Основни видове системи на организация на обучението

   Най-интензивни търсения на нови форми за организация на учебната работа с учениците се наблюдават през периода 15-17 век. Те са свързани с новите обществени движения: хуманизма и реформацията. Представлява интерес например уставът на Виенското градско училище "Св.Стефан" от 1446 г. Според него всички ученици се разделят на три равни части, така че най-големите и най-съобразителните да седят един до друг, след това средните и най-накрая най-младите и неопитните. От тези три части първата седяла от страната на големия прозорец на църквата до печката; втората седяла от страната на другия прозорец, отляво, до катедралата; а третата се разполагала от катедрата до задния ъгъл. Всяка една част отново се разделяла на три части така, че един до друг да сядат ученици, равни по степен на разбиране. По такъв начин в едно помещение се разполагат девет отделения. Но това все още не е класно-урочната система на обучение. Учителят още не работи със всички ученици, намиращи се в даденото помещение едновременно.

   Съгласно училищния устав освен учителя работят най-малко трима "учителски помощника", които изпълняват основната учителска работа, обучавайки учениците от своето отделение с "три различни степени на разбиране". Предвижда се учениците с еднаква степен на разбиране да се обединяват в неголеми групи и учителят (учителският помощник) с по-голяма лекота и по-голяма полза да ги обучава, докато останалите ученици изпълняват други задачи. Получава се така, че в едно помещение работят едновременно няколко отделения и няколко учители. Все още няма твърде разписание, не съществува определен ред за приемане на учениците в училището, но в едно помещение всеки учител работи със своето отделение. Необходимо е било да изминат почти две столетия докато малките отделения, наброяващи 3-5 до 10 ученика се превърнат в големи класове от 40-50 ученика, които обучавали не по-изявените ученици-локати, а професионален учител.

   Историците на педагогиката приемат, че класно-урочната система на обучение започва да се използува в училищата на Западна Европа още през 16 век. Този исторически факт обикновено се свързва с дейността на основаните от Лютер през 1625 г. висше и нисше училище в Айслебен, със саксонския учебен план (1528 г.), с дейността на Йохан Щурм в лютихското и страсбургското училище, както и с устава на вюртембергското училище (1559 п). Според саксонския и айслебенския учебни планове учениците се разделят на групи (класове); определя се времето за провеждане на занятията; предвижда се конкретен обем от знания и навици за овладяване; посочват се авторите и техните произведения, които подлежат на изучаване, уточняват се методите на учебна работа - обяснението на учителя, проверката на усвоеното, задаване на домашна работа.

   През 16-17 век на територията на Западна Украйна и Западна Белорусия -в Острог, Лвов, Брест, Луцк, Минск, Могилев и др. се откриват учебни заведения от градски тип, наречени братски училище. В тях се обучавали децата на заможните слоеве от градското население. Според устава на училището в гр.Луцк (от 1620 и 1624 г.) в училище децата се разделят на три групи: едни се учили да разпознават буквите и смятат; други - да четат и изучават разни уроци наизуст; трети - да обясняват прочетеното и да разбират. Занятията обикновено протичали по следния начин: отначало всеки ученик разказвал изученото от вчера и показвал какво е написал вкъщи, след това изслушвал обясненията и указанията на учителя, след което всеки се занимавал по-нататък. Всеки ученик след обяд бил задължен да запише в специална тетрадка предадените от учителя въпроси, като на малките ученици учителят сам записвал. Вечерта у дома учениците били задължени да прочетат на своите родители или други членове на семейството всичко, каквото са учили в училище. За затвърдяване на изученото учениците били длъжни два пъти да опишат всичко, което са правили през деня в училището.

   Занятията по различните предмети се провеждали по строго установено разписание.

Определен принос за утвърждаване на класно-урочната система на обучение има немският педагог Волфганг Ратке (1571-1635). Той формулира редица основни положения като например:

• целият труд - на учителя  по всеки предмет - особен наставник;
• по време на обучението учениците да пазят питагорейско мълчание (да не говорят, когато говори учителят);
• по време на уроците учениците да седят на своите постоянни места (в един и същ ред), така че учителят да може да ги вижда;
• нито един ученик не бива да бъде наказван или бит заради неуспехи в ученето.

   Най-голяма заслуга за цялостното обосноваване на класно-урочната система обаче има чешкият педагог Ян Амос Коменски. В прехода от Средновековието към новото време той доказва нейните големи предимства и подчертава целесъобразността да се създават постоянни обединения на учениците - класове, които обхващат ученици от една и съща възраст и с приблизително еднакво равнище на подготовка. При тази система обучението се осъществява по отделни учебни предмети. Основна негова форма е урокът, по време на който учителят разработва, а учениците усвояват учебния материал. Поради това тази система се нарича класно-урочна или класна предметно-урочна. Характеризира се с определена регламентираност в организационен, съдържателен и процесуален план.

   Я.А.Коменски изтъква, че "не само децата на богатите и знатните, а на всички - знатни и прости, богати и бедни, момчета и момичета то всички градове, паланки, села и колиби трябва да бъдат приемани в училищата". Той смята, че учителят може да обучава значителен брой ученици, като привлича за свои помощници по-големите и по-подготвените (десетници). "Аз не само уверявам, че е възможно един учител да ръководи неколкостотин ученици, но твърдя, че така и трябва да бъде, защото е най-полезното както за учителя, така и за учениците".

   Важен принос за утвърждаване на класно-урочната система има немският педагог Й.Ф. Хербарт (1776-1841). Централно място в неговата педагогическа система заема учението му за т.нар. "формални степени" (яснота, асоциация, система и метод), представляващи основни етапи на процеса на обучението. Неговите последователи Карл Щой (1815-1885), Туискон Цилер (1817-1882), Вилхелм Райн (1847-1829) и др. проявяват голяма активност за разпространение и усъвършенствуване на това учение.

    Широко разпространение в редица страни на Западна Европа през 18-ия и 19-ия век получава т.н. мониторна система на обучение, която позволява един учител да обучава едновременно 300-400 и повече ученици с помощта на по-подготвените от тях (наречени монитори, подсказватели). В Англия тази система е известна под името "Бел-Ланкастьрова". Нейни разпространители са свещеникът Андрю Бел и учителят Джоузеф Ланкастьр, които я прилагат независимо един от друг. В училищата с такава система на обучение не е имало отделни класове. Занятията са се водили в обширни запи, в които в една редица са сядали 10-20 ученика. На всеки 10 ученика е бил определян монитор. Ако при класно-урочната система на обучение пълняемостта на класа в края на 19-ия и началото на 20-ия век се е ограничавала до 50-60 ученика, Бел-Ланкастьровата система давала възможност един учител да обучава в една зала дори 600, а и повече ученици. Разбира се, обемът и качеството на знанията, усвоявани от учениците по този начин, са били крайно елементарни.

   У нас мониторната система се използува през 19-ия век в Габровското училище от Неофит Рилски под названието "взаимоучителна метода". Трябва да се посочи, че идеята за взаимното обучение на учениците е била известна още на ученика на Кирил и Методий Климент Охридски, който в края на 9-ия и началото на 10-ия век основава древнобългарско училище, в което обучава едновременно до 300 ученика.

   Класно-урочната система възниква и се утвърждава в резултат на обективната необходимост от масовизиране на образованието в условията на прехода от феодализма към капитализма. Икономически тя е несравнимо по-ефективна от по-рано използуваните индивидуални и групови системи. По тази причина тя намира широко приложение в училищата на Стария континент, а също и в Америка. Най-често като по-важни нейни предимства се сочат:

• тя дава възможност да се обучава значително количество ученици от ограничен брой учители; 
• училището е не само хранилище и разпространител на културните ценности, а и адаптирана социална среда за приобщаване на подрастващите към обществения живот; 
• съвместният училищен живот и особено съвместната учебна дейност стимулират отделните ученици да полагат повече усилия в учението, подтикват ги към самопознание, самоусъвършенствуване и самовъзиитание. 

   За основен недостатък на класно-урочна система се смята преобладаването на общата работа на учителя с целия клас, неговата ориентация към т.н. "среден ученик", при което недостатъчно се отчитат особеностите на по-слабите и на по-изявените ученици, индивидуалните възможности на отделния ученик. В сравнение с индивидуалното и домашното обучение като други недостатъци на масовото обучение се сочат:

• съществуващата по-голяма строгост в отношенията между учителя и учениците, липсата на сърдечни емоционални връзки между тях; 
• съществуващата опасност от отчуждаване на подрастващите от семейството;
• съществуващата опасност от отрицателни възпитателни въздействия върху един или друг ученик от страна на съучениците му, както и от заболяване от заразни болести и пр. Посочените недостатъци могат да голяма степен да бъдат минимизирани при рационална организация на обучението.

   Трябва да се подчертае, че основното противоречие на класно-урочната система - преобладаването на общата работа на учителя с целия клас и индивидуалния характер на познавателната дейност на учениците - започва все по-осезателно да се чувствува в края на 19-ия и началото на 20-ия век, когато елементарното образование става пречка за по-нататъшното развитие на научно-техническия и социалния прогрес и възниква необходимостта от осигуряване на по-високо, елитно образование.

   На остра критика започват да се подлагат прекомерната регламентираност на формите и методите на класно-урочната система, недостатъчното отчитане на любознателността и интересите на отделните ученици, отсъствието на истински демократични и хуманни отношения между учители и ученици, от една страна, и между самите ученици, от друга. Докато в миналото акцентът се поставя главно върху положителните страни и предимствата на класно-урочната система в сравнение с другите системи на обучение, в по-ново време редица автори обръщат внимание повече на едни или други нейни недостатъци. Изтъква се например, че тя води до изравняване на способностите на учениците, до масово "убийство" на таланти, т.к. пред тях обикновено се поставя една цел, предлага им се еднакъв обем от знания, които твърде често се овладяват в готов вид, възприемат се "на вяра". При нея учителят твърде много говори, обяснява внушава, поучава, а учениците слушат, пасивно възприемат чужди думи и мисли. По този начин се стимулира подражателната, възпроизвеждащата дейност, не се осигуряват условия за самостоятелно изследване, за формиране на творческото мислене. А това прави обучението неинтересно, в много случаи учениците учат по задължение, използуват се външни стимули: заплахи, наказания или награди. Самият училищен клас е механично обединение по възрастов признак на индивиди с различно равнище на подготовка и развитие. Различните класове работят изолирано един от друг. Уроците се редуват с неизменна последователност по разписание, съставено за целия учебен срок. При това на един урок се изучава един предмет, на следващия урок - друг предмет, нямащ нищо общо с предишния. Междучасията твърде често прекъсват работата на учениците, не им позволяват да продължат обсъжданията на заинтригувалите ги въпроси.

   Началото на засилената критика срещу класно-урочната система от Комениански и Хербартиански тип се поставя в края на 19-ия и първите десетилетия на 20-ия век. Постепенно се оформя мощно реформаторско движение за обновяване на училищното образование и възпитание, за приложение на активни методи на обучение, определяно и като реформаторска педагогика. Това движение получава широко разпространение в Германия, Италия, Франция, Белгия, Швейцария и други европейски страни, а също и в САЩ.