Същност и цели на образованието и обучението през възраждането

   През епохата на Възраждането отново на преден план се издига идеята за хармонично развитие на личността, за всестранно духовно и практическо овладяване на материалния свят. Върху училището все по-осезателно започват да влияят хуманизмът, идеализмът, реализмът, икономизмът и редица други направления. Много педагози-хуманисти поставят пред училището целта да разпространява класическата, предхристиянската култура, като същевременно прибавят и нови цели. Привържениците на класическото образование искат то да създава една идеална личност, без обаче да държи сметка за реалната социална среда, в която тя живее. Според И.Кант училището трябва да подготвя ученика за живот в едно съвършено бъдещо общество. За Фихте човек трябва да бъде преди всичко гражданин на един идеален духовен свят. Привържениците на реализма също искат да създадат от ученика съвършена личност, но такава, която е максимално приспособена за реалния, за практическия живот. През XVIII век, определян като век на реализма и просвещението, целите на образованието и обучението започват все повече да придобиват интелектуалистичен характер, да се влияят от развитието на науката и техниката. През последните два века наред с интелектуалистичните все по-широко разпространение получават емоционално-ценностните и волунтаристичните гледища за целите на училището.

  Франсоа Рабле се обявява против схоластичното обучение. Според него училището трябва да учи за живота, да дава практически познания за занаятите, за да могат подрастващите да си изкарват прехраната. За  Монтен обучението трябва не само да развива способностите на учениците, а и да ги приобщава към науката, която е истинско украшение за благородния човек. Томас Мор издига идеята за всеобщото право на образование на новия остров Утопия, както и за непрекъснатото обучение. Най-ценни добродетели според него са трудолюбието и честността. "Градът на слънцето" на Томазо Кампанела представя една справедлива организация на обществото, което благоденства благодарение на труда на своите граждани. Най-уважавани са онези граждани, които са овладели науката или професията си и притежават високи нравствени добродетели.

   Ян Амос Коменски се обявява против чисто формалните цели на схоластиката, която откъсва училището от живота, и обосновава необходимостта от всестранно образование на всички. Той пише: "Ако някой каже: "Нека занаятчиите да се занимават със занаятчийство и всеки да знае своя занаят; защо трябва всички да се учат на всичко?" - аз ще отговоря: майката на нещата, природата, дава на всеки бъдещ човек (в майчиното лоно) едни и същи органи - крака, ръце, очи, уши, език - макар че не всички ще бъдат бегачи, писари, изследователи, оратори и т.н. Всичко това са човешки действия и, създавайки цялостния човек, природата веднъж завинаги предвижда всички човешки потребности". Според него вечната цел на света е съвършенството, към което всеки човек се стреми, без да е в състояние да го постигне изцяло. Човек е част от природата и носи нейната идея за хармонията, която е едно вечно движение, един процес на саморазвитие. В този смисъл целта на обучението е непрекъснатото саморазвитие на личността като средство за поддържане на хармонията в себе си и с външната природа, за подготовка за вечния живот.

   За Джон Лок основната цел на образованието и възпитанието е да подготви човека (джентълмена) сам да осигурява своето благополучие в живота, да бъде делови и практичен, изискан и благороден. За нейното осъществяване първостепенно значение има физическото възпитание. Умственото, нравственото и трудовото възпитание също трябва да допринасят за постигане на тази цел.

   Жан Жак Русо издига идеята за естественото, природосъобразното възпитание, чиято основна цел е да се възпитават сърцето и духът. Според него най-добра подготовка за живота детето може да получи ако умее да следва природата, да съобразява своята дейност с нея. Призивите на Русо "Назад към природата!" и "Нещата! Нещата!" придобиват широка популярност. Всяко дете има право на свобода. Затова единственото средство, което може да има успех е разумно ръководената свобода. Основен източник на знания и мъдрост е самата природа. Възпитанието трябва да е съобразено с природата на детето, с неговите възрастови и индивидуални способности. Свободният и независимият човек защитава своята свобода чрез собствения си труд.

   Йохан Хайнрих Песталоци определя целта на образованието като облагорадяване на човешката природа, постигане на сърдечна човечност чрез хармонично развитие на силите и способностите на подрастващите. Според него истинското природосъобразно образование възбужда по своята същност стремежа към съвършенство, към разгръщане на вътрешните предразположения, осигурява единството между интелектуалните, нравствените и физическите способности. Хармоничното образование предполага да се стимулира развитието на всички психофизически сили и заложби, без да означава еднаква степен на формираност на физическите и душевните качества на всеки подрастващ. Това е невъзможно, т.к. всеки индивид притежава различни заложби.

   Според Йохан Фридрих Хербарт главната цел на образованието и възпита нието е формирането на нравствено съвършена личност, която се ръководи с най-висши мотиви: стремеж към вътрешна свобода, съвършенство, благоразпо ложение, право и справедливост. За нейното постигане непосредствена, близк; цел на обучението трябва да бъде интересът. Многостранният интерес е вътре шен двигател за развитие на способностите. Хербарт разграничава няколю вида интерес:

1. емпиричен - стремеж всичко да се познае от областта на при родата и обществения живот; 
2. спекулативен - разкриване на каузалните връз ки между предметите и явленията;
3. естетически - стремеж към хубавото, бла городното, чистото и пр.;
4. симпатичен - интерес към съдбата на себеподобни те;
5. социален - отнасящ се до обществения ред в държавата и света;
6. религиозен. 

   При това интересът е непосредствен, ако произтича от вътрешни подбуди и опосредстван, ако задоволява външни стремежи. Непосредственият интерес не се отнася само до знанията, а и до чувствата. Емпиричният и спекулативния интереси имат предимно интелектуален характер, а другите видове засягат пове че чувствата.

   За Х.Спенсър висшата цел на образованието е формирането на делови човек, който преуспява в борбата за съществуване, за материално и духовно благополучие. Обучението само подпомага естествения развой на детето чрез знания и сръчности към съвършенство. Според Фр.Паулсен образованието трябва да формира преди всичко здрав проницателен разсъдък и силна воля. 

   Филантропистите (Й.Базедов, Х.Залцман, Е.Трапп и др.) издигат като цел на образованието и възпитанието хармоничната личност - формирането на човека и гражданина, който постига личното си щастие чрез общественополезна дейност. За постигането на личностната хармония допринася единството межд умственото, физическото, нравственото и трудовото възпитание.