Механизми на въздействие на обучението върху развитието на детето

    И.С.Виготски изяснява механизмите на въздействието на обучението върху развитието на детето, опирайки се на обшия закон за генезиса на психическите функции, проявяващ се в зоните на най-близкото развитие, които се създават в процеса на обучението, в процеса на общуването на детето с възрастните и с другите деца. Той разграничава две равнища (зони) на развитието. Първото означава като равнище (зона) на актуалното развитие, което се формира в резултат на вече завършените цикли на развитието и намира израз в самостоятелното решаване на интелектуалните задачи. Второто равнище нарича зона на най-близкото развитие. Това равнище включва онези психически процеси, който току-що се формират, още съзряват. То се установява при решаване на такива задачи, с които подрастващият не може да се справи самостоятелно, но може да реши с помощта на възрастните, в съвместната дейност, по подражание. Но онова, което детето "днес" може да направи в сътрудничество, "утре" ще го извърши самостоятелно.

С.Л.Рубинщейн

   Обучението според Л.С.Виготски изпълнява успешно своите функции само тогава, когато води развитието напред, когато се опира не толкова на вече формиралите се психически процеси и функции, а на тези, които са в процес на изграждане. Обучението създава зоната на близкото развитие, която впоследствие преминава в сфера на актуалното развитие. Между процесите на развитието и на обучението се установяват сложни динамични зависимости. Детето може да извърши нещо ново самостоятелно, едва след осъществяването му в сътрудничество  с другите. Новата психическа функция се проявява в качеството на своеобразно "индивидуално продължение" на нейното изпълнение в съвместната дейност, организацията на която всъщност е обучението. Обучението е вътрешно необходим и всеобщ момент на развитието.

   Тези положения имат важно значение за разграничаване от постановките на структурната психология (К.Кофка и др.), която, от една страна, разделя процесите на обучение и развитие, а от друга - се опира на тяхната взаимовръзка. Развитието се разглежда като процес, независещ отначало от обучението, а самото бучение, в хода на което детето придобива нови форми на поведение, се разглежда като тъждествено на развитието. С други думи, развитието (съзряването) подготвя и прави възможно обучението, а последното стимулира и тласка напред развитието (съзряването).

   С.Л.Рубинщейн изтъква, че възпитанието (обучението) и развитието са две грани от един и същ процес. Детето не се обучава и развива, а се развива, възпитавайки и обучавайки се. Според него принципът за единството между знание и дейност открива възможност за опознаване на вътрешното съдържане на личността, на нейните преживявания, на нейното съзнание върху основата на външните данни от нейното поведение, от нейните постъпки. Формирайки  се в дейността, психиката, съзнанието в дейността, в поведението се и проявява.

  С.Л.Рубинщейн разграничава процеса на натрупване на опит, на овладяване  на знания, умения и навици, който нарича учене, от процеса на формиране на способностите, който определя като развитие. Той различава ученето като специална дейност, целта и мотивите на която са научаването, и научаването в процеса на изпълнение на такава дейност, която излиза извън рамките на самото учене. Исторически ученето е производно на трудовата дейност, наред с играта, а също и с познавателната теоретическа дейност, която сама е производна на практическата трудова дейност. Трудовата дейност се осъществява за получаване на определен продукт игровата - за възпроизвеждане на самата себе си, а учебната - за овладяване на трудовата и на игровата дейност. Учебната дейност е форма на трудовата (игровата) дейност, насочена към усвояване на самата себе си, и има за свой продукт усвояването на знанията за компонентите на дейността и овладяването на уменията и навиците за тяхното осъществяване.

   Въз основа на анализа на основните концепции за структурата на ученето на голям брой автори И.И.Илясов стига до заключението, че повечето от тях определят ученето като придобиване на конкретен опит, т.е. на знания, умения и навици в определени области за разлика от придобиването на логически и творчески умения и похвати и други изменения на психическата дейност, което се означава като развитие (Л.С. Виготски, С.Л.Рубинщейн, А.Н.Леонтиев, П.Я.Талперин, Н.А.Менчинская и др.). Някои автори в ученето наред с придобиването на конкретен опит включват още и логическите операции на мисленето, а развитието разглеждат като придобиване само на творчески умения за решаване на нетипови, нестандартни задачи, като придобиване на способност да се действа във вътрешен план (А.В.Запорожец, Н.Ф.Тализина и др.).

   За А.Н.Леонтиев всеобща форма на психическото развитие на детето е усвояването (присвояването) от него на обществено изработените способности. Това усвояване активно се осъществява от субекта чрез особена дейност, адекватна, но не тъждествена на общочовешката дейност за формиране на способностите. С.Л.Рубинщейн също смята, че въпросът за способностите се слива с въпроса за развитието, а въпросът за умствените способности с въпроса за умственото развитие.

   Трябва да се подчертае, че формирането на способностите (както на общите, така и на специалните) не е тъждествено на усвояването на знанията, уменията и навиците, но тези два процеса не са независими един от друг. Усвояването на знанията, уменията и навиците е необходима предпоставка за интелектуалното развитие, което от своя страна е важно условие за по-високо равнище на усвояване на знанията, уменията и навиците.

   С основание И.И.Илясов изтъква, че проблемът не е в това, да се  даде "единствено възможно" и "правилно" определение на ученето, а в това - да се отделят и ясно разграничават всички възможни видове на придобиване на опит.

   Изобщо учене в широк смисъл на думата може да се нарече всеки вид на придобиване на опит. В тесен смисъл на думата под учене се разбира придобиване на конкретен опит, а под развитие - придобиване на обществен опит. Развитието се извършва чрез усвояване на социалния опит и познание, чрез дейността, чието съдържание е социално зададено. Усвояването не е просто копиране на този опит, а активна дейност на индивида за превръщане на обществено изработените начини и средства за познание и преобразуване на действителността в собствено достояние. Развитието се характеризира предимно с качествените придвижвания (новообразувания) в равнището и формата на присвояваните от индивида способности, видове дейност и т.н. Развитието се моделира чрез обучението като определена организация за предаване и усвояване на обществено изработения опит.