Учебни програми

   Учебните програми са официални държавни документи, които за общообразователното училище се изработват и одобряват от Министерството на образованието и науката. В учебната програма се определят целите и задачите на обучението по съответния учебен предмет, разкрива се тематично съдържанието на учебния материал по този предмет за всеки клас, дават се най-общи методически указания за организацията и провеждането на обучението по предмета. Освен наименованието на отделните теми, реда на тяхното изучаване, основните въпроси във всяка тема учебната програма посочва общото количество на часовете по предмета за годината, съгласно учебния план, както и примерното разпределение на часовете за всяка тема, за различните видове уроци. Изискванията на учебната програма са задължителни за всеки учител, който може да внася едни или други усъвършенствувания главно във вътрешното разпределение на часовете за темите в съответствие с реалното учебно време за тяхното изучаване.

   Учебната програма отразява в концентриран и дидактически редуциран вид основното съдържание на основните на една или друга наука или област на дейността. Нейните основни функции са: да фиксира съдържанието на образованието на равнище учебен предмет и да бъде нормативен документ, направляващ дейността на учителя и ученика.

   Исторически са се обособили две едностранчиви гледища за подбора на учебното съдържание в учебните програми: логическо и психологическо. Логическото се заражда още в средновековното училище. Привържениците на това гледище считат, че учебното съдържание трябва да се подчинява на логиката и структурата на научните знания. Те пренебрегват познавателните възможности на учениците. Според привържениците на психологическото гледище учебното съдържание трябва да се подбира само в зависимост от психофизиологическите особености на учениците, от техните интереси и възможности. При този подход логиката на научните знания остава на заден план. Психологическото гледище води началото си още от

РУСО- Основоположник на психологическото
гледище за подбор на учебен материал

Ж.Ж.Русо, който идеализира детската природа и поставя детето с неговите интереси в центъра на учебно-възпитателната работа. Педагогическият романтизъм на Русо играе положителна роля в борбата срещу средновековния догматизъм. Психологическото гледище в края на XIX и началото на XX в., а и сега води до отказване от предметната учебна система и лишава учещите от системни научни знания. Много негови привърженици считат, че децата възприемат цялостно нещата и явленията и не са в състояние да овладеят научната систематика, дори и редуцирана в съответни учебни предмети. Те се обявяват против предметната учебна система, издигат идеята за цялостно и проектно обучение, за свободно възпитание.
РУСО- Основоположник на психологическото гледище за подбор на учебен материял
   Дидактическото гледище преодолява едностранчивостта на логическото и сихологическото като успешно интегрира рационалните моменти на всяко едно от тях. Според това гледище учебното съдържание по всеки учебен предмет рябва да съответства на логиката и структурата на научните знания, Дидактически редуцирани в зависимост от познавателните възможности на учениците от пределена възраст, от даден клас. Предметната учебна система позволява постепенно да се повишава научно-теоретическото равнище на знанията, които учените овладяват, като се формират и необходимите умения и навици за приложение на знанията на практика. При това между отделните учебни предмети и съответните науки, чиито основи се изучават в училище, няма и не може да има пълно съответствие. Твърде често един учебен предмет може да обхваща знания от няколко науки, какъвто е случаят с учебните предмети в началните класове.

   Обикновено структурата на учебните програми включва два раздела: обяснителна записка, в която се очертават целите и задачите на обучението по предмета, разкрива се мястото му в общата система на изучените предмети, дават се методически указания за особеностите на организацията на учебно-възпитателния процес по този предмет; основна част, която включва наименованието на темите, реда на тяхното изучаване, броя на часовете за всяка тема и въпросите, които съставляват съдържанието на темата.

   Редица автори с основание изразяваха неудовлетвореност от много от учебните програми, които имаха съществени недостатъци. В тях обикновено се посочваше главно сумата от предметните знания, които учениците трябва да усвоят, без да се конкретизира точно равнището на усвояването. Липсваше каквато и да е конкретизация по отношение на уменията и навиците, които се формират в процеса на обучението. Съществуваха само общи постановки като например: "да се изгради система от трайни умения и навици", "да се развиват творческите способности на учениците" и т.н. Немалко програми съдържаха излишен факто-логичен материал, често пъти откъснат от живота, и не осигуряваха необходимата диференциация на обучението.

   През последните години у нас и в редица други страни се полагат усилия да се усъвършенствуват учебните програми и да се преодолеят техните основни слабости. Някои автори обосновават необходимостта от разработване на т.нар. "квадринарни учебни програми", които съдържат четири основни раздела, а именно: първи раздел "Учебни, възпитателни, образователни цели и задачи на предмета"; втори раздел "Учебно съдържание - тематика, структура и система"; трети раздел "Дейности на учителя и ученика в съвременния учебен процес"; четвърти раздел "Равнища на личностно изграждане на ученика - очаквани резултати". Разделът за целите е много съществен и определящ, тъй като те имат първостепенно значение за цялостната стратегия на учителя в процеса на обучението. За да могат да служат като конкретно ръководство за действие на учителя, целите на обучението трябва да бъдат изразени не само в обща форма, а и таксономично, йерархично, операционно - във вид на конкретни изисквания към равнището на подготовката и развитието на учениците. Необходимо е не само да се очертаят основните идеи и системата от ценности, за които допринася учебният предмет, а и да се посочи точно какви знания трябва да притежават учениците, какви умения следва да се формират у тях, какви проблеми трябва да се научат да решават. Във връзка с това се препоръчва в учебната програма да бъде представена самата сигнатура на понятията (или тезаурус, глосарий на понятията), което позволява на учениците да вникнат в логическата структура на изучавания учебен материал. Разделът за учебното съдържание, за неговите компоненти, структура, функции и т.н. изисква да се използува нов подход за установяване на оптималното отношение между факти и закономерности, между знания и методи за самостоятелно опознаване на действителността, между информационна и формираща функция на учебното съдържание, между задължителния и допълнителния учебен материал. Това предполага да се намали значително обемът на фактологическия материал, като отпадне всичко второстепенно, незначително, откъснато от практиката и живота. Особено внимание трябва да се отделя на водещите знания и методи за познание, на най-важните ценностни идеи, които произтичат от учебното съдържание. Третият раздел включва указания за най-важните особености на дейността на учителя и на учениците,'за необходимите методи, средства и форми на обучение, които са тясно свързани с отделните теми и самата специфика на учебното съдържание. Четвъртият раздел изисква да се разработят обективни критерии за реално диагностиране (измерване) на резултатите от обучението и възпитанието. По този начин ще могат да се контролират цялостните постижения на учениците при изучаването на един или друг учебен предмет, да се сравняват крайните резултати от педагогическата дейност с предварително запланираните. За тази цел особено полезни са стандартизираните тестове по отделните учебни дисциплини, с помощта на които обективно може да се установи равнището на подготовката на ученика (начална, междинна, крайна) и на развитието на индивидуалните му способности.

Могат да се формулират следните основни изисквания за изработването на учебните програми:

1. За научност, което се изразява във включването в учебните програми на действително научно учебно съдържание, отразяващо вярно света.

2. За идейност, изразяващо се в подбора на такъв учебен материал, който в максимална степен допринася за реализацията на всички възпитателни възможности, произтичащи от учебното съдържание.

3. За системност. Това изискване означава учебният материал да съответствува на логиката и структурата на науката или областта от дейността, чиито основи се изучават в училище, като се отчитат и дидактическите особености на учебния предмет. Логиката на учебния предмет отразява логиката на науката в Дидактически редуциран вид. Исторически са се обособили два подхода за систематизиране на учебния материал в програмата; концентрично и линейно. Концентричното изложение на материала предполага неговата повторяемост в усложнен вид в по-горните класове и е оправдано когато понятията, законите и теориите не могат да бъдат разкрити изведнъж пред учениците с нужната пълнота поради ограничените им познавателни възможности. Предимството на линейното систематизиране се изразява в еднократното изучаване на един или друг учебен материал. При него се печели учебно време, но не винаги учениците са в състояние да възприемат пълноценно значителна част от учебния материал. Поради това е необходимо концентричното и линейното систематизиране да се допълват взаимно, като се полагат усилия да се преодолява ненужният концентризъм.

   Изискването за системност предполага да се засилват междупредметните и вътрешнопредметните връзки, което позволява учебният материал да се усвои трайно и в система. Важно значение имат и обобщаващите теми и раздели.

4. За съответствие с възрастовите и познавателните особености на учениците. Това означава, че обемът и сложността на учебния материал трябва да се подбират така, че да може да се усвояват от учениците, без да се стига до претоварването им.

5. За свързване на учебното съдържание с живота, с практиката. Нарушаването на единството между теория и практика води до книжност и формализъм в обучението или до груб практицизъм.

6. За непрекъснато усъвършенствуване на учебното съдържание в съответствие със съвременното състояние и развитие на науката и техниката. Това предполага учебните програми по възможност да отразяват най-новите постижения на научно-техническата революция на достъпно за учениците равнище.

   Напоследък в съответствие с процесите на демократизиране на образованието започнаха да се изработват и изпробват алтернативни учебни програми.