнение чрез индивидуална самостоятелна работа. А учителят продължавал да работи със следващия ученик. Обикновено всички ученици изпълнявали поставените им от учителя задачи не у дома, а в училището, в присъствието на учителя. Той заставял неподготвения ученик да се върне отново върху изпълнението на задачата, нерядко прибягвайки и към физически наказания.

При такъв начин на работа при увеличаване на броя на учениците в клас все повече намалявало времето за индивидуална работа на учителя със всеки един ученик или се налагало учебните занятия да продължават по 6-8, а и по 10 часа на ден. Липсата на време за работа със всеки ученик поотделно учителите могли да отстранят чрез обединяване на учениците в неголеми групи. Вместо да обяснява новия материал (новия текст) на всеки ученик поотделно, учителят обединявал 2-3 и повече ученици в една група и на всички едновременно излагал учебния материал, след което им поставял индивидуални задачи за изпълнение. В големите градове училищата наброявали 70-80-100 и повече ученика. Да се обхване такава маса от ученици не било по силите на един учител. Ето защо се наложило учителите да обучават чрез помощници. Както изтъква Н.Сперански, учител - в средните векове бил всеки самостоятелен училищен предприемач, при което това название еднакво се отнасяло и за ректора на обширното латинско градско училище със стотици ученици, и за стопанина на малко френско или немско училище със 6-12 ученика. Всички подчинени на ректора учители в градските училища съвсем не се наричали учители. Всички тези оратори, поети, граматици, кантори, бакалаври, локати, юнгмайстори и т.н. се смятали само за учителски помощници: това не са училищни майстори, а училищни калфи.

В големите градове училищната сграда през 15-16 век се състояла обикновено от класна стая, помещение за ректора  и стаички (килийки) за учениците от другите населени места. Класната стая твърде често била само една и в нея се провеждали занятия с трима, четирима или даже деветима ученици. Същата стая служела и като столова за бедните ученици, настанени в училищните килийки. В периода на ранното средновековие обучението било съсредоточено при църквите и замъците на богатите феодали. Но още "в X век се появяват невиждани по-рано учители, издържащи се от своето учителство, зараждат се "наемни" училища, където може да се постъпи само при предварително уговорено заплащане. Един път появило се, това платено училище започва бързо да се умножава и скоро от изключение се превръща в общо правило. Учителите в следващите векове в много повече от случаите започват да живеят не от доходите от църковните бенефици, а от таксите, внесени от заможните ученици. С превръщането на учителския занаят в средство за препитание се появява и конкуренцията в областта на преподаването. Много учители не искат повече да се наемат в старите училища, организирани от духовни учреждения, а предпочитат да откриват собствени. Тези учители и техните помощници били силно заинтересовани от увеличаване количеството на учениците, тъй като последните заплащали своето обучение.

   През 15-16 век всеки отделен училищен предприемач обучавал заедно със своите помощници значителен брой ученици. Така например в Нюрнберг през 15 век в училището "Св.Лаврентий" се обучавали 70 ученика чрез заплащане. Ректорът на училището се подпомагал от един кантор (водещ обучението по пеене и музика), три бакалавъра и един локат. 

   Обикновено всеки заможен гражданин наемал за обучението на своите деца в начална грамотност отделен учител, така наречения "педагог". Но този педагог не е смеел да учи повереното му дете независимо от училището. Училищното дело е било монополизирано и гражданите, желаещи да учат своите деца на четмо и писмо, са били длъжни да ги пращат в училището. Педагогът и неговият питомец всеки ден посещавали училището, обаче училищните учители в най-добрия случай само проверявали от време на време знанията на такива новаци: последните все пак се обучавали от своите домашни възпитатели. При бедните граждани всички млади членове на семейството били под покровителството на по-възрастните; последните следвало да ги учат на онова, което знаят, а в замяна на това по-младите събирали за тях милостиня.

   Средновековните университети били главен доставчик на педагогически персонал за развиващите се градски училища. Младите преподаватели обикновено носели титлата бакалавър на седемте свободни изкуства. Това звание се получавало след двегодишно обучение в университета. Поради недостиг на бакалаври в градските училища се привличали още бакаларианди, т.е. студенти, нямащи двегодишен престой в университета, както и прости локати, т.е. по-големи ученици от същите градски училища.

В училищата в периода на средновековието и в епохата на Възраждането се обучавали не само ученици, които заплащали определена такса. Значителна част от учениците се обучавали безплатно. Така например съгласно Нюрнбергския училищен устав от 1522 г. ректорите на трите градски училища могли да приемат до 200 заможни и не повече от 110 бедни ученици. В редица други градове процентът на бедните ученици е бил значително по-голям. Самите ректори на училищата били заинтересовани от приемането на бедни ученици, тъй като тези ученици не само взаимно се обучавали, но и помагали за обучението и на приетите чрез заплащане ученици.

Индивидуалната и индивидуално-груповата организация на обучението влизат в остро противоречие с общественото и икономическото развитие в края на средните векове. Разцветът на занаятите и промишлеността, оживяването на търговията, новите научни и технически открития през 15 и 16 век пораждат необходимостта от масово, макар и елементарно образование. Възниква необходимостта от друга организация на обучението, която позволява да се обучават едновременно много деца. Създават се предпоставки за възникване на масови системи за организация на обучението. Така се появява класно-урочната система.