- Получаване на връзка
- Имейл
- Други приложения
Обучението е една от формите за познание на обективната действителност. То е сложна и многостранна дейност, в процеса на която учениците под ръководството на учителя опознават действителността, като усвояват знанията, в които е систематизиран хилядолетният опит на човечеството, и овладяват специфично човешките методи за изучаване на действителността, а така също и начините за активно въздействие върху нея. В процеса на обучението учащите се преминават от незнание към знание, от непълни и неточни към все по-пълни и по-точни знания, в резултат на което те опознават обективно съществуващите закономерности, формират у себе си научни възгледи и разбирания, придобиват умения и навици за практическа дейност. В резултат на тяхната активна познавателна и практическа дейност, която те извършват в процеса на обучението, се осъществява всестранното им развитие и подготовката им за живота.
В различните трудове и пособия по педагогика и дидактика обучението се разглежда като специфичен познавателен процес, като специално организирана познавателна дейност на учениците, като един от видовете познание за заобикалящия свят. Някои автори дори твърдят, че "за учителя преподаването е също мисловна познавателна дейност. Обучението, както за учащите се, така и за учителя е един от видовете познание за заобикалящия свят." В действителност в процеса на обучението познавателна дейност извършват само учениците, а не учителят. Наистина при ръководството на учебната дейност на учениците учителят може да научи нещо ново, но това не е цел, а страничен резултат от неговата дейност.
Като една от формите за познание на обективната действителност обучението е тясно свързано с всички останали видове и форми на познавателна дейност на човека. Особеностите на познанието в процеса на обучението могат да се откроят най-добре върху основата на особеностите на научното познание. В много трудове и пособия по педагогика и дидактика се отделя специално внимание на въпросите за взаимовръзката и различието между научното познание и обучението. При това редица автори разглеждат теорията на познанието (гносеологията) като методологическа основа за изясняване на гносеологическата същност и закономерностите на познанието в процеса на обучението (на учебното познание). Опитите на някои автори в миналото да противопоставят научното познание и обучението (П.Н.Груздьов и др.) или да ги отъждествят (И.Ф.Свадковски и др.) се оказаха еднакво несполучливи.
Както изтъква С.А.Шапорински до неотдавна обучението се съпоставяше предимно с обществено-историческия процес на познанието и в съвсем недостатъчна степен с научното познание като изследване. Една от причините за това е, че проблемите на научното познание като изследване започнаха да се разработват отскоро. Сега развитието на логикометодологическите изследвания във всички области на теорията на научното познание открива пред педагогиката и дидактиката големи възможности. За да се разкрият пълно основните закономерности на процеса на обучението, неговите съществени специфични особености, необходимо е то да се съотнася с научното познание не само като обществено-исторически процес, а и като изследване.
С основание С.А.Шапорински приема, че е по-целесъобразно с научното познание да се съпоставя обучението като цяло, а не само учебната дейност на учениците, тъй като съдържанието (предметът) и средствата на учебното познание не могат да се отделят от преподаването и следователно от обучението като цяло.
Основните показатели за сравняване на обучението и научното познание са целите, предметът, средствата (процесът) на познанието и неговите резултати. Обикновено на първо място се изтъква, че основните различия между обучението и научното познание се заключават в специфичните им цели. Целта на научното познание е да се открият обективно нови знания - факти или закономерности, които по-рано не са били известни на науката. В процеса на обучението се достига само до субективно ново познание - знанията, които овладяват учениците са нови, неизвестни само за тях, а от науката те са вече открити и установени.
Различието по отношение на целите и задачите на научното познание и на обучението обуславя и специфичните средства и механизми за тяхното постигане. Откриването на научните истини е сложен и продължителен процес, често пъти съпроводен с преодоляване на разнообразни обективни и субективни трудности. За някои открития са нужни десетки години и обединените усилия на много учени. Учениците ускорено усвояват в редуциран вид откритите вече закономерности. Под ръководството на учителя те придобиват научни знания по най-рационален път, без да преодоляват онези трудности, които учените са срещнали; в своята изследователска работа. Само в някои случаи учениците се запознават как исторически са откривани известни знания или се поставят в ситуации, имитиращи най-съществените моменти на откриването им.
Както изтъква С.П.Баранов , опознатите закономерности могат да се съхраняват в опита на човечеството само зафиксирани в определени знакови или материални модели: научна литература, учебници, схеми, формули, технически устройства и т.н. Целта на научното познание като обществено-исторически процес и като изследване е опознаването на оригинала, т.е. на предметите и явленията в реалните условия на съществуването им. Средства за постигане на тази цел са различните модели: книгите, учебниците, техническите устройства и др., в които е зафиксиран предишния опит на човечеството. Целта на обучението е моделът, т.е. учебният материал, в който са зафиксирани определени страни от човешкия опит. Оригиналът, т.е. предметите и явленията в тяхното реално съществуване се превръщат в средства за постигане на целта. В процеса на обучението познанието е насочено към изучаване на модела, на връзката на модела с оригинала или на самия оригинал.
В процеса на обучението се разрешават много важни възпитателни задачи, формира се цялостната личност на ученика. В процеса на научното познание такива задачи не се поставят, макар че в известен смисъл те се осъществяват.
Някои автори изтъкват съществените различия във възрастта, подготовката и развитието на учения и на ученика, в характера на мотивацията им. Докато ученият е относително развит човек, познава добре науката, която разработва, владее съответните методи на научното изследване, то ученикът се намира в процес на развитие и оформяне. В процеса на обучението възрастовите особености на учениците играят твърде важна роля. Трябва обаче да се подчертае, че тези различия не бива да се абсолютизират. Нито ученият, нито ученикът действува индивидуално, изолирано. Дейността на ученика е органически свързана с дейността на учителя, ученето в процеса на обучението е неотделимо от преподаването.
С.А.Шапорински обръща внимание на две съществени процесуални различия между обучението и научното познание. Първото различие се отнася до предмета на научното познание и на обучението. Предметът на научното познание не е зададен предварително, а се формира от познаващия субект, обособява се от учения от обекта на познанието. Отделянето на предмета на изследването е необходимо условие. В процеса на обучението предметът на познанието поначало се въвежда от учителя, задава се чрез учебното съдържание, а не се отделя от ученика. Този предмет не носи отпечатъка на познавателната дейност на ученика.
Второто различие се заключава в съотношението между цяло и част в научното познание и в обучението. Процесът на научното познание използува цялото налично знание, всичко известно преди. Обществено-историческият процес на познание се движи от едно цяло към друго, по-пълно и по-дълбоко цяло. В процеса на обучението се осъществява движение от част към цяло. Макар че в обучението всичко е известно, субективно - за учениците съдържанието на обучението може да се въвежда и използува строго постепенно, на части. При отделяне на който и да е фрагмент от учебното съдържание винаги се отчита връзката му с предидущия и следващия. Но на ученика е известно само по-рано изученото, което именно и се използува за познаване на новото. При това всяка нова единица учебно съдържание неизбежно изисква възобновяване на цикъла на обучението, т.е. процесът на обучението има циклична структура. В сравнение с научното изследване ученето в процеса на обучението е съкратено и редуцирано познание, то неизбежно възпроизвежда само част от целия процес на научно познание.
Наистина, една от функциите на учебната дейност е да отдели в крайна сметка предмета на познанието, установен по-рано в научното познание. Но в учебната дейност има и обекти, над които могат да се извършват действия, без да се отделя предметът. С основание някои автори разглеждат изследователската учебна дейност като "квазиизследване" за разлика от истинското изследване.
В различните трудове и пособия по педагогика и дидактика обучението се разглежда като специфичен познавателен процес, като специално организирана познавателна дейност на учениците, като един от видовете познание за заобикалящия свят. Някои автори дори твърдят, че "за учителя преподаването е също мисловна познавателна дейност. Обучението, както за учащите се, така и за учителя е един от видовете познание за заобикалящия свят." В действителност в процеса на обучението познавателна дейност извършват само учениците, а не учителят. Наистина при ръководството на учебната дейност на учениците учителят може да научи нещо ново, но това не е цел, а страничен резултат от неговата дейност.
Като една от формите за познание на обективната действителност обучението е тясно свързано с всички останали видове и форми на познавателна дейност на човека. Особеностите на познанието в процеса на обучението могат да се откроят най-добре върху основата на особеностите на научното познание. В много трудове и пособия по педагогика и дидактика се отделя специално внимание на въпросите за взаимовръзката и различието между научното познание и обучението. При това редица автори разглеждат теорията на познанието (гносеологията) като методологическа основа за изясняване на гносеологическата същност и закономерностите на познанието в процеса на обучението (на учебното познание). Опитите на някои автори в миналото да противопоставят научното познание и обучението (П.Н.Груздьов и др.) или да ги отъждествят (И.Ф.Свадковски и др.) се оказаха еднакво несполучливи.
Както изтъква С.А.Шапорински до неотдавна обучението се съпоставяше предимно с обществено-историческия процес на познанието и в съвсем недостатъчна степен с научното познание като изследване. Една от причините за това е, че проблемите на научното познание като изследване започнаха да се разработват отскоро. Сега развитието на логикометодологическите изследвания във всички области на теорията на научното познание открива пред педагогиката и дидактиката големи възможности. За да се разкрият пълно основните закономерности на процеса на обучението, неговите съществени специфични особености, необходимо е то да се съотнася с научното познание не само като обществено-исторически процес, а и като изследване.
С основание С.А.Шапорински приема, че е по-целесъобразно с научното познание да се съпоставя обучението като цяло, а не само учебната дейност на учениците, тъй като съдържанието (предметът) и средствата на учебното познание не могат да се отделят от преподаването и следователно от обучението като цяло.
Основните показатели за сравняване на обучението и научното познание са целите, предметът, средствата (процесът) на познанието и неговите резултати. Обикновено на първо място се изтъква, че основните различия между обучението и научното познание се заключават в специфичните им цели. Целта на научното познание е да се открият обективно нови знания - факти или закономерности, които по-рано не са били известни на науката. В процеса на обучението се достига само до субективно ново познание - знанията, които овладяват учениците са нови, неизвестни само за тях, а от науката те са вече открити и установени.
Различието по отношение на целите и задачите на научното познание и на обучението обуславя и специфичните средства и механизми за тяхното постигане. Откриването на научните истини е сложен и продължителен процес, често пъти съпроводен с преодоляване на разнообразни обективни и субективни трудности. За някои открития са нужни десетки години и обединените усилия на много учени. Учениците ускорено усвояват в редуциран вид откритите вече закономерности. Под ръководството на учителя те придобиват научни знания по най-рационален път, без да преодоляват онези трудности, които учените са срещнали; в своята изследователска работа. Само в някои случаи учениците се запознават как исторически са откривани известни знания или се поставят в ситуации, имитиращи най-съществените моменти на откриването им.
Както изтъква С.П.Баранов , опознатите закономерности могат да се съхраняват в опита на човечеството само зафиксирани в определени знакови или материални модели: научна литература, учебници, схеми, формули, технически устройства и т.н. Целта на научното познание като обществено-исторически процес и като изследване е опознаването на оригинала, т.е. на предметите и явленията в реалните условия на съществуването им. Средства за постигане на тази цел са различните модели: книгите, учебниците, техническите устройства и др., в които е зафиксиран предишния опит на човечеството. Целта на обучението е моделът, т.е. учебният материал, в който са зафиксирани определени страни от човешкия опит. Оригиналът, т.е. предметите и явленията в тяхното реално съществуване се превръщат в средства за постигане на целта. В процеса на обучението познанието е насочено към изучаване на модела, на връзката на модела с оригинала или на самия оригинал.
В процеса на обучението се разрешават много важни възпитателни задачи, формира се цялостната личност на ученика. В процеса на научното познание такива задачи не се поставят, макар че в известен смисъл те се осъществяват.
Някои автори изтъкват съществените различия във възрастта, подготовката и развитието на учения и на ученика, в характера на мотивацията им. Докато ученият е относително развит човек, познава добре науката, която разработва, владее съответните методи на научното изследване, то ученикът се намира в процес на развитие и оформяне. В процеса на обучението възрастовите особености на учениците играят твърде важна роля. Трябва обаче да се подчертае, че тези различия не бива да се абсолютизират. Нито ученият, нито ученикът действува индивидуално, изолирано. Дейността на ученика е органически свързана с дейността на учителя, ученето в процеса на обучението е неотделимо от преподаването.
С.А.Шапорински обръща внимание на две съществени процесуални различия между обучението и научното познание. Първото различие се отнася до предмета на научното познание и на обучението. Предметът на научното познание не е зададен предварително, а се формира от познаващия субект, обособява се от учения от обекта на познанието. Отделянето на предмета на изследването е необходимо условие. В процеса на обучението предметът на познанието поначало се въвежда от учителя, задава се чрез учебното съдържание, а не се отделя от ученика. Този предмет не носи отпечатъка на познавателната дейност на ученика.
Второто различие се заключава в съотношението между цяло и част в научното познание и в обучението. Процесът на научното познание използува цялото налично знание, всичко известно преди. Обществено-историческият процес на познание се движи от едно цяло към друго, по-пълно и по-дълбоко цяло. В процеса на обучението се осъществява движение от част към цяло. Макар че в обучението всичко е известно, субективно - за учениците съдържанието на обучението може да се въвежда и използува строго постепенно, на части. При отделяне на който и да е фрагмент от учебното съдържание винаги се отчита връзката му с предидущия и следващия. Но на ученика е известно само по-рано изученото, което именно и се използува за познаване на новото. При това всяка нова единица учебно съдържание неизбежно изисква възобновяване на цикъла на обучението, т.е. процесът на обучението има циклична структура. В сравнение с научното изследване ученето в процеса на обучението е съкратено и редуцирано познание, то неизбежно възпроизвежда само част от целия процес на научно познание.
Наистина, една от функциите на учебната дейност е да отдели в крайна сметка предмета на познанието, установен по-рано в научното познание. Но в учебната дейност има и обекти, над които могат да се извършват действия, без да се отделя предметът. С основание някои автори разглеждат изследователската учебна дейност като "квазиизследване" за разлика от истинското изследване.
С.А.Шапорински разграничава, макар и условно, два процеса на обучението: "голям" процес - цялостния процес на обучение по един учебен предмет, а също в продължение на една училищна степен (начална, средна, горна) или само в един клас; "малък" процес - обхващащ обучението при един урок или дори само едно негово звено. Това разграничение следва да се има предвид, когато се сравняват обучението и научното познание.
Според М.И.Махмутов на научното познание съответствува процесът на обучението като цяло, а на научното изследване - проблемното обучение.
Според М.И.Махмутов на научното познание съответствува процесът на обучението като цяло, а на научното изследване - проблемното обучение.
 |
| Мирза Исмаилович Махмутов |
Посочването на по-важните различия между обучението и процеса на научното познание съвсем не означава, че се отрича единството между тях, наличието на общи характеристики като познавателни процеси. В процеса на обучението, както и в процеса на всяка дейност се отразяват резултатите от научното познание. В процеса на обучението учениците не само овладяват готови знания, а и се приобщават към съвременните методи на нчучно-теоретическо мислене, приучват се самостоятелно да се ориентират в знанията, да откриват нови знания. По своите непосредствени резултати ученето е познание за себе си (индивидуално познание), но в крайна сметка то е и познание за обществото. Вярно е, че учениците откриват нови знания не за човечеството, а за себе си, макар че понякога те могат да създават нови ценности и за обществото. Реално и ученият, който провежда изследвания, и ученикът, който усвоява основите на науката, придобиват нови знания, макар и с различна степен на новост. По своята същност ученето в процеса на обучението е не само отразително-съзерцателна, а и отразително-преобразуваща дейност. Творчеството не е привилегия само на научното познание, а има място и в обучението. Както изтъква И.Я.Лернер "отсъствието на обществена новост в резултат на творчеството на учащите се не води към кардинално изменение на структурата на осъществявания от тях творчески процеси. Етапите на творческия процес, присъщите му закономерности се проявяват в еднаква степен както в дейността на учените, така и в дейността на подрастващите." С други думи, законите на движение на мисленето на учениците не са и не могат да бъдат коренно различни от тези при научното изследване. Научно-теоретическото мислене на учениците трябва да се развива по посока на неговия модел - творческото мислене на учения. С основание се изтъква, че "Мисленето на академика (става дума за неговото обективно съдържание) по методология трябва да стане модел за формиране на ученическото мислене, ако не в подробното и конкретното, то в основното, принципното, генералното. В противен случай... обучението като възпроизводство на обществено-исторически опит ще загуби смисъл и функционална стойност."
Някои автори изтъкват, че процесът на обучението по своята същност е опосредствуван процес. Всъщност не само обучението, но и научното познание е опосредствуван процес. Научното познание е първично по отношение на обучението. В сравнение с научното познание обучението в едни отношения е по-опосредствувано, а в други - по-малко опосредствувано. Например ученето е по-малко опосредствувано, по-малко въоръжено с изкристализирали в разни форми резултати (средства) от предишната учебна дейност на учениците. Научното познание е по-непосредствено от гледище на съотношението между емпирично и теоретично.
Някои автори изтъкват, че процесът на обучението по своята същност е опосредствуван процес. Всъщност не само обучението, но и научното познание е опосредствуван процес. Научното познание е първично по отношение на обучението. В сравнение с научното познание обучението в едни отношения е по-опосредствувано, а в други - по-малко опосредствувано. Например ученето е по-малко опосредствувано, по-малко въоръжено с изкристализирали в разни форми резултати (средства) от предишната учебна дейност на учениците. Научното познание е по-непосредствено от гледище на съотношението между емпирично и теоретично.
Коментари
Публикуване на коментар