Индивидуална организация на обучението

   Историята на учебното дело свидетелствува, че отначало се откриват училища за свободните граждани и една много по-късно се създават и училища за народа. Съсловният характер на училището намира израз в това, че дълго време училищното образование е било привилегия на висшите държавни ръководители и на духовенството. Такива са били дворцовите, мандаринските, пророческите училища, рицарските академии, предназначени за тесен кръг от хора. Постепенно училищната мрежа се разширява и наред с висшите и средните училища за аристокрацията се изграждат и елементарни училища за по-долните съсловия от народа. В древна Гърция например поради високото равнище на духовната култура се изгражда разнообразна училищна система от частни и обществени училища. Известно е, че Аристотел е бил частен учител на Александър Македонски. Особено престижни са училищата на Платон, Питагор, Талес, Зенон и др. В зависимост от главните учебни предмети, които се изучават, се обособяват: 

1. елементарно училище на граматиста (четене, писане, смятане, а след това граматика, елементарна геометрия, литературни и астрономически познания; 
2. училище на китариста (за музикално образование); 
3. гимназия (за физическо развитие); 
4. висше философско или научно училище. През Александрийския период се установява двукурсна училищна система: тривиум (граматика, реторика и диалектика) и квадривиум (аритметика, геометрия, музика и астрономия), представляваща първична форма на основно и средно образование.

   През Средновековието наред с черковните се създават по-развити катедрални и монастирски училища, а също и средновековни университети. Особено благоприятни условия за развитие на училищата осигурява епохата на хуманизма. През този период се създават някои колежи, а в Германия гимназията на Йохан Щурм (1527-1589), която послужи за образец на много средни училища през 16 и 17 век.

   Учебни занятия с малки групи ученици се появяват още в училищата в Древна Гърция и Древния Рим. Те обаче намират широко разпространение в народните градски училища в Западна Европа едва през 15-16 век. В продължение на твърде дълъг период от време господства индивидуалната организация на обучението, която възниква едновременно с появата на първите училища в робовладелското и ранното феодално общество, макар че е почти невъзможно да се посочи точната дата на нейното раждане. Процесът на обучение при тази система се характеризира с непосредствена работа на учителя с един ученик и по-нататъшна самостоятелна работа на ученика за изпълнение на поставените от учителя задачи. Отначало индивидуалната организация на обучението напълно съответствувала на духа и задачите на училищата от онова време. Тя била не само естествена, разумна, но и в много случаи единствено възможна, тъй като броят на желаещите да се учат е бил твърде ограничен. Тази система била особено подходяща за децата на богатите и привилигерованите съсловия. Обикновено те са се обучавали или в дома на родителите си, или в дома на наетия учител. Времетраенето и съдържанието на обучението са се определяли на основата на свободното договаряне между родителите и учителите на техните деца. При това дълго време се води спор за предимствата и недостатъците на домашното (частното) и училищното (общественото) образование. Като по-важни положителни страни на частното (единичното) обучение се сочат:

1.   учителят по-добре съблюдава индивидуалността на ученика;
2. връзката между учителя и ученика е по-свободна, по-непосредствена, по-емоционална; 
3. детето не се спъва от успеха или неуспеха на други деца; 
4. семейството може по-добре да контролира постигнатите резултати; 5) създават се по-добри условия за положително възпитателно въздействие, за предпазване от заболявания и пр. 

Като по-важни недостатъци: 

1. тази система е твърде скъпа и фактически е неприложима за масово обучение; 
2. учителят в много по-голяма степен е зависим от ученика;
3. при изолираното обучение детето се лишава от ценни стимули за работа от страна на партньорите му; 
4.  не се осигуряват условия за неговата социализация и пр.

   В училищата от онова време, макар и да се обучавали по няколко ученика, обикновено учителят е работил със всеки един поотделно и всеки ученик е изпълнявал индивидуално поставените му задачи, без дори да е свързан с другите ученици от училището. Работата на учителя по същество не се е отличавала от работата на занаятчиите, които също обучавали своите чираци индивидуално. По своето социално положение учителят бил по същество занаятчия, "училищен майстор". Специални учреждения (институти, колежи, училища), в които да се подготвят учители, първоначално не съществували.

   Индивидуалната организация на обучението се запазва чак до средновековието, когато наред с нея започва да се прилага по-широко груповата система за обучение. Нещо повече. Известно е, че още през средновековието в Китайския императорски дворец в Забранения град наследникът на императора е бил обучаван не индивидуално, а с компаньон (партньор). Очаквало се е, че в присъствието на компаньон принцът ще учи по-добре, отколкото сам. Задачата на компаньона била както да помага на обучавания, така и да създава определена конкуренция. Обучаваният и компаньонът непрекъснато обменяли идеи във връзка с изучавания материал, сътрудничили си помежду си, а заедно с това се и състезавали. С други думи, компаньонът е изпълнявал ролята на мотивиращ фактор за обучавания. Тази практика значително по-късно се използува и в Английския кралски дворец, макар и с малко по-друга цел. Тъй като се е смятало, че принцът има божествен произход и че при неуспехи в обучението не бива да му се налагат телесни наказания, всеки път при допускане на грешки от принца телесните наказания е понасял компаньонът.