Същност на преподаването в процеса на обучението

   В процеса на обучението учебната дейност на учениците, в резултат на която те овладяват предвиденото учебно съдържание, винаги се осъществява под ръководството на учителя. Обикновено ръководната дейност на учителя се характеризира като преподаване. Преподаването е неделимо от ученето, без преподаване няма обучение. Относително самостоятелното разглеждане на преподаването е възможно само за целите на научния анализ, при което винаги се има предвид бинарността на обучението. При това понятието "преподаване" има твърде богато съдържание, което съществено се отличава от житейската представа за изложение от учителя на определена система от знания, умения и навици. То органически включва дейността на учителя за организация на ученето на учениците, както и неговата дейност за контрол на хода и резултатите от ученето.

Както подчертава К. Герджиков, "преподаването съществува заради ученето". То характеризира разнообразната, многостранната дейност на учителя като организатор и ръководител на обучението. По същество преподаването означава да се учи ученикът как да се учи.

   Някои автори изтъкват, че преподаването включва следните видове дейност на учителя:

• подготвителна работа (годишно и тематично планиране на учебния материал, проектиране на системата от уроци и други организационни форми на обучение и др.); 
• дейност за преподаване на учебното съдържание или за организация на неговото усвояване;
• дейност за осигуряване на обратна връзка от учениците към учителя, т.е. дейност за контрол на хода и резултатите от ученето.

Заедно с това от процесуален аспект се разграничават следните типове  дейност:

1. Дейност за изграждане на логиката на учебното съдържание, за неговото структуриране, за избор на методи и форми за изложение на учебния материал, за индивидуализация на обучението.

2. Дейност за проектиране на необходимото поведение на учениците, за планиране на резултатите.

3. Перцептивна дейност, изразяваща се в точното възприемане на поведението на учениците, на техните постижения.

4. Експресивна дейност, състояща се в умелото външно изразяване на знанията, убежденията, емоциите на учителя - в речта и мимиката (владеене на техниката на вербалното и невербалното общуване).

5. Комуникативна дейност, изразяваща се в създаване на благоприятен психологически климат и използуване на различни форми на общуване.

6. Организаторска дейност, изразяваща се в разпределение на функциите на учащите се, в създаването на условията за успешна работа и др.  

   Всеки един от видовете дейност може да бъде съотнасян с посочените типове дейност. На тази основа при анализа на дейността на учителя на преден план могат да се открояват различни аспекти: съдържателен, психологически, социален, личностен и др.Разбира се, посочените видове и типове дейност се разграничават само условно. В действителност те съществуват в неразчленено единство.

   Като разкрива същността на процеса на обучението Ю.К.Бабански отбелязва, че предназначението на дейността на учителя е да осъществява ръководство и управляване на активната и съзнателната дейност на учениците за овладяване на учебния материал. Ръководната и управленската дейност на учителя включва следните структури елементи: планиране на дейността на учителя; организация на дейността на учителя; организация на дейността на учениците; стимулиране на активността на учениците; текущ контрол, регулиране и коригиране на хода на усвояване на учебния материал; анализ на резултатите от обучението.

   С други думи, ръководната роля на учителя в процеса на обучението далеч не се изчерпва с подбора, структурирането и разработването на учебното съдържание, а по необходимост предполага рационална организация на дейността на учениците за усвояване на това съдържание, в процеса на което се извършва и тяхното многостранно развитие, формирането им като личности. Някои автори вместо ръководство на процеса учене употребяват понятието управление на процеса учене, а други си служат и с двете понятия като синоними. Когато се прави разлика между двете понятия се излиза от обстоятелството, че ученето е твърде сложна дейност, резултатите от която не са еднозначно определени, а зависят от много фактори и условия. Понятието управление обикновено се използува когато учебната дейност на учениците е така организирана, че винаги довежда до предварително запланираните резултати. Такива резултати се получават например при програмираното и компютризираното обучение. Когато липсва точно регулиране на измененията на управляваната система по отношение на преследваната цел, се използува понятието ръководство.

   Преподаването изпълнява не само образователни и развиващи, а и възпитателни функции. Голям възпитателен потенциал е заложен в самото учебно съдържание. В процеса на неговото усвояване учениците не само опознават света, обогатяват се със знания за природата и обществото, но и едновременно с това формират своето отношение към действителността, към обкръжаващите предмети и явления. Самата учебна дейност от своя страна съдържа богати възможности за възпитателни въздействия, които са в пряка зависимост от начините за усвояване от учениците на учебното съдържание, от степента на тяхната самостоятелност. За реализирането на тези възможности основно значение има педагогическото майсторство на учителя, умението му да прилага ефективни методи, форми и средства за обучение, да създава благоприятни възможности за съзнателното и активното им участие в процеса на обучението.

Ефективността на преподаването, а и на обучението като цяло твърде много зависи от правилно изградената дидактическа стратегия на учителя, от умението му непрекъснато да обмисля и осъзнава своите действия. Глобалната стратегия на учителя в процеса на обучението трябва изцяло да съответствува на основните цели на нашата образователна система. Глобалната стратегия на учителя се реализира чрез съвкупността от онези общи стратегически подходи, които той използува за ръководство на познавателната и практическа дейност на учениците при усвояване на основните въпроси от учебното съдържание, както и чрез многообразните конкретните тактически решения, осъществявани от него. При това от първостепенно значение е умението му да си изгради адекватна съдържателно-методическа концепция, която му позволява не само правилно да планира основното съдържание на темите и методическите единици, но и да проектира необходимите дейности за постигане на поставените цели.

   Учителят е непосредствен творец на процеса на обучението. Той винаги има работа с много обекти и разнообразни ситуации в техните най-различни съчетания. Наистина в своята дейност учителят използува определена съвкупност от знания за това, как следва да се провежда обучението, опира се върху постиженията на педагогическата психологическата науки, ръководи се от редица нормативни документи - учебни планове, програми и др. Изпълнението на предписанията към педагогическата дейност, съобразяването с нормите на тази дейност не само че не сковават творчеството на учителя, а е необходима предпоставка за това. Както изтъква В.А.Сухомлински, "откритието, направено от учения, когато то оживява в човешките взаимоотношения, в живия порив ) на мисълта и емоциите, се изправя пред учителя като сложна задача, която може да бъде решена чрез най-различни начини, и именно в избора на начина, във въплъщението на теоретическите истини в живи човешки мисли и емоции се заключава творческият труд на учителя." Творчески работещият учител не е просто потребител на научно-педагогически знания, не е даже и само рационализатор. Педагогическото творчество изисква съчетаване на преподаването с изследването, с експериментираното, с научно-приложната и внедрителска дейност. Учителят е и изследовател, който има определен дял за разкриване на закономерностите на обучението.

   Трябва да се отбележи, че при характеризиране на преподаването като дейност на учителя отделните автори представят твърде различно системата от основните му Дидактически задачи и функции. При това не винаги се прави разграничение между задачи и функции. Същевременно някои автори говорят за функции на учителя, за Дидактически функции и за функции на преподаването. Според едни от учените тези функции се намират в отношение на съподчинение, като функциите на учителя са с най-богато съдържание, а функциите на преподаването са с най-тесен обем. Според други учени дидактическите функции на учителя и функциите на преподаването следва да се разглеждат като синоними.

   За Л.Фишер и Г.Винке дидактическите функции са онези въздействия, които изхождат от дидактическите структурни звена и структурни линии в процеса на обучението и които осигуряват поредността, взаимоотношението, мястото на определени фази от този процес от гледище на правилната им последователност, пълнота и трайност в резултат от педагогическото ръководство или от процеса на усвояването. Авторите разграничават следните основни Дидактически функции: 

1. подготовка (въвеждане, насочване, настройване, вкл. реактивиране и елементи на затвърдяване); 
2. целепоставяне и целеориентировка;
3. работа с новия материал (първо запознаване с материала, навлизане в материала, заедно с елементи на затвърдяване и приложение); 
4. затвърдяване (повтаряне, упражняване, запаметяване);
5. систематизиране; 
6. приложение; 
7.  проверка и оценка.

Почти същите функции обособява и Е.Дрефенщедт: въвеждане на учениците в работата върху новия материал, свързано с преговаряне на усвоеното и неговото приложение, с ориентирането им в новото; работа върху новия материал; затвърдяване и приложение; систематизиране; проверка и оценка.

Н.М.Яковлев и А.М.Сохор разграничават следните Дидактически функции на учителя:

1. да бъде организатор и ръководител на познавателната дейност на учениците, да създава условия за рационално и продуктивно учене. Главно условие е да поставя пред тях такива задачи, които изискват активна мисловна дейност; 
2. да бъде важен източник на знания и умения за учениците; 
3. да бъде надежден помощник на учениците при всички случаи, когато у тях възникват затруднения в работата; 
4. да бъде възпитател на учениците и да оползотворява възможностите на учебното съдържание за изграждане на учениците като идейни, целеустремени, активни, делови, трудолюбиви и високоморални хора; 
5. да се грижи за умственото развитие на учениците; 
6. да бъде представител на държавната власт в училище и да контролира и оценява резултатите от учебната дейност на учениците.

   Обикновено дидактическите задачи на учителя се формулират по-обобщено. При това редица автори ги свеждат до образователните, развиващите и възпитаващите задачи на обучението. М.Андреев обособява три специфични социално значими задачи на преподаването: 

1. разработка на новия учебен материал; 
2. осигуряване на повторна, допълнителна работа над учебния материал, свързана със затвърдяването му; 
3. контрол и оценка на резултатите от учебната работа. С основание той изтъква, че в крайна сметка най-общата и най-важната социална задача на учителя е да научи учениците да се учат сами.