Обща характеристика на съдържанието на образованието и обучението

   Въпросите за съдържанието на образованието и обучението заемат централно място в дидактиката и педагогиката. Като акт на взаимодействие между учителя и учениците обучението е насочено към усвояване от подрастващите на педагогически адаптиран социален опит. Учителят, осъществявайки преподаването, организира учебната дейност на учениците върху основата на определен учебен материал. Не може да съществува обучение без учебно съдържани Съдържанието на обучението се формира върху основата на съдържание на образованието, но тези две понятия не са тъждествени, въпреки че в литературата твърде често се употребяват като синоними. От една страна, съдържанието на обучението е по-ограничено по обем от съдържанието на образованието, което съществува независимо от обучението - като обобщен педагогически  адаптиран социален опит.

   През последните десетилетия проблемите за съдържанието на образованието и обучението придобиват особена актуалност. Привеждането на образователната система в съответствие с новите изисквания и потребности на живота поставя на преден план въпросите за непрекъснато усъвършенствуване на учебното съдържание. Независимо от постигнатите безспорни успехи в това отношение трябва да се посочи, че все още не е създадена цялостна педагогическа теория за съдържанието на образованието и обучението. Незадоволителната разработеност на въпросите за съдържанието на образованието и обучението е сериозна причина за емпиричния подход при определяне какво ще учат, какво трябва да знаят и могат подрастващите. В значителна част от трудовете и пособията по педагогика и дидактика съдържанието на образованието и обучението се интерпретира традиционно, твърде опростено като "система от знания, умения и навици", която се преподава от учителите и усвоява от учащите се.

   Така например според Н.Димитров "съдържанието на образованието представлява определена система от знания, умения и навици, които трябва да овладеят учащите се". П.Драганов също посочва, че "всеки учебен предмет дава на учащите се точно определени знания, въз основа на които те си изработват съответни умения и навици". Като изтъква, че "съдържанието на образованието и на обучението по начало определя съдържанието на учебната дейност" Д.Денев уточнява, че последното се отличава със свои специфични особености. Под съдържание на учебната дейност той разбира "какви знания, умения и навици за природата, обществото и човешкото мислене следва да се усвояват и използват от учениците".

   Някои автори наред със знанията, уменията и навиците включват в съдържанието на образованието или на обучението и способите за дейност, начините за познание. "Съдържанието на образованието е система от знания, умения и навици, способи за дейност, които учащите се трябва да овладеят". "Под съдържание на обучението се разбират обемът и качеството на знанията, уменията и навиците и начините за познание, които учениците трябва да усвояват в училище".

   В повечето определения за съдържанието на образованието и обучението то се свежда до класическата формула "знания, умения и навици". Тази формула отразява традиционното разбиране за целите и задачите на обучението, за същността на ученето. Това по същество е т.н. "знание-ориентиран" подход към съдържането на образованието и обучението.

   Традиционната интерпретация на съдържанието на образованието и обучението чрез формулата "знания, умения и навици" все повече влиза в остро противоречие с новата образователна парадигма. В тази формула се преувеличава ролята на знанията, те се абсолютизират, превръщат се в цел и самоцел. Подготовката на учениците, основаваща се върху количеството от знания, е обективно обърната към миналото. При по-бавните темпове на развитие на производството, науката и техниката такава подготовка е била оправдана и дори неизбежна. Днес става все по-очевидно, че пред училището не бива да се поставя непосилната задача да осигури онова количество знания, които са достатъчни за целия жизнен път на подрастващите. В условията на съвременната научнотехническа революция обучението неизбежно се превръща в перманентен процес. Във формулата "знания, умения и навици" по необходимост се залага на развитието на паметта за сметка на подценяването на другите психични процеси. Тази формула се характеризира и със сравнително ниски равнища на усвояване на уменията и навиците. Тя до голяма степен ограничава възможностите за педагогическо творчество.

   Недостатъците на традиционното разбиране за съдържанието на образованието и обучението се посочват от редица автори. Така например И.Я.Лернер и М.Н.Скатин изтъкват, че съдържанието на образованието се е формирало изключително по емпиричен път - върху основата на конкретни отрасли на човешката дейност, въплътени впоследствие в отделни учебни предмети. Макар че възникването и развитието на дидактиката позволява да се откроят и отразят общите елементи в обучението по отделните учебни предмети - знанията, уменията и навиците - те не изчерпват съдържанието на образованието.

   В съвременни условия много по-перспективен е т.н. личностно-ориентиран подход към съдържанието на образованието. Този подход осигурява свободен избор на учебното съдържание с оглед на удовлетворяване на образователните, културните и жизнените потребности на личността в съответствие с изискванията и на обществото. Предложеният от И.Я.Лернер модел за съдържанието на образованието включва четири елемента:

1.      система от знания за природата, обществото, техниката, човека, способите за дейност. Този компонент (т.нар. когнитивен опит) осигурява формирането в съзнанието на учащите се на вярна картина за света;
2.     опит за осъществяване на известните способи за дейност (практически опит). Системата от общите интелектуални и практически умения и навици е основа за успешно извършване на най-разнообразни конкретни дейности;
3.     опит за творческа дейност. Той включва особени интелектуални процедури, които определят способността за самостоятелно решаване на нови проблеми, за преобразуване на действителността (самостоятелен пренос на знания и умения в нова ситуация; виждане на нов проблем в позната ситуация; виждане на структурата на обекта и неговата нова функция; самостоятелно комбиниране на известните способи за дейност в нов; намиране на различни способи за решаване на проблема и алтернативни доказателства; създаване на принципно нов способ за решаване на проблема при комбиниране на известните; и пр.;  
4.    опит за ценностно отношение към действителността, т.е. система от норми на отношения към света, към другите и себе си, система от мирогледни и поведенчески качества на личността, лежащи в основата на възгледите, убежденията и идеалите.

   Съдържанието на образованието се разглежда като педагогически модел на социалната поръчка (заявка), който може да се представи във вид на различни йерархични равнища:

•  на общотеоретическо равнище;
• на равнище на учебния предмет;
• на равнище на учебния материал. 

   Тези равнища характеризират съдържанието на образованието до процеса на обучението като инвариантна система, обща за всички училища. Следващото равнище характеризира съдържанието на обучението. В резултат на обучението проектираното съдържание става притежание на личността, което предполага неговото разглеждане и на равнището на структурата на личността.

    Разглежданата концепция е крачка напред в сравнение с традиционното схващане за съдържанието на образованието и обучението. Нейният основен недостатък е, че и тук знанията се поставят на преден план. С основание Н.Ф.Тализина изтъква, че знанията винаги съществуват в неразделна връзка с едни или други действия. "Знанията - пише тя - винаги са продукт на едни или други познавателни действия, и управлението на процеса на усвояване на знанията е възможно само чрез управление на познавателната дейност на обучаемите".

   Концептуален модел за съдържанието на обучението обосновават Иван Марев и Петър Петров. То се разглежда "като система от следните функционални структурни компоненти: дейността на учащите  като съвкупност от определени обществено изработени способи и средства за отразяване и преобразуване на действителността, познанието  като процес и резултат от тази дейност, общуването  като средство за личностно формиране на учащите се, за взаиморазбиране, самопознаване и взаимодействие между обучаващи и обучавани, както и между самите обучавани, общуване до степен на емпатия. В този модел знанията са само средство, продукт, оръдие на дейността, на познанието, на общуването. И дейността, и познанието, и общуването циклично се възпроизвеждат в нова дейност  , ново познание , ново общуване . Върху тази основа се осъществява хармоничното развитие на личността , която притежава неизчерпаеми възможности за самоусъвършенствуване."

   Създаването на цялостна общодидактическа теория за съдържанието на образованието и обучението сега придобива особена актуалност. Важна нейна задача е педагогическата интерпретация на социалната поръчка (заявка), в която намират израз изискванията на обществото към подготовката и развитието на подрастващите. Тази теория неизбежно е интегративна и се изгражда върху основата на постиженията не само на педагогиката, а и на философията, социологията, психологията, кибернетиката, на различните науки, обект на изучаване в образователната система. Тя включва на първо място философски и методологически знания, както и прогностични знания за тенденциите на социалното развитие, на развитието на науката и техниката, знания за измененията в общественото производство, в трудовата дейност на хората. При конструиране на съдържанието на обучението  в съответствие с потребностите на обществото следва да се отчитат възможностите на преобладаващата маса учащи се, а също и особеностите на различните групи подрастващи. А това предполага широк кръг от знания от областта на психологията и педагогиката, знания за същността на личността, за закономерностите и особеностите на учебно-възпитателен процес.

   Съдържанието на обучението като модел на социалните изисквания към подготовката на подрастващите следва да се изгражда преди всичко върху основата на системата от онези видове и отрасли на човешката дейност, която осигурява функционирането и развитието на обществото. Това съдържание трябва изпреварващо да отразява настъпващите изменения в материалното производство и духовното творчество, да съответствува на равнището на съвременната наука, техника и култура, което благоприятствува учащите се да овладеят най-важните закономерности на процеса на познанието, редица общо научни и частно научни методи на познание. В него по специфичен начин, в съответствие със закономерностите и особеностите на учебно-възпитателния процес, трябва да намерят място различните форми и способи за общуване между поколенията и отделните хора, чрез което се осъществява личностното им изграждане.

   И.Я.Лернер и М.Н.Скаткин с основание подчертават, че съдържанието на социалната култура, взето като цяло, не е достатъчно, за да бъде определено съдържанието на образованието. Необходимо е да се посочат онези източници и фактори, които играят основна роля при конструиране на съдържанието на образованието. Към източниците се отнасят онези обекти, съдържанието на които в един или друг аспект се превръща в съдържание на образованието, а към факторите - тези обекти, които влияят върху конструирането на съдържанието на образованието, но не се включват в него. Източникът може да бъде същевременно и фактор, но факторът може и да не е източник. Наред със социалната култура (социалния опит) като глобален източник на съдържанието на образованието се сочат още и следните източници: видовете дейност (практически-преобразуваща, познавателна, комуникативна, ценностноориентационна, художествена и др.), отраслите на дейност (социална, семейно-битова и др.), логиката на разгръщане (на усвояване) на всеки един от отделните елементи, а също и самите методи, средства и организационни форми на обучението. Главният фактор, оказващ влияние върху конструирането на съдържанието на образованието, са потребностите на обществото и целите, които то поставя пред обучението. Но той не е единствен. Определена роля играят и закономерностите на обучението и ученето, средните и екстремалните възможности на учениците. Самият учител също влияе по един или друг начин върху съдържанието на обучението.

   Съдържанието на образованието и обучението непрекъснато се изменя под влияние на научно-техническия прогрес, на развитието на производството, културата, изкуството. То отразява равнището на икономическото, културното и научно-техническото развитие на обществото.

   Съдържанието на образованието и обучението се определя от неговите цели и задачи. Между целите на обучението и неговото съдържание съществува тясно единство, взаимодействие, а също и вътрешно противоречие.