Обучение - понятие

   Разкриването на същността на обучението е свързано с редица трудности поради изключителната му сложност като социален феномен. Бинарният (двойствен) характер на обучението още повече затруднява точното му определяне. Точната дефиниция на което и да е понятие изисква да се включат различни съществени признаци на определяното явление. Твърде често обаче обучението се определя по различни начини, всеки от които го характеризира от един или друг аспект. Например в някои учебници и пособия по педагогика и дидактика се привеждат следните определения:

"  Обучението е процес, при който учениците под ръководството на учителя усвояват съзнателно, системно, задълбочено и трайно научни знания, придобиват умения и навици за самостоятелно овладяване на знанията и за прилагането им в практиката, развиват своите психични способности."

"   Обучението е планомерен и целенасочен образователно-възпитателен процес, който се осъществява под вещото ръководство на преподавател и дейното и съзнателно участие на учащите се."

"   Обучението е целенасочен процес на взаимодействие между учителя и учащите се, в хода на което се усвояват знания, умения и навици, осъществява се възпитание и развитие на учащите се."

"   Процесът на обучението се разглежда като специална форма за предаване и усвояване на обществено-исторически опит... под обучение обикновено се разбира процес на взаимосвързана дейност на преподавателя и учащите се, насочен към овладяване от учащите се на знания, умения и навици, на способи за дейност, към развитие на умствените им сили и способности. Процесът на обучението, ако се разглежда независимо от другите процеси или моменти, с помощта на които се осъществява, е дейност, в която преподавателят и ученикът влизат в определени, свойствени само на дадения процес отношения - отношения на обучението. Двата субекта на дидактическите отношения - преподавателят и ученикът - обуславят двата противоположни, но единни и вътрешно свързани помежду си моменти на обучението - преподаването и ученето."

"... Обучението е целенасочен процес, осигуряващ на подрастващото поколение възможност да усвои отделни страни на опита на човечеството: труда, културата, науката, изкуството, морала и др.... Обучението като съвместна дейност на учителя и учениците се подразделя на два взаимосвързани процеса: преподаването като дейност на учителя и ученето като дейност на ученика."
   Един по-задълбочен анализ на опитите за изясняване на същността на обучението в педагогическата литература през последните 30-40 години позволява да се обособят, макар и условно, няколко относително самостоятелни подходи на неговото разглеждане:

1. като процес, в който главна роля играе учителят, или като процес на усвояване от учениците на знания, умения и навици, като и др.); познавателен процес;
2. като дейност - предимно на учителя (въздействие, ръководство) или на учениците (учебна дейност - целенасочена, ръководена, организирана  
3. като бинарна дейност или двустранен процес, като взаимодействие между учителя и учениците; 
4. като цялостно явление или цялостна система.

Много от дефинициите обаче не отиват по-далеч от емпирично описание на външните страни на обучението. При това твърде често се наблюдава еволюция във възгледите на различни автори.
   Биха могли да се посочват и много други определения на обучението. Но и тези са напълно достатъчни, за да се стигне до заключението, че те характеризират едни или други страни на обучението като сложно педагогическо явление. Известна е постановката на Хегел: "Колкото по-богат е определеният предмет, т.е. колкото повече различни страни представя той за разглеждане, толкова по-различни могат да бъдат изтъкваните върху тяхна основа определения." Същността на обучението може да се разкрие най-пълно само върху основата на неговите съществени, необходими и достатъчни признаци.

   Сполучлив опит да представи най-съществените характеристики на обучението като предмет на дидактиката прави В.В.Краевски6. Той разглежда обучението: 

1.  като един от видовете дейност, насочена към изпълнение на социалната поръчка по отношение на образованието;
2.  осъществявано в съответствие с научно обоснован проект;  
3. като цялост с процесуална и съдържателна страна и всички възникващи при това отношения, обединени около главното дидактическо отношение като основа на движението на научното познание в областта на дидактиката от абстрактното към конкретното - единството на социално обусловената дейност преподаване и учене;  
4. като система от такива отношения, фиксирани във вид на връзки на фундаменталните Дидактически понятия: обучение, преподаване, учене, проект на обучение и др.;  
5. реализирано от колективни субекти;  
6. като обект на изучаване и конструиране.

   Най-дълбоката същност на обучението като факт е процесът на целенасоченото предаване и усвояване на педагогически адаптирания социален опит, на формиране, развитие и реализация на личността. Като цялостно явление, обучението е неделимо единство от дейността на учителя и дейността на учениците, т.е. по своята същност то е бинарна дейност. Именно в и чрез тази дейност се извършва самото усвояване на социалния опит при активното взаимодействие между учителя и учениците. Това взаимодействие е непрекъснато развиващ се процес. Процесът на обучението характеризира последователността на взаимодействията между учителя и учениците, измененията в действията на учителя и на учениците, формирането на нови свойства и качества на личността на учениците в резултат на тяхната дейност.

   Дидактиката изучава обучението не само като реален факт. В.В.Краевски отбелязва, че за нея то е и обект на научно обосноваване като научно обоснован проект (курс на обучение) и реализиран (реализиращ се) проект. Научното обосноваване на обучението се основава върху познавателното описание на обучението и е насочено към разработване на план (проект) на обучение като съвкупност от проектите на курсовете на обучение по отделните предмети и крайните проекти. То преминава през редица етапи:  

• реално протичащият процес на обучение се фиксира в описание, което може да бъде получено чрез наблюдение и обобщение на опита;
• разкриват се инвариантните черти на този процес, неговите закономерности, за което може да бъде използуван експериментът;
• извършва се преход от теоретическо изследване към конструиране, което намира израз във фиксирането на съответните знания във вид на Дидактически принципи, които трябва да се основават върху закономерностите на обучението;
•  върху основата на тези принципи се разработват методически указания;  
• всички видове знания, получени в резултат на предшествуващата работа, се разполагат в йерархизирана методическа система, създавана в съответствие с конкретните цели и условия на обучението по конкретния предмет и фиксирана във вид на учебници и други учебни пособия, програми, учебни планове, указания за учителите; 
• проектът на обучението се реализира в учебния процес, който отново се превръща в предмет на изучаване. 

   Тези етапи отразяват взаимовръзката между научната и практическата дейност в областта на обучението, между общата и частните дидактики.

   Заслужава внимание и схващането на С.П.Баранов за същността на обучението. Той счита, че определянето на обучението като двустранен процес - процес на преподаване и учене - по същество характеризира формата, в която протича процесът на обучение. Според него "обучението е изкуствено организирана познавателна дейност с цел да се ускори индивидуалното психическо развитие и да се овладеят опознатите закономерности на обкръжаващия свят". В това определени се съдържат 4 съществени признака: родов (най-близък род) - обучението като познавателна дейност; три видови (видово отличие) - обучението като изкуствено организирана познавателна дейност за разлика от естествено и исторически формиралата се; обучението като усвояване на закономерности, открити и зафиксирани в опита на човечеството; обучението като ускорено познание в индивидуалното развитие. Наистина, това са съществени признаци, които характеризират обучението като познавателна дейност. Но и това определение не може да разкрие истинската същност на обучението. Като цяло обучението не може да се разглежда като вид познавателна дейност, тъй като такава дейност по същество извършват само учениците под ръководството на учителя.

   Най-общо обучението може да се определи като организационно-функционално единство между ръководната дейност на учителя и учебната дейност на учениците върху основата на съдържанието на образованието, при което те овладяват съвкупност от определени обществено изработени начини и средства за отразяване и преобразуване на действителността, изграждат се като личности.

   Разглеждането на обучението като целенасочен, организиран, съзнателен, ръководен и управляван процес, като познавателен процес и т.н. допълва неговата същностна характеристика. Както всеки друг процес обучението е движение, изменение, развитие. То е многостранен процес: ученикът се движи от незнание към знание, от непълно и неточно знание към все по-пълно и по-точно познание, при което настъпват дълбоки качествени изменения в неговата личност.

   През последните десетилетия същността на обучението се изяснява и от позициите на теорията за педагогическото общуване. Обучението се разглежда като специфичен вид, като организирано по особен начин общуване, в процеса на което се предава и усвоява педагогически адаптирания социален опит. На преден план се изтъква неговата диалогична природа.

   Представлява интерес подходът на В.К.Дяченко. Според автора "обучението не е нещо друго, освен взаимодействие (общуване) между обучаващите и обучаваните, в процеса на което и посредством което се осъществява възпроизвеждане и усвояване на съдържанието на обучението (т.е. определена дейност и нейните резултати) в съответствие с поставената цел". Това не означава, че обучението се свежда до общуването. Между учителя и учениците се осъществява общуване, което не е средство за обучение, не е паралелен процес, а самото съществуване на обучението. В процеса на обучението се осъществява управляемо познание, усвояване на обществено-исторически опит, възпроизвеждане на една или друга дейност и овладяването е (като цел и съдържание). С други думи, обучението не е обикновен процес на "предаване от учителя и усвояване от учениците на знания, умения и навици" , тъй като знанията, уменията и навиците не са някакви физически предмети и не могат "да се предават и приемат". Те могат да възникнат в резултат на психичната активност на учащите се при определено въздействие от страна на учителя.

   Понятието "общуване" е по-широко от понятието "обучение", но всеки акт на обучение по своята същност е общуване. Обучението е специфичен вид общуване, процес на активно целенасочено взаимодействие между учителя и учащите се, в резултат на който се извършва управлявано познание, овладяване на една или друга конкретна дейност, формиране на определени знания, умения, навици, на личностни качества. Самият процес на формиране у ученика на знания, умения и навици, на личностното му развитие се извършва в резултат на собствената му дейност.

   Диалогичното общуване в обучението има твърде сложна структура. Сред основните му структурни компоненти изключително важно място заема комуникативният, чрез който се осъществява обмен на информация (знания, идеи) между общуващите. Някои автори определят този компонент и като информационен, когнитивен, гностичен, познавателен и пр. Наред с него се разграничават още интерактивен, перцептивен, афективен (емоционален), поведенчески, практически и други компоненти. Трябва да се отбележи, че не съществува единство между учените не само при изясняване на съотношението между основните компоненти на общуването, а и между самите категории "общуване", "взаимодействие", "взаимоотношение". Обикновено взаимоотношението се разглежда като личностно значимо, емоционално и когнитивно отражение между партньорите като вътрешно състояние на личността, породено от контакта с другите, а общуването се отнася към наблюдаваното (вербално или невербално) поведение, в процеса на което се формират, проявяват и развиват междуличностните отношения. От своя страна, в педагогическото взаимодействие се разграничава, макар и условно, вътрешна подструктура, включваща ценностно ориентаци-онни и емоционални компоненти ("ориентации - педагогическо отношение") и външна (операционално-комуникативна) подструктура, т.е. "видимата" страна на педагогическото общуване.

   В литературата обикновено понятията "обучение" и "процес на обучение" се употребяват като синоними. В "Педагогика" под редакцията на А.П.Кондратюк" е записано: "Процесът на обучение се разглежда като специална форма за предаване и усвояване на обществено-историческия опит... Обучението трябва да осигурява трайно усвояване от учениците на необходимите знания, умения и навици, способи за дейност, развитие на личността, формиране на мирогледа, познавателните сили и способности."

   Има и автори, които се опитват да направят разграничение между понятията "обучение" и "процес на обучение". Според И.Я.Лернер "обучението е акт на взаимодействие между учителя и ученика с цел последният да усвои определен отрязък от съдържанието на социалния опит... Процесът на обучение може да се определи като извършваща се по обективни закони смяна на актовете на обучение, в хода на която се изменя дейността на учителя и учениците, а също и свойствата на учениците в резултат от тяхната дейност.

   Не съществува единство между авторите и при употребата на понятията "процес на обучение" и "учебен процес". Едни автори използуват тези понятия като синоними, считайки, че по същество обучението е учебен процес, а учебният процес - обучение. Други обаче отдават предпочитание на понятието "учебен процес". Според Т.А.Илина понятието "учебен процес" обхваща всички компоненти на обучението: и преподавателя, и използуваните от него средства, и методите на обучение за решаване на конкретните задачи за усвояване на съдържанието, и ученика, работещ под ръководството на учителя по време на урока и самостоятелно вкъщи, и общото обзавеждане на учебния процес с нагледни и технически средства - с една дума, всичко, което е свързано с обучението. Понятието "процес на обучение" в условно-отвлечен вид обхваща взаимодействието само на двете страни: учителя и ученика, показвайки зависимостта на педагогическите, обучаващите въздействия на учителя от закономерностите на познавателната дейност на самия ученик." Подобно е схващането на Н.Г.Казански и Т.С.Назарова, на И.Я.Лернер и други. Според И.Я.Лернер "процесът на обучение е понятие, характеризиращо модела на обучение, независимо от това къде се осъществява и кой го провежда; то отразява непременните и неизбежните признаци на обучението. Учебният процес характеризира обобщените и проявяващите се в продължителен срок различия в протичането на процеса в различните типове учебни заведения... Процесът на обучение не зависи от методическия почерк на учителя, от общата атмосфера в училище. Учебният процес се намира в пряка зависимост от тези фактори, но се формулира в общи черти..."

   В действителност обучението трябва да се разглежда като процес, в който се осъществява диалектическо единство между дейността на учителя (педагогическото ръководство) и дейността на учениците (ученето). С други думи, ученето е само единият от двата компонента на обучението. Ето защо понятията "процес на обучение" и "учебен процес" не са синоними. Те са кръстни понятия. В известен смисъл (в рамките на дидактиката) понятието "процес на обучение" е по-общо от понятието "учебен процес" - доколкото ученето се включва в обучението. От друга страна обаче процеси на учене съществуват и извън условията на обучението. Поради това с понятието "учебен процес" могат да се обхванат всички процеси на учене, осъществяващи се не само в обучението, а и извън него. В този смисъл понятието "учебен процес" е по-широко от понятието обучение. Обучението е специално организиран, планомерно осъществяван процес, при който ръководната дейност на учителя активизира учебната дейност на учениците, насочва я към осъществяване на определени цели.

   Има автори, които стесняват съдържанието на понятието "обучение". Под обучение те разбират само дейността на учителя, т.е. преподаването, педагогическото ръководство. Така например според проф. Д.Денев "обучението и учебната дейност са относително самостоятелни педагогически явления. Предмет на дидактиката е формирането на единство между обучение и учебна дейност, при което в процеса на обучението се организира и ръководи учебната дейност на учениците, а от процеса на учебната дейност се черпят разнообразни сведения за по-нататъшно усъвършенствуване на обучението. Тези опити за "уточнения" обаче водят до още по-големи понятийни затруднения.