Вътрешна организация на обучението

   Докато външната организация на обучението засяга главно основните системи за неговото функциониране и различните типове институции, където се осъществява то, вътрешната му организация обхваща редица по-конкретни въпроси, свързани с неговите пространствено-времеви характеристики, с начините на групиране на учениците, с продължителността на обучението и неговите вътрешни степени или периоди, със статута на учениците и на чителите и пр. На преден план се открояват проблемите за началната и крайната възраст за обучение в училище, за големината на училищата и на класовете, за съвместното или разделното обучение на момчета и момичета и т.н. Трябва да се отбележи, че разграничението между външната и вътрешна организация на обучението е твърде условно и се прави с оглед на целите на научния анализ, тъй като в практиката тези две страни са неделими една от друга, взаимно се преплитат и пронизват. Освен това отделните автори твърде често влагат различен смисъл в тези понятия.

   У нас в масовото общообразователно училище е утвърдена класно-урочната система на обучение. Нейните основи, установени още от Я.А.Коменски, които засягат комплектуването на класовете, разпределението на учебното съдържание по години на обучение, провеждането на занятията чрез уроци и редица други форми и днес.

   Под понятието "училищен клас" или "отделение" се разбира определена общност от ученици, които са на приблизително еднаква възраст и имат относително   еднакво равнище на подготовка, събрани заедно за изучаване на един и същ учебен материал. При комплектуването на класовете въз основа на тези показатели се създава относително хомогенна организационна единица, което благориятствува за постигане на определените от учебния план и учебните програми цели и задачи. Броят на учениците в отделните класове или отделения е нормативно регламентиран. Когато той надвишава допустимата горна граница класът или отделението се разделят на паралелки. Когато той е под допустимата долна граница се образуват т.н. слети класове (отделения).

   Според някои автори всеки клас си има своя "класна стая", в която се провежда обучението на учениците през цялата учебна година или друг период от време. Този признак обаче е несъществен, тъй като при т.н. "кабинетно обучение" различните класове се обучават в едни и същи кабинети по отделните учебни предмети. Същото важи и за обучението в слети класове, при което в една и съща класна стая едновременно учат два или повече класове.

   При класно-урочната система обучението се осъществява по учебни предмети чрез различни организационни форми. Безспорно е, че със задълбочаване на процесите на демократизиране на обществото и образованието ще настъпват все по-големи промени в организацията на обучението, стимулиращи плурализма в мисленето и действията на учители и ученици, установяването на все по-хуманни взаимоотношения между тях.

   В дидактико-педагогическата литература обикновено се използват словосъчетанията "организационни форми на обучение" и "форми за организация на обучението", които повечето автори разглеждат като синоними. Те могат да се разглеждат като вариативни, но относително устойчиви структури на взаимодействие между участниците (субектите) в обучението, които се характеризират с определен времеви и организационен ред. С основание редица автори изтъкват, че формите на обучение не трябва да се разглеждат само като негова "външна страна", тъй като те в действителност отразяват определен тип взаимовръзки и начини на общуване между учителя и учениците в зависимост от целите, съдържанието и условията на обучението.

   С други думи, организационната форма на обучение е такава негова структура, която придава на основните му компоненти качествена определеност и подреденост, осигуряващи оптималното им функциониране. Организационните форми на обучение изпълняват редица специфични функции. Чрез тях се осъществява самият процес на обучение, те са неговият материален скелет и механизъм за реализиране на образователните, възпитателните и развиващите му функции.

   Урокът е основна организационна форма на обучение, а основна времева организационна единица е учебният час. У нас е прието продължителността на учебния час да бъде 45 или 40 минути. Тя обаче е по-малка за началните класове (за първи клас - 35 минути). В горните класове напоследък се експериментира провеждането и на сдвоени часове (уроци).

   Разположението на учебните часове през деня и седмицата е строго регламентирано. Регламентирани са и междучасията, които служат за кратък отдих на учениците и учителите. В нашето училище е възприето седмичното разписание на учебните часове да се изработва за един учебен срок. При разположението на учебните часове се препоръчва да се съблюдават редица Дидактически психологически и хигиенни изисквания. Тяхното съблюдаване особено много и затруднява в големите училища, където има много паралелки, и когато изработването на разписа се смята за чисто "техническа" работа. В действителност от него твърде много зависи ефективността на почти цялата учебна, а и възпитателна дейност.

   Седмичното разписание определя броя на учебните часове за всеки един ден, учебните предмети, които се изучават през различните дни на седмицата и времето за изучаване на всеки предмет през деня. Броят на тези часове съответствува на предвидените на учебния план и учебните програми часове за отделните предмети.

   При изготвяне на седмичното разписание трябва да се имат предвид редица фактори и условия: колебанията на ученическата работоспособност през различните дни от седмицата, както и през всеки отделен ден, характерът, сложността и трудността на отделните учебни предмети и броят на часовете за тяхното изучаване, дали училището е на полудневен или на целодневен режим на обучение, началният час на започване на обучението и др. Установено е например, че първите и последните дни на седмицата са по-малко ефективни за учебна дейност в сравнение с дните по средата на седмицата. Същата закономерност се наблюдава и по отношение на работоспособността на учениците през първите и последните часове на деня. Изследванията показват, че най-работоспособни са учениците сутрин от 9-11 часа, а след обяд - от 3-5 часа, но по-слабо, отколкото преди обяд. Обикновено към групата на по-трудните предмети се отнасят природоматематическите дисциплини, а към групата на по-лесните - тези от художествено-техническия блок. Но в това отношение се наблюдават по-големи или по-малки индивидуални различия между учениците. Препоръчва се учебните предмети, които се изучават с повече часове, да се разполагат равномерно през цялата седмица, а тези с по-малко часове - симетрично, макар че някои психолози отдават предпочитание на несиметричното подражание, ръководейки се от основната закономерност, че забравянето е най-интензивно в първите дни след възприемането на учебния материал. Според едни автори сродните по характер учебни предмети следва да се изучават по възможност в отдалечени по време учебни часове, за да може усвояваният материал да се отдиференцира по-добре. Други твърдят точно обратното, защото смятат, че по-близкото разположение на сродните дисциплини позволява по-добре да се реализират междупредметните връзки.

   С някои специфични особености се отличава седмичното разписание на учебните занятия в слети класове. На първо място то зависи от начините на комплектуване на паралелките. От съществено значение са и въпросите как да се комбинират учебните предмети с предимно интелектуален характер и учебни предмети с предимно практически характер. Основната особеност в работата на учителя със слети класове е, че когато непосредствено се занимава с единия клас, на другия (другите) възлага задачи за самостоятелна работа. По принцип могат да се комбинират за изучаване различни учебни предмети, а също и едни и същи учебни предмети. Твърде често учебните занятия по физическа култура, музика, трудово обучение и изобразително изкуство се провеждат едновременно. Необходимо е учителят правилно да разпределя времето, с което разполага, за всички класове. Когато работи активно с учениците от единия клас, е възможно учениците от другия клас (другите класове) да се разсейват, поради което трябва да полага системни грижи да ги приучва да се занимават съсредоточено.

   Обучението на учениците в слети класове (2, 3 и даже 4) се разглежда като временна мярка, наложена главно от икономически съображения. Но това не означава, че то е някаква педагогическа аномалия и има само недостатъци. Нещо повече. Според някои автори малкият среден брой на учениците в паралелка със слети класове е обективна предпоставка дори за известни предимства на това обучение в сравнение с масовото училище. Така например Ал.Маджаров, Св.Гълова и Н.Гълов68 отбелязват, че учителят, който обучава слети класове много често използва по-големите ученици да помагат на по-малките си съученици. По застъпване на самостоятелната работа слетите класове в някои отношения превъзхождат учебната работа на учениците в масовите училища.