Системи на организация на обучението в дълбока древност

   В историята на учебното дело са известни три основни системи за организация на обучението: индивидуална; групова и масова. Някои автори разграничават индивидуална и колективна организация на обучението. При това едни изследователи разглеждат масовата и колективната организация на обучението като синоними, а други с основание ги разграничават, тъй като не винаги масовата, а и груповата организация имат колективен характер. В.К.Дяченко обособява индивидуална, групова и колективна организация. Според него основното различие между тях се състои в структурата на общуването между учителя и учениците. При индивидуалната организация учителят работи само с един ученик или поотделно с няколко ученика; при груповата - един човек едновременно обучава повече хора (не по-малко от двама души), а при колективната - колективът обучава и възпитава всеки свой член и всеки член активно участвува в обучението и възпитанието на своите партньори, т.е. тази система предполага взаимно обучение.

Виталий Кузмич Дяченко

   Най-ранната система за организация на обучението е индивидуалната. Предпоставките за нейното възникване могат да се търсят още в първобитното общество при стихийното предаване на елементарния жизнен опит от възрастните на подрастващите чрез подражанието в процеса на трудовата дейност. Разбира се, в първобитното общество все още не съществува истинско обучение в съвременния смисъл на това понятие. Децата са участвували непосредствено в трудовия живот на родителите си, на племето. Първоначалната форма на училището е самото семейство и цялата община. При елементарния начин на живот, когато все още не съществува диференциация и специализация на труда всеки възрастен човек обикновено е бил носител на цялата племенна култура. Подрастващите придобивали необходимите им познания, навици и сръчности в процеса на общуването със своите родители и другите възрастни, особено по време на общите събирания, на различните церемонии и т.н.

   С постепенното усложняване на трудовия и обществения живот, със засилване на процесите на разделение на труда и повишаването на равнището на материалната и духовната култура възниква необходимостта от по-специална подготовка на подрастващите. Все по-голяма част от родителите престава да бъде в състояние да запознава децата си с натрупаните разнообразни знания, умения и сръчности. Успехът на семейното обучение и възпитание все повече се обуславя от подготовката на родителите. Поради това първоначално по-даровитите родители освен своите деца започвали да привличат за обучение и чужди деца (индивидуално или на малки групи). На такива "самоучители" учениците носели подаръци или родителите им плащали възнаграждение. Твърде често децата са се събирали и в съседски домове, за да играят или да извършват по-леки трудови дейности, които винаги се съпровождат и с процеси на учене.

   Някои лица - отначало главно жреците - се посвещават на интелектуална дейност - занимават се с религията, поезията, науката. За да се запознаят с тези придобивки, децата е трябвало да се учат при тези хора. На ранните етапи "обучението" е било само слухово - учениците са слушали разказите, стиховете или песните, гледали са различните церемонии. Откриването на писмеността дава голям тласък за развитието на духовната култура. За да се запознаят децата с четенето, писането и смятането, е трябвало да се обучават от подготвени хора. Първоначално писмото се е употребявало за религиозни и държавни нужди, но впоследствие то започва да получава все по-широко разпространение в най-различни области. Чрез писмеността се затвърдява приемствеността в развитието на материалната и духовната култура. Скритата духовна съкровищница става достояние само за онези, които могат да четат и пишат. Така постепенно се диференцира и създава учителството - отначало смесено с жречеството, а по-късно и като отделно съсловие. Появява се и училището или школата, като някои учители започват да създават и свои частни училища.

Днес масовото обучение е немислимо без специалните заведения каквито са училищата. Както изтъква проф. М.Герасков, понятието "училище" в нашия език подчертава интелектуалния характер на обучението. То идва от глагола "уча" и е съществителното "учение" или "наука". Училището е заведение, в което младият човек се учи. Той е "ученик", т.е. главното му занятие е да се учи. Не тъй ясно е значението на чуждата дума "школа" или "скола", използувана от русите, сърбите и други славяни. Приблизително така звучат френското "есо1е" (екол), английското скуул, даже немското шуле. Произходът на термина се намира в старогръцката дума схоле. Първоначално думата "схоле" е имала обратно значение на това, което днес означава "училище" или "школа". Тя е означавала свободно време, почивка, но е и място за умствена работа. Впоследствие придобива различни други значения: свободна обмяна на мисли, водене на научни разговори или спорове, занимание с умствена работа, поучения, групата от хора, които извършват такава дейност, учението на виден учен, а също и неговите последователи, урок или лекция, както и сградата или мястото, където се събират деца или възрастни, за да се учат. В древна Индия, Гърция и Рим понякога за училища са служили кръстопътищата, откритите игрища, някои живописни местности сред природата и др., т.е. не са използувани никакви сгради.

   Училището като институт е исторически факт. Неговата история се измерва с хилядолетия. То се появява и развива навсякъде, където се заражда и развива обществена култура и организация. То е резултат на културата, но същевременно е и предпоставка за нейното запазване и развитие. То е не само културен факт, а и културен фактор, тъй като подготвя младите поколения да създават култура. Днес то е главният фактор за осъществяване на общественото образование. Вярно е, че то не е първият творец на културата, а нейна рожба, че на началните стадии на човешката история културата се заражда без съдействието на училището. Същевременно колкото по-високо е културното равнище на едно общество, толкова по-голямо е социалното и педагогическото значение на училището, толкова по-важна е неговата роля за запазването на културните ценности и за създаването на нови.

  Наистина съвременната култура се проявява в много направления и не се детерминира едностранно само от училището. Нещо повече. Доколкото в миналото училището е имало предимно интелектуален характер немалко педагози и други учени са изтъквали необходимостта от неговото реформиране, от превръщането му в жизнено място за подрастващите, от максималното му доближаване до живота или дори сливането му с него, от засилване на възпитателните въздействия на обществото върху младото поколение чрез най-разнообразни форми и средства в училище и извън него. Някои дори стигат до крайни твърдения, че училището е консервативен институт и дори е спънка за културното развитие. В действителност в него се преплитат две тенденции. От една страна, то е предназначено да съдействува за запазване на обществото, на натрупаните материални и духовни ценности, а от друга страна, то трябва да благоприятствува за изменение на обществото, за създаване на по-съвършени хора. Ето защо то може да изпълни успешно своите социални функции при оптималното съотношение и съчетание между тези две тенденции. При тяхното нарушаване се засилва консервативният му характер или то губи връзката си с реалния живот, опитвайки се да постигне едни или други утопични цели.