Същност и цели на образованието и обучението през древността и средновековието

   Образователният идеал в древна Гърция  е бил формирането на хармонично развита личност "калоагатията", което осигурява свобода на дейността . В Спарта основното внимание е насочено към подготовка на здрави и силни граждани, които да могат да защитават отечеството от врагове. Затова и главният учебен предмет е гимнастиката. В Атина официалната цел е постигането на единство между физическото и духовното развитие. За нейното осъществяване наред с гимнастиката подрастващите усвояват знания за усъвършенствуване на ума, както и познания от областта на изкуствата. Атинският образователен идеал е значително по-богат от спартанския, тъй като обхваща повече страни на човешката личност. Но и той, както и спартанският, изключват физическия труд и трудовото обучение.

 Когато образователните цели и задачи се формулират от отделни педагози, държавници или училищни организатори твърде често върху формулировката им определено влияние оказват социалното положение и мирогледът на тези дейци, интересите, които те защитават. За древногръцкия мислител Демокрит телесно и душевно равновесие може да се постигне чрез дейността. Трудовата дейност е основно средство за облагородяване на човека. Според Сократ обучението трябва да създава добродетелни хора. Той смята, че добродетелите могат да се изучат. Известна е неговата мисъл "Опознай себе си!" Платон се стреми чрез образованието да осигури на душата и тялото цялата хубост и съвършенство, на които са способни. Това съвършенство може да се постигне, когато съществува съгласуваност, съразмерност в развитието на човека, както и хармония между индивида и държавата. Социалната цел на гражданското общество е да се развиват разумът и нравствеността. Подрастващите трябва да станат физически здрави, интелектуално развити и мъдри. Мъдростта, смелостта и благоразумието са трите най-основни добродетели. В "идеалната държава" носители на мъдростта са философите. Смелостта е присъща на военните, а благоразумието е отличителна черта на произвеждащите материални блага. Аристотел разглежда тялото и душата като две различни части на човека. Най-напред е необходимо да се полагат грижи за тялото, а след това и за душата. Според Луций Аней Сенека възпитателни грижи са еднакво нужни и за тялото, и за душата. Тялото трябва да бъде подложено на строга дисциплина. Духът също следва да се упражнява, както се упражнява и тялото.

   През средните векове (времето от края на Западната Римска империя  476 г. до началото на Реформацията - 1517 г.) християнството е господстваща религия в европейските страни. То се отказва от класическата култура, която разглежда като езическа, и издига за образователен идеал усвояването на основните начала на религията, възпитаването в смирение, послушание, лишаването от земни удоволствия и пр. Различните интереси на двете съсловия - рицарите (светските феодали) и духовенството определят двете основни направления в образованието и възпитанието " рицарско и църковно. Рицарският възпитателен идеал предполага добре развито телосложение, умения да се борави ловко с копието и меча и изискани маниери към дамите и високопоставените. Той се постига чрез усвояване на т.н. "седем рицарски добродетели": езда, плуване, хвърляне на копие, фехтовка, лов, игра на шах и съчиняване на стихове. Грамотността (изучаването на четене, писане и смятане) не се разглежда като необходима.

   В църковните и манастирските училища цялото възпитание се извършва в религиозен дух. В техните по-горни степени учениците изучават по-задълбочено теология и латински език. От античността се възприемат "седемте свободни изкуства": тривиум (граматика, реторика и диалектика) и квадривиум (аритметика, геометрия, астрономия, музика). Типичен представител на средновековната схоластика, която се стреми да примири вярата (постулатите на религията) с разума е Тома Аквински. Основното в неговата онтология (учение за битието) е че до истината се достига по два пътя - знанието и вярата, които не си противоречат, а взаимно се допълват.