Вътрешна организация на обучението - групи ,класове

   От изключителна важност са въпросите за началната и крайната възраст за обучение на учениците в общообразователното училище, за срока на задължителното обучение, за големината на училищата и на класовете, за съвместното или разделното обучение на момчета и момичета и др. Много от тези въпроси се решават чрез законодателни или други нормативни актове, правилници, устави и пр.

   В древността приемането на учениците в училище не е ставало масово на определени дати. Често пъти всеки ученик е постъпвал в различно време и, макар да е прекарвал с другите в една учебна стая, е учил индивидуално. Идеята за групиране на учениците се поражда от желанието да се обучават повече ученици с по-малко усилия, а също от различието на изучавания учебен материал. Така например отначало групирането е ставало повече с оглед на един или друг учебен предмет. Една група ученици е изучавала граматика, друга - диалектика, трета - риторика. В средновековните училища учениците са се разделяли на три групи: табулисти, които са се учили да четат и пишат, донатисти, изучаващи начална латинска граматика и александристи, изучаващи класическа литература.

   Обоснованото от Я.А.Коменски групиране на учениците по класове въз основа на еднаквата им възраст и относително еднаквите им потребности и възможности създава благоприятни условия за решаване на преследваните образователни и възпитателни цели и задачи. За разлика от други социални групи и производствени обединения, формирани за постигане на общи цели, класът като общност се отличава с това, че всеки един от учениците преследва главно своя определена цел. По време на съвместното обучение, в процеса на общата работа, сътрудничеството между учениците може да се разшири значително, без обаче да се пренебрегва индивидуалният характер на учебната дейност, постигането на целите със собствени усилия. Редица автори изтъкват предимствата на групирането на учениците по класове, което позволява да се формират у тях ценни за обществото качества на сътрудничество, взаимопомощ, чувство за отговорност, уважение и пр. Според други в зависимост от характера на класа, той може да упражнява многостранно - положително и отрицателно - въздействие върху учениците, и то различно за всеки ученик. Срещат се и мнения, че класът пречи за индивидуалното развитие на отделните ученици, че твърде често между тях възникват най-различни противоречия, лични вражди, съперничество и др.

   Трябва да се посочи, че върху резултатите от обучението и възпитанието на учениците от един клас влияят различни фактори и условия, в това число и самият клас. От съществено значение са: броят на учениците в класа, техният социален състав, равнището на подготовката и развитието им и др. Оптималният брой на учениците в класа е важна предпоставка за постигане на по-добри учебно-възпитателни резултати. Той обаче не е един и същ за различните класове и същевременно е търпял съществени изменения през различните исторически периоди. Безспорно е, че колкото по-малко на брой са учениците в клас, толкова с по-вероятно ефективността на учебно-възпитателната работа да нараства. Но този брой не може да бъде намаляван неограничено, тъй като е в пряка зависимост от икономическите и кадровите възможности на обществото. Той не може да бъде и увеличаван неограничено, тъй като това ще повлияе неблагоприятно на учебно-възпитателните резултати. Нормите за броя на учениците в отделните класове (за пълняемостта на паралелките) в държавните училища у нас се определят от Министерството на образованието и науката. За началните класове те са по-облекчени в сравнение с нормите за средния и горния курс.

   Не е маловажен и въпросът за големината на училищата, т.е. за оптималния брой на учениците, а и на учителите в едно училище. И тук твърде голямо влияние оказва социално-икономическият фактор. Главно по икономически причини, особено в големите градове, до неотдавна се откриваха т.н. училища-гиганти, наброяващи 1000-1500 и повече ученици. В такива училища учителите трудно могат да се запознаят със семейните условия и да изучават индивидуалните особености на отделните ученици. Напоследък все повече се очертава тенденцията за изграждане на такава училищна мрежа, която изцяло да задоволява нуждите и на малките селища и дори на отделните квартали, да позволява да се осъществява едно по-тясно взаимодействие между училището, семейството и обществеността.

От историята на учебното дело е известно, че първоначално училищата са били посещавани само от подрастващи от мъжки пол, а значително по-късно в тях започват да се обучават и момичета. В миналото са се водили много спорове дали обучението на момчетата и момичетата да бъде разделено или съвместно. Изтъквани са предимствата и недостатъците и на двата начина. Дълго време са съществували само мъжки и само девически класове или училища. Редица педагози са защитавали становището за осигуряване на различно образование за мъжа и жената в съответствие с различията между половете. В съвременни условия с основание се отдава предпочитание на съвместното обучение между момчета и момичета. Практиката потвърди необходимостта общообразователното училище да дава единно образование на момчета и момичета.

Много от представителите на реформаторската педагогика се обявяват против класовете като относително постоянни общности. Едни от тях препоръчват вместо (или наред с) обикновените (нормалните) класове да се обособяват класове за изоставащи ученици, класове за изявени (надарени) ученици, класове за изпълнение на определени конкретни задачи и т.н. Други защитават системата на подвижните потоци, групи, секции и др., които се формират в зависимост от равнището на подготовката и развитието на учениците, от целите, които преследват и дейностите, за постигането им. Актуална задача на съвременната дидактика е да изгради ефективна система за организация на обучението като използува всичко положително и ценно от миналото.