Същност и значение на общото образование

   Общото образование е основа за осъществяване на всестранното развитие на личността. Общото образование е важна съставна част на цялостното образование. То осигурява на подрастващите знания от областта на основите на най-важните науки за природата, обществото и човешкото мислене, формира научни възгледи и убеждения, разширява техния интелектуален кръгозор, приобщава ги към духовния живот на обществото. "Под общо образование - посочва В.С.Леднев - се разбира образованието, осигуряващо всестранното хармонично развитие на личността в такъв обем, който е необходим на човека за активно участие в обществения живот, за изпълнение на видовете дейност, явяващи се общи за всички хора или за мнозинството от тях - образованието, инвариантно на различните видове професионално и служещо като база за всяко от тях и за цялата тяхна съвкупност"

   Общото образование непрекъснато се изменя по своето съдържание и организация в условията на научно-технически и социалния прогрес. Днес то осигурява знанията, уменията, способностите и качествата на личността, необходими за пълноценната е реализация в живота.

   В средното общообразователно училище и гимназията учениците получават общо средно образование. Разработката на цялостна теория за структурата и съдържанието на общото средно образование има голямо значение за преодоляване на емпиричния подход при решаване на редица въпроси на учебния план, учебните програми и учебниците.

 

Вадим Семенович Леднев

  В.С.Леднeв изтъква, че съдържанието на общото средно образование има йерархична структура. В съответствие с установената практика на обучение се разграничават различни равнища на организация на учебното съдържание: относително самостоятелните цикли на учебните предмети, самите учебни предмети като важни структурни елементи на съдържанието на образованието, отделните учебни дисциплини, на които се делят много учебни предмети, различните раздели и теми по всеки учебен предмет и т.н. При това структурата на учебното съдържание се анализира в два взаимно свързани плана: възпитателен (субектно-личностен) и образователен (обектно-личностен). Първият план се характеризира с това, че образованието се разглежда с оглед на онези качества на личността, които не са пряко обусловени от спецификата и частните особености на външните по отношение на човека предмети на дейността. Към тези качества се отнасят и умственото, нравственото, естетическото, трудовото и физическото възпитание като важни страни на цялостното развитие на учениците. При втория план учебното съдържание се характеризира като система от знания, умения и навици, които имат конкретна предметна насоченост и са необходими за хармоничното развитие на личността.

   Структурата на общото образование в нашето училище се реализира като единство от три подсистеми: задължителна, задължителноизбираема и свобод-ноизбираема подготовка. Върху тази основа се изгражда учебното съдържание по различните направления учебни предмети. Поставянето на всестранното развитие на личността като основна цел на обучението е важна предпоставка за преодоляване на редица слабости на училищната практика - абсолютизирането на учебното съдържание и свързаната с него информационна претовареност на учениците, репродуктивния характер на тяхната учебна дейност и др. Сега главната цел на обучението не се свежда до усвояване на възможно по-голямо количество учебна информация, а е насочена преди всичко към формирането на общите и специалните способности на личността, към развитието на онези нейни качества, които е позволяват не само да се ориентира в знанията, а и самостоятелно да овладява нови знания, да стига до нови начини за познавателна и практическа  дейност.
   Според И.Я. Лернер и М.Н. Скаткин  за постигане на целите на общото средно образование е необходимо:

1.    в съдържанието на образованието да се включат основите на всички науки, определящи съвременната естественонаучна и социална картина на света. Под основи на науките се разбира съвкупността от фундаментални понятия, закони, теории и базови факти, основните типове проблеми, решавани от науката, нейните методи;
2.     в учебното съдържание да се включи всичко, което има общообразователно значение, т.е. значение за всички или за много сфери на дейност;  
3.    структурирането на учебното съдържание да се основава на оптимално достъпна и икономична логика на изложение на основните знания; на единството между методологическите идеи и практическото приложение на теоретичните знания; на единството между безспорните и спорните научни проблеми; на разкриването на историята и процеса на развитието на идеите; на междупредметните връзки и пр.

   Б.Т. Лихачов разграничава общометодологически и специални принципи за формиране на съдържанието на общото средно образование. Към първата група принципи той отнася:

1.  общообразователния характер на учебния материал;
2.  гражданската и хуманистичната насоченост на съдържанието;  
3. връзката на учебния материал с практиката; 
4. основообразуващия и системообразуващия характер на учебния материал;  
5. интегративността на изучаваните предмети;  
6. развиващия характер на учебния материал;  
7. хуманитарно-етичната насоченост на учебното съдържание;  
8. взаимосвързаността и взаимообусловеността на близките предмети;  
9. естетическите аспекти на съдържанието на образованието.

   Втората група принципи включва специалните принципи за формиране на учебното съдържание по предметите от областта на науката, на изкуството, на труда и на физическото развитие. В.В. Краевски и П.И. Пидкасисти извеждат три основни принципи:

1.    принцип за съответствие на съдържанието на образованието във всички негови елементи и на всички равнища на неговото конструиране на равнището на съвременната наука, производство и основни изисквания на развиващото се хуманистично и демократично общество;
2.     принцип за отчитане на единството между съдържателната и процесуалната страна на обучението при формиране и конструиране на съдържанието на учебния материал. Реализацията на този принцип предполага представяне на всички видове човешка дейност в тяхната взаимовръзка във всички учебни предмети в учебния план;  
3.    принцип за структурното единство на съдържанието на образованието на различните равнища на неговото формиране с отчитане на личностното формиране и развитие на ученика, предполагащ взаимна уравновесеност, пропорционалност и хармония между компоцентите на съдържанието на образованието.

   В нашето училище съдържанието на образованието се изгражда върху основата на предметната учебна система, която съдържа най-добри възможности за усвояване на научни знания в системата и логиката на изучаваните науки, за формиране у учениците на единна научна картина за света. За реализиране на тези възможности е необходимо да се преодолява строгата обособеност и несъгласуваност между отделните учебни предмети, да се съчетава системното изучаване на отделните науки с техните връзки и взаимодействия, все по-голямо приложение да намира интегралният подход в съдържанието и организацията на обучението.

   Между учебните предмети и отделните науки съществува сложно отношение. Обикновено се счита, че учебният предмет е производен от една или няколко науки (отрасли на дейността), а неговата структура се определя в крайна сметка от структурата на науката (науките). Тази постановка се нуждае от редица уточнения. И.Я.Лернер определя учебния предмет като "педагогически адаптирано съдържание на основите на един или друг отрасъл на дейността". С други думи, учебните предмети отразяват основите на науките (на отраслите на дейността), а не тяхното пълно съдържание. Учебният предмет не е нито копие, .нито конспект на съдържанието на една или друга наука. Неговото съдържание нито е тъждествено, нито е умален модел на съдържанието на науката. Той следва да се разглежда като "особено образувание", специално създавано за целите |на обучението. Освен основите на науките като най-съществен негов компонент, учебният предмет включва и редица спомагателни знания и умения, свързани с [усвояването от учениците на предметното съдържание, с използуваните методи, организационни форми, начини на педагогическо общуване. Ето защо логиката и структурата на учебния предмет се различава повече или по-малко от логиката и структурата на съответната наука.

   И.К.Журавльов и Л.Я.Зорина посочват, че дидактическият модел на учебният предмет включва два блока: основен, обхващащ онова съдържание, заради което се изучава учебният предмет, и процесуален, осигуряващ усвояването на знанията, формирането на различни умения, развитието и възпитанието на ученеците. Всеки учебен предмет обикновено има многофункционално предназначение и същевременно изпълнява една или повече водещи функции. Според авторите водещи компоненти могат да бъдат: 

• предметните научни знания (физика, химия, биология, география, история и др.); 
• начините на дейност (чужд език, физкултура и др.);
• определено, например образно, отражение на света (изобразително изкуство, музика). 

Има и предмети, в които водещи се оказват два компонента (математика, литературата и др.).

   Винаги съдържанието на даден клон на науката (V) е значително по-голямо от учебното съдържание (VI) на съответния учебен предмет. Връзката между тези две величини обикновено се изразява с уравнението V- VI = кУ. Коефициентът к показва каква част от съдържанието на даден наука се включва в съдържанието на съответния учебен предмет. За различните учебни предмети той не е еднакъв. С развитието на отделните науки той става все по-малък, поради непрекъснатото нарастване на количеството на научната информация. Новите научни открития не намират веднага място в съдържанието на учебните предмети, а се включват в него след определен период от време, върху който оказват влияние редица обективни и субективни фактори. С теоретическите и практическите проблеми на дидактическата преработка съдържанието на съвременното научно знание с оглед представянето му  в достъпна за учениците форма, но и като средство за развитие на техните познавателни способности се занимава онтодидактиката, която вече се обособи като относително самостоятелно направление.

   В съдържанието и структурата на учебните предмети, независимо от специфичните особености на всеки един, могат да се обособят следните общи структурни компоненти:

1. основни факти, понятия, закони, теории на науката, в това число и нови открития, достъпни за съзнателно усвояване от учениците от даден клас;
2. мирогледни идеи, естетически и етични норми, идеали, формирани чрез материала по съответния учебен предмет; 
3. методи за изследване и за научно мислене, без които учениците не могат да усвоят знанията;
4. някои въпроси от историята на науката, сведения за видни нейни дейци;
5. умения и навици, в това число и умения да се прилагат знанията;
6. начини на познавателна дейност, логически операции, мисловни прийоми, които трябва да овладеят учениците;
7. показатели за развитието на способностите, на чувствата, необходими за участие в широкия диапазон от видове дейност.

   Подборът и структурирането на учебния материал по всеки учебен предмет се извършва въз основа на определени принципи и правила, които служат като изходни, ръководни начала, определящи общите насоки и характера на системата от знания, умения и навици, необходими за осъществяване на целите и задачите на обучението.

   Практическата дейност за усъвършенствуване на учебното съдържание в нашето училище се основава на принципите за фундаменталност, за цялостност и интегративност, за единство между конкретно-предметните и функционалните цели, между теория и практика, факти и закономерности, за съобразяване с реалните учебни възможности на учениците и реалното време за усвояване на учебното съдържание и пр. Заедно с това не по-малко важно значение имат изискванията: 

• да се повишава научно-теоретическото равнище на учебното съдържание;
• да се засилва теоретическата и практико-приложната насоченост на учебните предмети; 
• да се стимулира самостоятелното, творческото мислене на учениците;
• учебното съдържание да има висока възпитателна стойност.

   Трябва да се отбележи, че не съществува единство между учените при формулировката на общите принципи за подбор на учебното съдържание. Някои автори възприемат следната система от принципи: 

1) принцип за съответствие на съдържанието на образованието на изискванията на развитието на обществото, науката, културата и личността; 

2) принцип за единство между съдържателната и процесуалната страни на обучението; 

3)принцип за структурното единство на съдържанието на образованието на различните равнища на неговото формиране; 

4)принцип за хуманизация на съдържанието на общото образование; 

5)принцип за фундаментализация на съдържанието на образованието; 

6)принцип за съответствие на основните компоненти на съдържанието на общото образование на базовата култура на личността .

   Важен компонент на съвременното общо образование е трудовата и технологичната подготовка, която е органическа част от общообразователната подготовка. Върху съдържанието на цялостната подготовка на учениците съществено влияние оказва научнотехническата революция, за която са характерни комплексната механизация и автоматизация, математизация, кибернетизация, компютризация на най-важните отрасли на народното стопанство. Фундаменталните природо-математически науки - математика, физика, химия, биология и др. - са в основата на научно-техническата революция. Важна нейна закономерност е превръщането на науката в непосредствена производителна сила. В резултат на все по-дълбокото проникване и интеграция на науката с производството се повишава общността на научните основи на съвременната техника и технология в различните негови отрасли. Непрекъснато намаляват сродните черти на днешните технологии и технологиите на миналото. Съвременните технологии все повече се типизират, придобиват обща база на структури и характеристики. В тях се наблюдават повтарящи се, еднотипни научни и практически решения. Използуването на едни и същи закони в широката сфера на техниката и технологията обуславя създаването на типични оръдия на труда и общността на функциите в различните отрасли на материалното производство и непроизводствената сфера. Основно направление и закономерност на научно-техническата революция е всеобхватната интеграция, която се извършва в развитието на технологиите.

   Сега главният смисъл на трудовата и технологичната подготовка е да се изградят основите на технологичната грамотност и компетентност на учениците като съществен елемент на тяхната обща култура. Учебните предмети в културно-образователната област "Бит и технологии" представляват своеобразни стъпала за преминаване от процеса на изграждане на култура на бита на отделната личност към процес на изграждане на базисни умения за нейното бъдещо кариерно развитие в областта на социалните или индустриалните технологии. Чрез тези учебни предмети ("Домашен бит и техника", "Домашна техника и икономика" и "Технологии") учениците разбират ролята на личната технологична култура при овладяването, разработването и прилагането на техниката и технолйгията в ежедневни и широко разпространени практически дейност. Учениците преоткриват създадения от човека свят, връзките му с околната среда, осъзнават мощта на научно-техническия прогрес и участват в него, като проектират, конструират, моделират, изработват различни изделия и технологични системи. Предоставя им се възможност самостоятелно да решават достъпни за тях проблеми, да изказват идеи и да ги проверяват, да изработват различни изделия, да усвояват едни или други технологии, да вземат решения и да се самооценяват.