Основни теории за съдържанието на образованието и обучението

   Исторически са се оформили различни теории за учебното съдържание ,  за това, какво да се изучава в училище и как то да стане притежание на учениците. В зависимост от съществуващите образователни идеали са се изказвали различни мнения, обосновани са различни гледища за характера на съдържанието на обучението. Съществено влияние върху това съдържание оказват държавата, църквата, равнището на развитието на науката, техниката, културата, народът с неговите практически нужди и пр.

   Характерен за класическата, предхристиянската епоха е стремежът да се предадът на учащите се разностранни, енциклопедични знания, които да осигурят хармоничното им развитие. През този период се полага началото на т.н. етически енциклопедизъм. Той се основава преди всичко на интеграл-енциклопедичния характер на научното познание по онова време. В миналото когато развитието на науката и техниката се е извършвало с изключителни темпове такава цел е била исторически необходима и реално постижима ,впоселедствие в резултат на все по-засилващите се процеси на диференциа-интеграция се натрупва огромно количество научни знания, и усвояването им става практически невъзможно от един човек.  С основание проф. П.Цонев отбелязва, че "човек, претрупат от много и разнообразни знания напомня на човека, който е преял, понеже на трапезата е имало най-вкусни и възбуждащи апетит разни видове яденета и с пълен стомах е станал неподвижен и негоден за работа, или на претоварено магаре, което не може да носи товара си, или на човек с голяма глава и слаби тънки крачка, които не могат да я носят, а могат да я свалят и строшат."Същевременно обаче всеки културен и образован човек трябва да притежава достатъчно обширни и задълбочени познания, за да може да разбира постиженията на материалната и духовната култура, да ги използува и развива.

   В края на 18-ия и началото на 19-ия век широко разпространение в западната педагогика и психология получават две основни направления за подбор на съдържанието на образованието и обучението - "формалното образование" и "материалното образование", известни също под названията дидактически формализъм и дидактически материализъм.

Я. А. Коменски

   Наченки на дидактическия материализъм се срещат още в първите християнски училища, в които учебният материал е бил в центъра на обучението. Учениците е трябвало да научават наизуст и да запомнят разнообразни религиозни текстове. Дидактическият материализъм получава широко разпространение през епохата на западноевропейското възраждане. Негова методологическа основа е философията на емпиризма (Г.Спенсер и др.), според която познанието на може да излезе извън пределите на човешкия опит. Той винаги е източник на знанията. Още Я. А. Коменски смята, че основната цел на обучението е учащите се да овладеят колкото е възможно по-богат обем от знания от различните области на науките. Не случайно в "Сетивният свят в картини" той се стреми да включи най-разнообразни знания, необходими за учениците. Развитието на зананията и промишлеността през 18-ия и 19-ия век е тясно свързано с постиженията на естествените науки - физика, химия, биология и др., на приложната математика и т.н. Ето защо привържениците на тази теория смятат, че учениците трябва да усвояват реални, естественонаучни, фактически знания. Защитниците на дидактическия материализъм се обявяват за т.н. реално образование, за свързване на обучението с живота. Но те в една или друга степен преувеличават значението на знанията, а подценяват формиращите функции на учебното съдържание, развитието на познавателните способности на учениците.

   Наченки на дидактическия формализъм са налице още по времето на схоластицизма на средните векове. Схоластиците издигат в култ умствената еквилибристика, умението да се побеждава в спора с помощта на софизми, на логически хитрости, твърде често неосноваващи се на задълбочени знания. По-късно привърженици на дидактическия формализъм са Дж.Лок, И.Х.Песталоци, | И.Кант, Й.Ф.Хербарт и др. Негова методологическа основа е философията на рационализма, според която източник на знанията е разумът - те са продукт от дейността на познаващия субект, от самостоятелността на неговия ум. Според защитниците на тази теория задачата на образованието е да развива умствените способности на учениците, тяхното мислене, памет, въображение и пр. Хуманитарните учебни предмети допринасят за приобщаване на подрастващите към науката, морала, изкуството и литература. Ето защо привържениците на дидактическия формализъм се застъпват класическото, за хуманитарното образование.


  В действителност и двете теории имат едностранчив характер. Формална-и материалната страна на обучението са органически свързани помежду си и практически трудно могат да бъдат разделени или изолирани една от друга. Знанията са абсолютно необходими за развиване на способностите. Формалното образование е толкова по-пълноценно и по-високо, колкото по-богато и по-съвършено е учебното съдържание, т.е. материалното образование. Ето защо въпросът за рационалното съотношение и съчетание между формалната и материалната страна на обучението продължава да бъде актуален за съвременната дидактика.

   През първите няколко десетилетия на XX век в американската педагогика върху основата на философията на прагматизма се формира теорията за дидактическия утилитаризъм (Дж.Дюи, У.Килпатрик и др.). В основата на училищното обучение се поставят тесният практицизъм, личният опит на детето, неговите интереси и потребности. Обучението се свежда до практическата организация на дейността на учениците за решаване на конкретни житейски проблеми. Разбира се, важна задача на училището е да подготвя учениците за живота. Но нейното реализиране може да се осъществява по различни начини. Защитниците дидактическия утилитаризъм надценяват ролята на непосредствената практическа дейност на учениците и подценяват значението на усвояването на теорията, систематизирана в различните научни дисциплини. По тази причина това направление се подлага на критика от редица американски педагози К.Брунер, И.Адлер и др.). Дж. Дюи формулира следните по-важни принципи:

• принцип за проблемния подход към съдържанието на образованието, представянето му във вид на междудисциплинни системи от знания;
• принцип за формиране на практически умения в хода на решаването на проблемите;
• принцип за обединяване на ученето с играта;  
• принцип за активизиране на учениците и стимулиране на тяхната самостоятелност;

   Безспорно структурирането на учебното съдържание играе важна роля за представянето му по по-достъпен начин за учащите се, без обаче да се абсолютизира тази възможност.

   От средата на 50-те години на XX век във връзка с появата и широкото разпространение на програмираното обучение се разработва т.н. теория за операционално структуриране на съдържанието на образованието. Тази теория е опит да се даде отговор на въпроса не само какво да се учи, а и на въпроса как да се учи. На основата на щателен анализ на знанията, съставляващи съдържанието на учебния предмет, и на взаимовръзките между тях се формулират целите на обучението. Заедно с това се фиксира и системата от действия, които учащите се трябва да извършват, за да постигнат поставените цели.

Винценти  Окон

  Като посочва съществените недостатъци на дидактическия формализъм, утилитаризъм и енциклопедизъм полският дидактик В. Окон разработва теорията за функционалния материализъм. Основа на тази теория е интегралната връзка на познанието с дейността. Според автора нейната реализация осигурява учащите се, не само да овладеят система от научни знания, а й да придобият умения за прилагането им за решаване на най-разнообразни практически задачи, Необходимо е по всеки учебен предмет да се откроят водещите идеи и закономерности, а в процеса на тяхното усвояване да се стимулира самостоятелното мислене и действие на учениците, тяхното проблемно виждане на света.

   Напоследък в западната педагогика широко разпространение получи т.н. дидактически екземпляризъм. През експоненциалното развитие на научните знания несъстоятелността на традиционното, нормативното образование става все по-очевидна. Привържениците на концепцията за екземплярния принцип за подбор на учебното съдържание с основание изтъкват, че в съвременни условия е невъзможно да се изучават изцяло пълните курсове на различните науки, т.е. че учебните предмети не могат напълно да възпроизвеждат тяхната логическа структура. Минимизацията на учебния материал се извършва чрез подбора на най-същественото, на най-типичните екземпляри (примери, образци, модели, типове). Някои автори говорят за т.н. "прочистен" учебен процес, за учене, основано на "примери", на "острови" и пр. (Е.Гайслер, Й.Дерболаев и др.). Характерно за този начин на обучение е, че учебният материал се изучава не систематично, а тематично. Анализът на един или друг типичен пример позволява да се разберат всички останали частни случаи.
   Могат да се посочат и редица други съвременни подходи за подбор и структуриране на съдържанието на образованието и обучението: неопрагматични,  неопозитивистки, когнитивни, есенциалистки, технократични, предметно-центристки, хуманистични, интегративни и др. С основание редица западни автори изказват неудовлетворение от състоянието на теорията за съдържанието на образованието и обучението. Така например Дж.Кер изтъква, че "у нас няма съответна рационална теория или поне ред от теоретически положения, върху които биха могли да се основават измененията на курикулумите", т.е. на програмите, определящи съдържанието, методите и организацията на обучението.

   Понастоящем като много перспективно направление се формира онтодидактиката, която се характеризира със засиленото внимание към теоретическите и практическите проблеми на дидактическата редукция на съдържанието на съвременното научно знание с оглед представянето му не само в достъпна за учениците форма, а и като средство за оптимално развитие на техните познавателни способности. Актуална задача на съвременната дидактика е в духа на плурализма да анализира да преосмисли постиженията и слабите страни на различните концепции за подбор на учебното съдържание, за да открои и по възможност да обобщи най-ценните идеи, адекватни на новите изисквания, произтичащи от демократизирането и хуманизирането на обществото и училището.