- Получаване на връзка
- Имейл
- Други приложения
Проблемът за създаване на държавни образователни изисквания (стандарти) у нас се постави официално за пръв път в Закона за народната просвета от 1991 г. Този проблем произтича преди всичко от необходимостта да се повишава качеството на образованието с оглед на привеждането му в съответствие със световните стандарти и високите изисквания на пазарната икономика.
Терминът "стандарт" произлиза от английски- "норма", "образец", "мерило". Стандартизацията в учебното дело има за цел да осигури единно равнище на общо образование за всички подрастващи, обучаващи се в държавните, общинските и частните училища. С други думи, под образователен стандарт се разбира система от основни държавни изисквания, параметри или норми на общообразователната подготовка на учащите се ,отра-зяващи обществения идеал и реалните възможности на образователната система стимулиращи личността за неговото постигане. Твърде често стандартите се отнасят главно до съдържанието на образованието, макар че стандартизацията може да обхване всички компоненти на образователната сфера - не само учебното съдържание, а и организационите форми, методите и средствата за обучение. С основание някои автори разглеждат държавните изисквания към образованието (ДИО) като цялостна научно-практически обоснована система от норми, които държавата и обществото предявяват към образователната сфера. В тази система се включват държавните образователни изисквания (ДОИ), които се отнасят предимно до образователните постижения на учащите се, т.е. до т. нар. образователни стандарти.
Реформите на учебното съдържание, свързани със създаването на образователни стандарти в развитите страни, стартираха още в края на 80-те години на XX век. Департаментът по образованието на САЩ посочва, че "стандартът определя какво учениците трябва да знаят и да могат да правят" . При това не винаги се използва терминът "стандарт". Твърде често се употребяват понятията "базово (основно) съдържание", "център (ядро) на съдържанието", "общонационално съдържание на образованието" и др. Стандартизацията на учебното дело в страните с централизирани образователни системи по-рано се е осъществявала чрез държавните учебни планове и учебни програми, обикновено без да се използва самият термин "стандарт". В съвременни условия проблемът за разработване на образователни стандарти с еднаква сила се отнася както за страните с .децентрализирани, така и за страните с централизирани образователни системи, поради все повече засилващите се тенденции за диференциация и индивидуализация на обучението. Всичко това изостря необходимостта да се определи обществено значимото учебно съдържание - стандартът, който се гарантира от държавата и е задължителен за различните училища и учебни звена.
През последните две десетилетия в развитите страни се разгърна широко движение за разработване и прилагане на единни образователни стандарти. При това в едни държави този процес върви по пътя на увеличаване, а в други -по пътя на съкращаване на обема и съдържанието на задължителните учебни планове и програми. В англосаксонските страни (САЩ, Англия, Канада, Австралия), в които обрзованието има предимно утилитарна насоченост, се очертава тенденцията за разширяване на фундаменталния характер на учебното съдържание, за създаване на стандарти чрез "повдигане на летвата". Във Франция, Италия, Япония и др., в които образованието е предимно академично, енциклопедично, са налице опити за съкращаване на обема на задължителното съдържание, за отделяне от него на базовото образование, необходимо за всички.
В САЩ още през 1991 г. се създава Национален съвет за образователни стандарти и тестиране. Специални комисии разработват стандарти в областта на обучението по математика, английски език, природни науки, история, география, обществознание, изкуство. Отчитайки твърде голямата автономност на отделните щати Департаментът по образованието прие решение за незадължителност на стандартите, за правото на всеки щат и дори училищна област да определи "какво е необходимо учениците да знаят и да умеят, за да живеят и работят в 21-ия век".
Терминът "стандарт" произлиза от английски- "норма", "образец", "мерило". Стандартизацията в учебното дело има за цел да осигури единно равнище на общо образование за всички подрастващи, обучаващи се в държавните, общинските и частните училища. С други думи, под образователен стандарт се разбира система от основни държавни изисквания, параметри или норми на общообразователната подготовка на учащите се ,отра-зяващи обществения идеал и реалните възможности на образователната система стимулиращи личността за неговото постигане. Твърде често стандартите се отнасят главно до съдържанието на образованието, макар че стандартизацията може да обхване всички компоненти на образователната сфера - не само учебното съдържание, а и организационите форми, методите и средствата за обучение. С основание някои автори разглеждат държавните изисквания към образованието (ДИО) като цялостна научно-практически обоснована система от норми, които държавата и обществото предявяват към образователната сфера. В тази система се включват държавните образователни изисквания (ДОИ), които се отнасят предимно до образователните постижения на учащите се, т.е. до т. нар. образователни стандарти.
Реформите на учебното съдържание, свързани със създаването на образователни стандарти в развитите страни, стартираха още в края на 80-те години на XX век. Департаментът по образованието на САЩ посочва, че "стандартът определя какво учениците трябва да знаят и да могат да правят" . При това не винаги се използва терминът "стандарт". Твърде често се употребяват понятията "базово (основно) съдържание", "център (ядро) на съдържанието", "общонационално съдържание на образованието" и др. Стандартизацията на учебното дело в страните с централизирани образователни системи по-рано се е осъществявала чрез държавните учебни планове и учебни програми, обикновено без да се използва самият термин "стандарт". В съвременни условия проблемът за разработване на образователни стандарти с еднаква сила се отнася както за страните с .децентрализирани, така и за страните с централизирани образователни системи, поради все повече засилващите се тенденции за диференциация и индивидуализация на обучението. Всичко това изостря необходимостта да се определи обществено значимото учебно съдържание - стандартът, който се гарантира от държавата и е задължителен за различните училища и учебни звена.
През последните две десетилетия в развитите страни се разгърна широко движение за разработване и прилагане на единни образователни стандарти. При това в едни държави този процес върви по пътя на увеличаване, а в други -по пътя на съкращаване на обема и съдържанието на задължителните учебни планове и програми. В англосаксонските страни (САЩ, Англия, Канада, Австралия), в които обрзованието има предимно утилитарна насоченост, се очертава тенденцията за разширяване на фундаменталния характер на учебното съдържание, за създаване на стандарти чрез "повдигане на летвата". Във Франция, Италия, Япония и др., в които образованието е предимно академично, енциклопедично, са налице опити за съкращаване на обема на задължителното съдържание, за отделяне от него на базовото образование, необходимо за всички.
В САЩ още през 1991 г. се създава Национален съвет за образователни стандарти и тестиране. Специални комисии разработват стандарти в областта на обучението по математика, английски език, природни науки, история, география, обществознание, изкуство. Отчитайки твърде голямата автономност на отделните щати Департаментът по образованието прие решение за незадължителност на стандартите, за правото на всеки щат и дори училищна област да определи "какво е необходимо учениците да знаят и да умеят, за да живеят и работят в 21-ия век".
В Англия поради голямата децентрализация на образователната система приетият през 1988 г. Закон за реформата на образованието утвърждава правото на правителството (в лицето на държавния секретар по въпросите на образованието) да определя държавните изисквания към учебното съдържание и да посочва задължителните за всички английски училища учебни предмети. В закона са посочени 11 задължителни учебни предмета, които трябва да се изучават в училищата: три предмета от "ядрото" - английски език, математика и естествознание, както и религия, история, география, технология, музикя, изкуство, физкултура и чужд език (в средното училище). В състава на комисиите за разработване на образователните стандарти участват не само специалисти по съответните предмети, а и представители на деловите среди с оглед да се засили икономическата ефективност на учебното съдържание.
Независимо от различията в позициите на Англия и САЩ по отношение на задължителния или на незадължителния характер на държавните образователни стандарти общото в подходите им е в засилването на природо-математическото образование, а също и в периодичното редовно оценяване на качеството на образованието. Мнозина педагози от тези страни като изтъкват, че разработването на държавни стандарти е важна предпоставка за повишаване на качеството на образованието, специално подчертават необходимостта в максимална степен да се отчитат потребностите на учащите се - като личности и като граждани.
У нас от 1991 г., когато проблемът за разработване на държавни образователни изисквания се постави официално в Закона за народната просвета, досега е натрупан значителен опит по изясняване на същността и функциите на образователните стандарти, а също и на същността, системата и класификацията на държавните изисквания в образованието. Разработена е сравнително пълна методология и технология за създаване на държавните образователни изисквания .
Стандартът за учебно съдържание се дефинира като съвкупност от науч-но-практически обосновани изисквания към равнището на постиженията на учениците по учебни предмети, които се постигат в резултат на целенасочен образователен процес. Той включва основните и специфичните цели на обучението по съответния предмет,единния съдържателен минимум и точно формулирани критерии за оценяване. Този държавен стандарт фиксира обема и равнището на базисната подготовка, изразено с най-типичните компоненти на учебното съдържание по съответния учебен предмет. На негова основа могат да се създават вариативни учебни програми, които се отличават и по дълбочина, и по широта на своето съдържание, но гарантират равнище на общообразователна подготовка не по-ниско от зададеното в стандарта. Образователните стандарти трябва да имат относително стабилен характер. Те обаче подлежат на усъвършенстване в зависимост от динамиката на развитието на съответната наука и от развитието на обществото.
Най-общо структурата на образователния стандарт съдържа следните основни компоненти:
- кратка характеристика на учебния предмет (или на културно-образователната област): обект на обучение; междупредметно (интегриращо) взаимодействие; характеристика на равнищата на образование и подготовка;
- образователни цели: формулиране на мотиви за учене; овладяване на знания и умения; формиране на компетенции; изграждане (възпитаване) на отношения;
- структура на учебното съдържание - основни съдържателни линии, информационно ядро: базисно равнище, повишено равнище, специализирано равнище;
- критерии за степен на усвояване- равнище на образование и подготовка;
- управление на качеството на учебния процес (необходими условия и предпоставки за създаване на оптимална учебна среда):
- планиране по цели и съдържание, време и място;
- изпълнение - прилагане на ефективни образователни технологии;
- прилагане на адекватна система за контрол и оценяване.
Държавните образователни стандарти намират реално въплъщение в основните нормативни документи за учебно съдържание: учебния план, учебните програми и учебната литуратура (учебници, учебни пособия, сборници и пр.).
Коментари
Публикуване на коментар