Обща характеристика на технологичния подход

   Тясно свързан с таксономичния е технологичният подход към обучението. В съвременни условия технологията на обучението (по-широко - педагогическата технология) вече се обособява като относително самостоятелно направление. Самият термин "технология на обучението" не се използва еднозначно. Според едни той се отнася до системата от форми, методи и средства на обучение, които разработва дидактиката, според други той характеризира дейността на учителя и тясно свързаната с нея дейност на учениците в процеса на самото обучение (т.н. технология на преподаването и технология на ученето), според трети - става дума за една цялостна проблемна област в рамките на дидактиката или на педагогиката. При това някои автори говорят за технология и когато характеризират "ръчния труд" на учителя, докато други свързват технологията предимно с използването на технически средства в обучението (т.нар. технизация на обучението). Има учени, които под технология на обучението разбират една или друга частна методика, чрез която се постига някаква конкретна цел, други разглеждат технологията на обучението като цялостна педагогическа система, за трети технологията на обучението е оптимална система за постигане на предварително поставените цели.

   Напоследък все по-определено се налага схващането, че съвременната технология на обучението е ориентирана към гарантирано постигане на поставените цели чрез максимално управление на процеса с помощта на адекватни технически средства и поетапна обратна връзка. Според съществуващите прогнози с широкото навлизане в бъдеще на информационните технологии в сферата на образованието ще стане възможно да се прилагат автоматизирани системи за обучение (АСО) и автоматизирани системи за управление (АСУ). Информатизацията на образованието внася съществени промени в дидактическия процес. Тя не се свежда до обикновеното използване на компютъра и другите електронни средства в обучението, а по своята същност е нов подход към цялостната педагогическа система. Изменя се както дейността на ученика, така и дейността на учителя. Ученикът получава възможност да оперира с много голямо количество информация, да извършва най-разнообразни действия с нея, самостоятелно да формулира проблеми и да търси тяхното решение. Работата с различни знакови системи, визуализацията на учебното съдържание, кодирането и декодирането се превръщат в основни негови функции. 

Технологията на обучението е вид социална технология. За разлика от промишлените технологии, които представляват строго определен набор и последователност на система от технологически процеси и операции, социалните технологии се характеризират със своята гъвкавост и вариативност. Човекът е сложна многомерна и многофакторна система, върху която оказват въздействие огромно количество външни въздействия. Поради това е много трудно или даже невъзможно предварително да се прогнозират с абсолютна точност резултатите от педагогическите въздействия.

   Съществена черта на технологията на обучението е възпроизводимостта на обучаващият цикъл, т.е. възможността той да бъде осъществен от всеки един учител. Основните етапи на цикълът на обучението в технологичен план могат да се формулират по следния начин:

• предварителна диагностика на равнището на подготовката и развитието на учащия се по отношение на предстоящия за изучаване материал;
• таксономично формулиране на целите и мотивация на учебната дейност;
• осъществяване на съвкупност от адекватни учебни процедури с помощта на подходящи средства за обучение и поетапна обратна връзка (на базата на която обикновено се правят определени корекции);
• заключителна проверка и оценка на резултатите. Обикновено се посочват следните по-важни предимства на технологизация-та на обучението:
• диагностично формулираните цели позволяват да се използват обективни методи за поетапен и заключителен контрол на резултатите от обучението, което свежда до минимум ролята на субективния фактор (учителя) при осъществяване на проверката и оценката;
• технологизацията допринася за повишаване производителността на учителския труд;
• тя в максимална степен отчита индивидуалните особености и реалните учебни възможности на учащите се;
• използваните в процеса на обучението технически средства позволяват на учителя да сведе до минимум нерационалните действия, свързани с преподаването на учебния материал, и да съсредоточи своите усилия върху творческото и личностното развитие на учениците;
• технологизацията позволява да се минимизира резултатът от обучението от равнището на квалификацията на учителя; и др.

1. Представлява интерес схващането на руския учен В.П.Беспалко за предимствата на технологически подход. Този подход благоприятствува: за предварително проектиране на учебно-възпитателния процес и възпроизвеждане на този проект;
2. За определяне на структурата и съдържанието на учебно-възпитателната дейност на самия ученик;
3. За диагностично целеобразуване и обективен контрол на качеството на усвоявания от учениците учебен материал и развитието на личността като цяло;
4. За реализиране на принципа за цялостност (структурна и съдържателна) в учебно-възпитателния процес.

 Според автора целта на обучението (възпитанието) е поставена диагностично, когато може еднозначно да се направи заключение за степента на нейната реализация и да се изгради напълно определен Дидактически процес, гарантиращ нейното постигане за определен срок. С други думи, целта е поставена диагностично, ако:

1. е дадено такова точно и определено описание на формираното личностнс качество, че то може безпогрешно да бъде отдиференцирано от всякакви друп качества на личността;
2. е налице начин, "инструмент" за еднозначно разкриване на диагностираното качество на личността в процеса на обективния контрол на неговата формираност;
3. е възможно измерването на интензивността на диагностираното качество върху основата на данните на контрола;
4. съществува скала за оценка на качеството, опираща се върху резултати от измерването.

   В.П.Беспалко разграничава три равнища на целеобразуване: глобално етапно и оперативно. На глобалното равнище се осъществява педагогическа интерпретация (преосмисляне) на обществено-държавната поръчка и се изгражда  модел на личността на випусника на училището. На второто равнище глобалната цел се диференцира в основни цели по етапи на подготовката, Равнището на оперативното целеобразуване се състои във формулирането на целите изучаването на отделните учебни предмети, съставляващи съдържанието на обучението.

   Според автора йерархията на целите на формирането на личността, зададена диагностично, ще позволи върху основата на обективния контрол да проследява тяхното актуално състояние в хода на обучението и възпитанието, а също и непрекъснато да се усъвършенствуват. Анализът на общата схематична структура на основните свойства на личността, както и на предполагаемите структури на трудовите, нравствените, мирогледните и естетическите качества показва, че все още много от тях не могат да се задават диагностично. Понастоящем сравнително по-пълно са изучени онези качества на личността, които характеризират главно овладяването на опита за дейност (на практическия опит) и поради това те са по-достъпни за диагностично целеобразуване и обективен критериален контрол. Трудовите и интелектуалните качества на личността служат като някакъв водораздел между диагностично задаваните и все още недиагностично определяните характеристики на личността нравствената, мирогледната и естетическа сфера.

   Опита за дейност на ученика В.П.Беспалко описва с помощта на ред диагностични параметри: широта на опита, равнище на усвояване на опита, научност на изучаване на предмета, т.е. степен на абстракция, степен на автоматизация на усвояването, качество на усвояването, т.е. осъзна тост, трайност на усвояването. Заедно с това авторът разработва научен инструментариум (тестове) за обективно измерване на учебните постижения на учениците. Той разграничава четири равнища на усвояване: 

1. дейност по узнаване;
2. репродуктивно алгоритмично действие; 
3. продуктивно действие от евристичен тип; 
4. продуктивно действие от творчески тип. 

   Обособяват се и четири степени на абстракция: феноменологична, аналитико синтетична, прогностична и аксиоматична. Чрез посочените параметри е възможно много по-точно да се определят сложността и трудността на учебния материал. Производителността на обучението се измерва с такива параметри, като скорост на усвояването, обем на информацията и др.

   Повишеното внимание, особено през последните години, към технологизацията на образованието намери израз в разработването и внедряването на най-разнообразни съвременни училищни технологии.