Цикли и алгоритъм за управление в процеса на обучението

    Авторите на "Педагогика"(под. ред. на П.И.Пидкасисти, М., 1998) подчертават, че процесът на обучението се характеризира със своята цялостност, системност и комплексност. Системообразуващи понятия на процеса на обучението като система са: целта на обучението, дейността на учителя (преподаването), дейността на учениците (ученето) и резултатът. Неговите вариативни компоненти са: учебното съдържание, методите на обучение, средствата за обучение, организационните форми на обучението. В реалната педагогическа действителност процесът на обучението има цикличен характер. Понятието "цикъл на процеса на обучението" е по-широко от понятията "звена, етапи или фази на процеса на обучението". Понятието "цикъл на процеса на обучението" най-адекватно отразява диалектическото взаимодействие между преподаването и ученето. Основни показатели на всеки отделен цикъл са: целта, средствата за постигането й и полученият резултат. Разграничават се четири цикла на процеса на обучението:

   1.Начален цикъл. Основното негово съдържание е овладяването от учащите се на общата схема на учебното съдържание и методите за неговото приложение. Този цикъл включва три основни етапа: 

• подготовка на учащите се за изучаване на новия учебен материал; 
• изложение и възприемане на новия фрагмент на учебното съдържание; 
• контрол и самоконтрол на успешността на възприемането и разбирането, а също и първично затвърдяване на изученото;

   2.Втори цикъл. Основната негова цел е конкретизацията и разширеното възпроизвеждане на изучените знания, овладяването на методите за тяхното приложение на вътрешнопредметно равнище. Този цикъл включва следните етапи:

• възпроизвеждане на общата схема и на методите за приложение на занията;
• прилагане на знанията на вътрешнопредметно равнище и формиране на адекватни навици и умения;
• анализ на по-рано неосъзнатите свойства на учебния материал (кумулация и разширено възпроизвеждане на изученото);

   3.Трети цикъл. Основното негово съдържание е систематизацията и обобщаването на понятията, генерализацията на уменията, приложението на изученото в жизнената практика, в нестандартни ситуации;

   4.Заключителен цикъл. На него се проверяват резултатите от предшестващите цикли чрез контрол и самоконтрол на успешността на учебната практика.

Циклите на процеса на обучението са своеобразна спирала, във всяка навивка на която се отразяват всички негови страни: целта - преподаването-средствата за преподаване и учене - ученето - резултатът

При характеристиката на алгоритъма за управление се разграничават три вида управление: отворено, циклично (затворено) и смесено.

   Отвореното управление се осъществява чрез определени, по-рано зададени въздействия, прилагани към системата само при възникване на смущения отвън. При него в процеса на обучението не се поставя задача да се диагностицират междинните състояния на управляемия обект. Пример за такова управление е работата на ученика по обикновена, предварително написана инструкция. Когато срещне затруднения, той може да се обърне за помощ към учителя и да я получи, но може и да не потърси такава помощ.

   Цикличното (затвореното) управление предполага постоянно наблюдение на изходните характеристики на системата в процеса на дейността и корекция на дейността в случай на отклонение от съответните значения на характеристиките от предварително определения еталон. Най-прост пример за такова управление е изпитването на учениците и незабавното разясняване на учебния материал в зависимост от резултатите от изпитването.

   Смесеното управление предполага управление на едни етапи на процеса върху принципите на отвореното, а на други етапи - върху принципите на затвореното.

    Всички въздействия в хода на управлението на обучението се осъществяват с помощта на информационни процеси. Тези процеси се делят на разсяни и насочени.

   В разсеяния информационен процес информацията от източника се насочва към някаква съвкупност от приемници, без да се взема под внимание това дали те я приемат или не (без точен адрес). Използуваните понастоящем методи и организационни форми на обучение се основават предимно върху разсеяните информационни процеси (учителят съобщава на учащите се информацията, като предполага, че те го слушат).

    В насочения информационен процес информацията от източника се насочва към строго определен единичен адресат при съобразяване с особеностите и възможностите му. Например работата на учителя с отделния ученик е типичен пример за осъществяване на насочен информационен процес.

    Всеки вид управление може да се осъществява и "ръчно", и "автоматично". При "ръчното" управление информационните процеси между учителя и учениците и самият алгоритъм на управление се осъществяват от учителя. "Автоматично" е такова управление, в което тези функции се изпълняват предимно от изкуствени управляващи устройства. В зависимост от вида на управлението, вида на информационния процес и средствата за управление В.П.Беспалко различава осем монодидактически (прости, некомбинирани) системи:

1. класическа (традиционна); 
2. аудиовизуални средства за групово обучение;
3.  консултант; 
4. учебник, аудиовизуални средства за индивидуално обучение; 
5. малка група (7 ± 2); 
6. автоматизиран клас; 
7. репетитор; 
8. адаптивно програмирано обучение. 

    При първите четири системи управлението е отворено; информационният процес за системи 1 и 2 е разсеян, а за системи 3 и 4 -насочен; управлението на система 1 е "ръчно", на система 2 - "автоматизирано", на система 3 - "ръчно", а на система 4 - "автоматизирано". При последните четири системи управлението е затворено (циклично); информационният процес за системи 5 и 6 е разсеян, а за системи 7 и 8 - насочен; управлението на система 5 е "ръчно", на система 6 - "автоматизирано", на система 7 - "ръчно", а на система 8 - "автоматизирано".
   Авторът изтъква, че в училищната практика монодидактическите системи намират твърде ограничено приложение. Обикновено процесът на обучението се изгражда на основата на полидидактическите (комбинираните) системи, по-важни от които са:

1 + 4 - "дидахографията" на Я.А.Коменски; 1 + 2 + 4 - "съвременната"; .5 + 7 - "локалната"; 1+2 + 7 + 8- програмираното обучение.

   Принципните възможности на комбинираните Дидактически системи са много по-големи, тъй като която и да е комбинирана система може да притежава качества, превъзхождащи качествата на всяка от влизащите в нея системи. В откритата от Я.А.Коменски дидахография за пръв път се използува принципът за разделно (йерархично) управление на процеса на обучение: една част от управляващите въздействия извършва преподавателят, а друга част се предава на учебника. В съвременната дидактическа система широко приложение намират техническите средства за обучение . При локалната система учителят има възможност както да обменя информация с цялата група, така и да отделя внимание на всеки учащ се. Програмираното обучение позволява много по-пълно да се управлява познавателната дейност на учениците, да се осъществява обективен контрол върху качеството натяхната подготовка