Цели на образованието и обучението

   Въпросът за целите на образованието и обучението, както и на възпитанието е основен проблем на дидактиката и педагогиката. Отличителна особеност на човешката дейност е нейният съзнателен и целенасочен характер. Като всяка целенасочена дейност образованието и обучението винаги са се ръководили от определени цели.

   В най-общ, философски смисъл целта е мислен и желан резултат от някаква дейност. Педагогическите цели са идеалният, съзнателно планираният образ на възможния, на очаквания резултат от учебно-възпитателната дейност при отчитане на влиянието на различните фактори и условия. Ясно осъзнатата цел е определена предпоставка за избора на адекватни методи и средства за нейното осъществяване. Само след като се изясни каква е целта на обучението, може да се определят и образователното съдържание, и средствата за неговото осъществяване.

   Опити за формулиране на педагогически цели са на лице още в древността, от самото начало на съществуването на педагогиката. Но едва през последните два века в педагогиката и в частност в дидактиката се обособиха като относително самостоятелни телеологията като учение за научното обосноваване и съдържателното определяне на педагогическите цели и методологията, която разкрива пътищата и средствата (методите) за постигане на тези цели. При това винаги съществува двустранна зависимост между преследваните цели и средства за осъществяването им. Успешното реализиране на една или друга цел до голяма степен зависи от адекватността на използваните средства - на първо място от образователното съдържание и от всички останали средства в широк смисъл на думата (методи, форми, условия и пр.). Целта играе водеща роля при избора на средствата, които от своя страна оказват по-голямо или по-малко влияние върху целеобразуването и целереализирането.

   При формулиране на педагогическите цели някои автори поставят на преден план целите на възпитанието, други - целите на образованието, а трети - целите на обучението. Това се обуславя предимно от обстоятелството коя от основните (глобалните) педагогически категории (възпитание, образование и обучение) се приема за централна, за най-широка по обем. Има и автори, които ги разглеждат като равнопоставени, еднопорядкови категории.

   В миналото, а и сега съществуват твърде големи различия, както по отношение на съдържанието на целите на образованието и обучението, така и по отношение на способите за тяхното задаване. На най-високо равнище обикновено се формулира единна глобална цел за образованието и възпитанието на подрастващите, която изразява образователния идеал на едно общество или на по-малка общност. Тази цел отразява най-важните социални изисквания към личността, социалната поръчка към образованието. За нейното реализиране тя се декомпозира на различни подцели и конкретни задачи, чрез които се дава отговор на въпросите за характера и равнището на подготовката и развитието на подрастващите.

   Както изтъква Д.Цветков "педагогическите цели обикновено са йерархично подредени: общи (висши) цели на образованието и възпитанието, частни (междинни) цели на различните съставни части на образованието и възпитанието и конкретни (оперативни) цели на текущата учебно-възпитателна работа... Общите цели могат да бъдат цели на образователните институции (различни видове и степени училища, а също и извънучилищни форми, формално и неформално образование) и на учебно-възпитателната работа в тях. Макар тези цели да се припокриват, те все пак не са тъждествени. Общите педагогически цели (или единните институционални и неинституционални цели) от своя страна имат три главни измерения, на които съответстват три вида взаимосвързани общи цели: крайни цели (цели на целите, личностен и социален смисъл на целите), висши цели (образователно-политически цели) и основни цели (психолого-педагогически цели). Основните психолого-педагогически цели се разработват от самото начало на съществуването на педагогиката (Аристотел, Платон). Образователно-политическите цели се появяват по време на Френската буржоазна революция и съществуват във всички общества до днес, като интересът към тях се изостря в идеологически противопоставените общества. Но в рамките на идеологически еднородните общества са възможни различни варианти на образователно-политически и крайни (личностно и социално смислови цели").

   Върху образователните идеали на различните народи съществено влияние оказват най-разнообразни фактори: социално-икономическото, научно-техническото и културното равнище на развитие на обществото, неговото държавно и политическо устройство, националните и расовите, религиозните и философско-етичните течения, интересите на отделните класи или прослойки и пр., както и психо-физиологичните особености на личността. Ето защо не само в различните обществени формации, а дори и в един и същ строй се наблюдава по-голямо или по-малко различие при определяне на целите и задачите на образованието и възпитанието. То е особено ярко изразено по отношение на образователно-политическите и крайните цели, докато психолого-педагогическите цели се отличават със своята относителна константност, доколкото относително неизменна е и човешката природа. Същевременно и при формулировката на основните (психолого-педагогическите) цели се срещат най-разнообразни варианти, които до голяма степен се обуславят от нееднаквите схващания за същността на човека и на човешката природа.