Учебен план

   Сред нормативните документи за съдържанието на образованието и обучението основно място заема учебният план. Той е основен държавен документ, който определя учебните предмети, подлежащи за изучаване в дадения тип училище, разположението им през годините на обучението, броя на часовете, предвидени за всеки учебен предмет, и структурата на учебната година. Основните положения на учебния план за средното образователно училище са утвърдени със Закона за предучилищното и училищно образование.
   Завършилите началния етап на основното образование получават удостоверение за завършен четвърти клас. Завършилите прогимназиалния етап получават свидетелство за завършено основно образование. Завършилите 12-ти клас и положили три държавни зрелостни изпити получават диплома за завършено средно образование.

Структурата на учебния план обхваща три вида подготовка: задължителна, задължителноизбираема и свободноизбираема.

Задължителната подготовка осигурява постигането на общообразователния минимум. Задължителноизбираемата подготовка осигурява допълнително обучение в рамките на включените в учебния план учебни предмети от културно-образователните области, а също и изучаване на майчиния език. Свободноизби-раемата подготовка осигурява обучение в области и дейности, предложени от училището и избрани от учениците, които могат да бъдат и извън предвидените в учебния план културно-образователни области. Тя е с продължителност до 4 часа седмично за всички класове и не е задължителна за учениците.

Задължителните учебни часове включват задължителната и задължителноизбираемата подготовка.Съотношението между задължителната и задължителноизбираемата подготовка зависи от етапа и степента на образование.

  Всяко училище при спазване на  основните положения разработва свой учебен план. Училищният учебен план определя учебните предмети от задължителноизбираемата и свободноизбираемата подготовка и разпределението на учебните часове по тях. Той е съобразен с интересите на учениците и с възможностите на училището. Училищният учебен план се приема с решение на педагогическия съвет на училището и се одобрява от началника на РУО.

   Учебният план определя характера, насочеността, профила на учебното заведение. В него особено ярко е изразена образователната политика на държавата, нейният идеал за качествата и подготовката на подрастващите. Учебните планове непрекъснато са се изменяли в съответствие с измененията в обществения живот, с развитието на науката и техниката, но винаги са отразявали в една или друга степен офицалните виждания и разбирания на УПРАВЛЯВАЩИТЕ.

   Учебният план на средното общообразователно училище у нас отразява най-важните принципи на системата на образованието, както и основните изисквания към съдържанието на образованието и обучението. Системата от основни принципи и изисквания, на които отговаря учебният план, включва:

   Учебният план да осигурява цялостното личностно формиране на учениците. Това изискване се осъществява чрез правилния подбор на учебното съдържание за решаване задачите на учебните предмети от различните културно-образователни области. По този начин се дава възможност на учениците да получат цялостно образование. При това някои автори изтъкват първостепенната роля на хуманитарното "ядро" на образователното съдържание. Така например според Дж. И. Гудлад това ядро позволява "да се разчупят" рамките на отделните учебни предмети и чрез интердисциплинните области учениците да опознават Вселената, в която живеят; да осмислят глобалните системи, които движат света в техните различни характеристики (физически, био-психически, нравствени, социални) и се задълбочат в тях; да усвоят достъпни за тях средства за участие в човешкото културно развитие. Учебните предмети от социалната сфера, макар и да са само компонент от ядрото, привличат в собственото си поле опита на всички останали области, за да го "очовечат" в контекста на хуманитарната проблематика. Социалните учебни дисциплини в училище със своите същностни специфики определят насоката на хуманитарното образование: интелектуалната свобода, фундаменталните компетентности, личностното самоопределяне, социалната интегрираност на личността.
 

  Учебният план да се изгражда върху основата на предметната учебна система чрез изучаване на цялостни учебни дисциплини, в които се излагат системни научни знания, съобразени с възрастовите и познавателните особености на учениците. Тяхното изучаване се осъществява симултанно (едновременно) върху основата на концентричното и линейното (радиалното) разположение на учебното съдържание. При концентричното разположение на различните етапи от процеса на обучението се осъществява повторно изучаване на един или друг учебен материал на по-високо равнище в съответствие с по-големите познавателни възможности на учениците, т.е. спираловидно, а при линейното - само веднъж. С увеличаването на възрастта за задължително обучение се създават по-благоприятни условия да се преодолее прекомерният концентризъм при изучаване на някои предмети (история, география и др.). В действителност в училищната практика концентричното и линейното разположение не се срещат в чист вид, а взаимно се проникват и преплитат. С оглед на възрастовите особености на учениците едновременното разгърнато изучаване на учебните предмети има безспорни предимства пред тяхното последователно (суксесивно) изучаване един след друг, което намира приложение при някои форми на перманентното образование. Както изтъква проф. М.Герасков "за концентрация се говори: 

1. при избора и наредбата на учебните предмети и материали и 

2. при тяхната разработка, т.е. при самия процес на обучението." 

   С основание авторът се обявява против разбирането на концентрацията като изискване за групиране на учебните предмети около един централен или два-три главни. Според него всеки предмет има своето значение за живота или за формалното развитие на ученика. Нито един предмет не е в състояние сам да задоволи напълно образователните задачи.  

 Учебният план да осигурява приемственост, системност, непрекъснатост и перспективност на процеса на обучение. Това изискване отразява процеса на усъвършенствуване на учебното съдържание в съответствие със съвременното състояние и развитието на науката и техниката, неговото постепенно усложняване. То се отнася и до предвиждане на безпрепятствено преминаване на учениците от клас в клас, от една степен в друга. Учебният план да осигурява рационалното съотношение и единство между теоретическа и практическа подготовка на учениците, да се изгражда върху принципа за съединяване на обучението, образованието и възпитанието с труда. Върху тази основа може да се постигне оптимално съотношение и единство между общообразователната и технологическата подготовка, да се положат основите на професионалното ориентиране.
 Учебният план да осигурява необходимата унификация (единност) и диференциация в подготовката на учениците. Това изискване се реализира чрез рационалното съотношение между единния общоза-дължителен обем от знания за природата, обществото и човека, задължи-телноизбираемата подготовка, която позволява да се усвоява допълнителен обем знания и умения в съответствие с индивидуалните възможности, наклонности, интереси и обществените потребности, и свободноизбираемата подготовка, която обхваща урочната, извънкласната и извънучилищната работа по интереси.

   Основният критерий за включване на едни или други дисциплини в учебния план и за определяне на количеството на часовете за изучаването им е тяхната роля и място за осъществяване на целта на образованието и възпитанието.

   От значение са също обемът и характерът на учебния материал, дидактическите особености на учебния предмет. Подреждането на отделните учебни предмети в учебния план се обуславя както от равнище на общото развитие на учениците, така и от изискванията на логиката на научните знания. Най-напред се изучават онези учебни дисциплини, които служат като основа за усвояване на по-сложни знания от други предмети. Най-много часове с основание се определят за българския език и литература, тъй като образователното и възпитателното значение на този учебен предмет е изключително голямо и той служи като основа за изучаване на всички други предмети.

   Учебният план определя структурите на учебната година и нейните продължителност, броя и продължителността на учебните срокове и на ваканциите.

   Сравнително по-благоприятни възможности за отчитане на потребностите и интересите на учениците и за осигуряване на по-дълбока диференциация на подготовката им предоставят алтернативните учебни планове, по които вече работят някои частни училища у нас.