Учмебници и учебни помагала

   Учебникът е основно дидактико-методическо средство за обучение. В него получава конкретен израз предвиденият в учебната програма материал за изучаване от учениците. На пръв поглед понятието "учебник" е пределно ясно и като че ли не се нуждае от определение. Самите педагози класици като А.Дистервег, К.Д.Ушински и др., които имат твърде интересни изказвания по въпросите за учебника, не дават строго определение на това понятия. Опити да се дефинира понятието "учебник" се правят в по-новите трудове и други публикации по педагогика, дидактика и методика. При това в педагогическата литература се срещат различни определения на понятието "учебник". Според едни автори "учебник се нарича книгата, включваща в себе си научно, последователно, достъпно за учениците изложение на съдържанието на учебния предмет, съответствуващо на програмата и на изискванията на дидактиката". Според други автори "учебникът е такова пособие, в което се излага най-същественото съдържание на учебния предмет, вече утвърдилият се материал, представляващ здрава основа на знанията в дадена област". Отделните автори обикновено изтъкват различни съществени признаци на учебника. Едни обръщат внимание на необходимостта от съответствие на съдържанието на учебника на програмата и изискванията на дидактиката, други посочват, че в учебника се излага само най-същественото от съдържанието на учебния предмет, като се включва вече утвърден материал; трети подчертават, че в учебника се отразяват в сбита, но достъпна форма научните знания по съответния предмет.

   В учебника се излагат в системен вид не само знания. Например в учебниците по пеене, изобразително изкуство, трудово обучение твърде голямо място заема описанието на начините за дейност, в резултат на които се формират уменията и навиците.

Следователно учебникът е особен вид книга, в която в достъпен и логически последователен ред е обективирано предвиденото в учебната програма за усвояване от учениците съдържание на учебния предмет.

   В другите учебни книги, като христоматии, сборници и др., съдържанието не е изложено в строго системен ред, както е в учебника, и освен това ученикът може свободно да избира едни или други въпроси за изучаване. Учебникът се различава и от буквара по това, че в него тежестта се поставя върху самите знания, умения и навици, а не върху техниката на четеното, както е при буквара.

   Новият тип учебник е компонент на обучение, при което все по-голямо внимание се обръща на самостоятелната дейност на учениците. Сега вече той не е само средство за затвърдяване на материала вкъщи, а в много по-голяма степен е пряк източник на информация, която учениците усвояват сами. Той изпълнява важна информационна функция и улеснява твърде много учителя при изложение на новия учебен материал. Независимо от това, че логиката на преподаването невинаги съвпада с логиката на изложението на знанията в учебника, последният по думите на К.Д.Ушински представлява "основа на доброто преподаване". Разбира се, учебникът изпълнява ролята не само на първоизточник за нови знания. Той служи също така и за усъвършенствуване на вече възприетите от учениците знания с помощта на други източници - живото слово на учителя, организираните от него наблюдения, опити, практически работи и др. При това съвременният учебник не е само източник на информация, а и ръководство на учебната дейност на учениците. Той трябва да моделира редица дидактически функции на учителя.

   Наред с информационната той изпълнява важна мотивационна функция, която стимулира познавателната дейност на учениците, допринася за формиране у тях на положително отношение към учебното съдържание.

   Не по-малко важна е контролиращата и коригиращата функция на учебника. Включените в него разнообразни въпроси и задачи не само подпомагат и облекчават самостоятелната работа на учениците над материала в учебника, а и позволяват да се осъществява в една или друга степен самоконтрол и самопроверка на изученото. Благодарение на това учениците получават възможност да преценяват точността и правилността на придобиваните знания и своевременно да коригират допуснатите грешки.

   Чрез работата с учебника от нов тип учениците се научават самостоятелно да придобиват необходимите им знания, т.е. учебникът изпълнява самообразователна и развиваща функция, като формира у тях умения и навици за самостоятелна работа с книгата. Методически правилно изграденият учебник е пряк помощник на учителя за развитие на самостоятелното мислене на учениците, на тяхната памет, въображение и останалите психични процеси, за стимулиране на изследователския и творческия им подход.

   Учебникът е важно комуникативно средство и има голямо значение за развитие на речта и мисленето на учениците, за обогатяване на техния език.

   Особено значение сега придобива идейно-възпитателната функция на учебника, ролята му за формиране на светогледа на учениците.

   Учебникът може да окаже голяма помощ на учителя при осъществяване на задачите на нравственото, умственото, трудовото, естетическото и физическото възпитание.

   Във връзка с развитието на средствата за масова информация и с тяхното все по-широко навлизане в училището новият тип учебник изпълнява координираща и интегрираща функция, функцията на регулатор, който обединява, синхронизира и синтезира в единен поток постъпващата от различните канали научна информация. Заедно с учителя учебникът е основен източник на информация за учениците. Като универсално информационно средство той изпълнява ролята на посредник, чрез който се осъществява взаимодействието между учителя и учениците.

   Наистина учебникът вече не е единствен източник на информация, каквато роля е изпълнявал в миналото. Наред с авторския текст като средство за кодиране на учебната информация, който е основен компонент на всеки учебник, все по-голямо приложение намират плеърът , компютърът и други технически средства, които предават научната информация по много по-пряк начин в сравнение с печатното слово. Последното обаче никога няма да загуби своето значение при обучението, тъй като то е едно от най-важните класически средства за зафиксиране на постиженията в областта на човешката култура. С основание редица автори поставят учебника в центъра на системата от средства обучение и масова информация, тъй като в него в най-концентрирана форма са отразени целите и изискванията на учебната програма, обемът и дълбочината на учебното съдържание.

   Подборът и структурирането на учебния материал в учебниците до голяма степен се обуславя от решаването на редица теоретикометодологически проблеми и преди всичко от изграждането на научнообоснована концепция за взаимоотношението между отделните науки, учебните програми и учебните предмети, от една страна, и учебниците - от друга, за отражението на диференциацията и интеграцията на науките в основните документи на съдържанието на образованието. Учебникът е свързващо звено между създаването на науката (научното творчество) и усвояването на науката (ученическото творчество). Той е едновременно и въплъщение на резултатите от научното творчество, и изходен пункт за усвояване на науката. Структурирането на материала в учебника до голяма степен определя логиката на неговото усвояване и творческо използуване от учениците. Съдържанието на всеки учебник включва определена система от научни понятия, теории и закономерности. Характерът на познавателната дейност на учениците до голяма степен се определя от същността на тази система. С други думи, съдържанието на всеки учебник проектира един или друг тип мислене, който се формира у учениците при усвояване на учебния материал.

   При традиционния подход за подбор, разработка и структуриране на учебния материал в учебниците у учениците се формира предимно разсъдъчноемпирично или репродуктивно мислене. Сега задачата е да се използуват различни форми на дидактическо, психологическо, семантично и пр. моделиране, които позволяват учениците да овладяват съвременния стил на диалектическото мислене.

   Научното обосноваване на дейността за създаване на висококачествени  учебници е тясно свързано с разработването на цялостна концепция, на обща  теория за учебника. Тази теория по своята същност има интегративен характер  и трябва да отчита не само равнището на развитието на педагогиката и дидактиката, а и най-важните постижения в областта на общата и педагогическата психология, кибернетиката, книгознанието, училищната хигиена, полиграфията и редица други научни области. Тя има за задача да разработи общ модел на учебника чрез изучаване и обобщаване на универсалните, задължителните за всеки учебник принципи, които осигуряват съответствието на учебника на равнището на съвременната наука и методиката на обучение, с програмните изисквания; превръщането му в истинско средство за възпитаване на учениците като самостоятелно мислещи и творчески личности.

   Учебникът е сложен обект за изучаване. Много автори обикновено разграничават три основни негови компоненти: съдържание на учебника, методическа обработка на материала в учебника и език на учебника. В съответствие с това се формулират редица изисквания, които се отнасят до всеки един от тези компоненти.

   Д.Д.Зуев обособява два главни компонента на учебника: текстове и извънтекстови компоненти. Според автора към първия компонент спадат основния текст (теоретико-познавателни и инструментално-практически текстове), допълнителните текстове (документи, христоматийни материали, обращения и др.) и пояснителните текстове (въведения, забележки и разяснения, речници, азбучници и др.). Към втория компонент авторът отнася: апарат за организиране на усвояването (въпроси и задачи, инструктивни материали, таблици, упражнения и др.); илюстративен материал (водещи, равнозначни и обслужващи илюстрации); апарат за ориентиране (увод, предговор, съдържание, рубрика  и подчертавания, указатели и др.).

   В действителност, ако се върви от явлението към същността, могат да се отделят следните основни компоненти на учебника: физическа основа на учебника, архитектоника на учебника (която включва външната форма и вьншия (оптическия) строеж на учебника), съдържанието на учебника, вътрешна форма (структура) на учебника. Последният компонент някои автори наричат вътрешна архитектоника, вътрешна организация на учебната информация. Всеки от посочените компоненти представлява своеобразна система, която се състои от редица елементи, изпълняващи общи функции.

   До неотдавна физическата основа на учебника се свързваше само с такива видове материал, като хартия, печатарско мастило, картон, подвързия и др. Сега асортиментът на материалите, съставляващи "телесността" на учебника значително се разшири. Учебното съдържание може да се запише не само върху хартия, а и върху други материали: феромагнитни ленти, пластмасови плочи, полиетиленови ленти , оптични носители и др. Този компонент на учебника се изучава главно от материалознанието, полиграфията, книгознанието, училищната хигиена и др.  Архитектониката на учебника представлява съчетание от редица компоненти на полиграфическата му организация. Тя обхваща както неговата външна форма (формат, корица, книжно тяло и др.), така и оптичния строеж на текстовете и извън текстовите компоненти (разчленяването на учебния материал на раздели, теми, глави, уроци, параграфи и пр.). Архитектониката на учебника има за задача да осигури максимално оптическо възприемане на съдържанието, най-пълноценното и бързо разбиране от учениците на текстовете и извънтекстовите компоненти.

   Съдържанието на учебника включва въплътената в текстовете и извън текстовите компоненти учебна информация, която учениците трябва да овладеят.

   Вътрешната форма (структура) на учебника обхваща неговото логико-методическо изграждане като цяло. Тя обединява всички съдържателни елементи, пронизва учебника от начало до край.

   Качеството на учебниците зависи от това, в каква степен те съответствуват на съвременните педагогически (в частност дидактически и методически), психологически, естетически, езикови, хигиенни и полиграфически изисквания.

   Новият тип учебник следва да се разглежда като съществен компонент на единния комплекс от учебно-дидактически средства, който включва също различни учебни помагала за учениците (справочници, речници, учебни тетрадки, учебни карти, сборници, христоматии, естествени обекти и техните модели, изображения на предмети и явления, технически средства за обучение и др.), както и учебно-методическите пособия за учителя. 

Основен организиращ център, ядро в системата на средствата за обучение си остава учебникът.