Единство между преподаване и учене

Единството между ръководната дейност на учителя  и учебната дейност на учениците в процеса на обучението

   По своята същност обучението е съвместно-разделена (бинарна) дейност, тъй като в него участвуват две страни: учител и ученици, които встъпват в определени отношения. Понякога процесът на обучение се разглежда твърде опростено, като се счита, че активната страна, субектът на обучението е учителят, а учениците са само обект на обучението. В действителност основната роля се пада на учениците, тъй като цялата педагогическа дейност е насочена към тяхното образование, развитие и възпитание. Учителят изпълнява ръководна роля, която до голяма степен е зависима от дейността на учениците. Активността на двата субекта на обучението - учителя и ученика - е необходима предпоставка за ефективното му осъществяване. Най-същественото за дидактиката е отношението между дейността на учителя и дейността на учениците, което характеризира именно основното дидактическо отношение, а не самото отношение между субектите на тези дейности. Обикновено дейността на учителя се характеризира като преподаване, а дейността на учениците - като учене. Преподаването и ученето са двете дналектически свързани страни на единния процес на обучение, без които то не може да съществува. Първичен, основен процес е ученето, тъй като то може да се разглежда като условие, предпоставка, същност на всяко обучение. В процеса на обучението обаче ученето е органическо свързано с преподаването. Поради това, същността на обучението може да се разкрие само върху основата на единството между дейността на учителя и дейността на учениците, между преподаването и ученето.

   Когато характеризират дейността на учителя в процеса на обучението редица автори предпочитат вместо понятието "преподаване" да използуват понятието "ръководство". Те изтъкват ограничеността на житейската представа за преподаването само като процес на съобщаване, на изложение на знания, умения и навици. В действителност учителят не е само източник на информация, а е и организатор, и ръководител на обучението. При това знанията, уменията и навиците не се предават непосредствено от учителя на учениците, а се овладяват от учениците под ръководството на учителя. Той не само съобщава и обяснява новите знания, а организира и ръководи учебната дейност на учениците за тяхното усвояване, оценява и контролира постиженията им и т.н. С други думи, ръководството включва и преподаването в житейския смисъл на думата, без да се изчерпва само с него. Това обаче не означава, че не е целесъобразно да се използува и понятието преподаване, още повече, че то вече е придобило гражданственост. Трябва обаче винаги да се помни, че преподаването характеризира разнообразната, многостранната дейност на учителя като организатор и ръководител на обучението, а не се свежда само до изложението на новата информация.

   Ръководната дейност на учителя (преподаването) е специфичен професионално-педагогически труд, който има свои особености и закономерности. За целите на научния анализ те могат да се изследват относително самостоятелно,  в рамките на единния и цялостен процес на обучение.

    Ръководната дейност на учителя в процеса на обучението не противоречи а напротив, предполага активното и самостоятелното участие на учениците. Ученето (учебната дейност) е неделимо свързана с преподаването. Учебното познание, което се придобива в процеса на обучението, е резултат както от ученето така и от преподаването.

   Ученето в процеса на обучението е целенасочена и рационално организирана дейност за усвояване на социалния опит, в резултат на която настъпват определени изменения в съзнанието и поведението на учениците, формират се психически и личностни новообразувания. В процеса на обучението понятията "учене" и "учебна дейност" следва да се разглеждат като синоними.

   Има обаче и автори, които считат, че ученето и учебната дейност не са тъждествени, че в условията на обучението трябва да се използува само понятието "учебна дейност". Така например Д.Денев пише: "Понятието "учене" е значително по-широко от учебната дейност. Човек се учи винаги, когато урежда своя бит, когато се грижи за здравето си, когато произвежда материални или духовни блага, когато участвува активно в обществения живот или когато се ползува от средствата за комуникация. Най-отличителната черта на учебната дейност е ученето, но при условие, че то е целенасочено, организирано и методично."

    В действителност не е целесъобразно да се прави подобно разграничение между понятията "учене" и "учебна дейност". Както изтъква М.Андреев, "основното, фундаменталното понятие е ученето. Каквито и разновидности да има ученето, те неизбежно притежават общите и съществените признаци на феномена." Процесът учене съществува обективно, онтологически самостоятелно. Той предполага приспособяване, адаптиране и реагиране на външните изменения от страна на човека. При това характерно за естественото, спонтанното, непреднамереното учене е, че то се извършва обикновено без предварителен план, върху основата на личните мотиви и насоченост. Ученето в условията на обучението е целенасочен и рационално организиран процес, който е не само вътрешно, но и външно мотивиран, съдържа елементи на задължителност, на "принуда". Процесът на обучение се привежда в движение от вън. Изходен пункт на неговото първоначално движение са потребностите на обществото, които се въплъщават в целите и средствата на учителя и на учениците. При това, независимо че обучението се реализира от два субекта, съзнателният носител на социалните му цели е главно учителят. "Ученето може да се определи като дейност на учащия се по организацията за себе си на условия за усвояване съдържанието на социалния опит, или негова част. В тази дейност влиза планирането, дейността учене и контролът за неговата ефективност." От това определение лесно може да се разбере, че ученето има своя външна и вътрешна страна, своя организация и технология. Понятието "учене" е тясно свързано с понятието "усвояване". Ученето обаче не съвпада с усвояването. "Усвояването е изцяло психологически процес, докато ученето е външно изразен, практически вид дейност.В.П.Беспалко разглежда усвояването като процес на познавателна дейност на учащия се за придобиване някаква информация. Той изтъква, че двойственият характер на понятието "усвояване" (като процес и като резултат) предполага неговото изучаване и от психологията, и от педагогиката.

    Както преподаването, така и ученето за целите на научния анализ може да се изследва относително самостоятелно, за да могат по-пълно да се разкрият неговите особености и закономерности. Процесът на обучението като цяло обаче е неделимо единство между ръководната дейност на учителя и учебната дейност на учениците. С други думи, нито една от двете дейности поотделно не изчерпва процесуалното съдържание на обучението.