Възприемане на нов учебен материал от учениците

   Възприемането на новия учебен материал е начално звено в обучението, което предполага поставяне от учителя и осъзнаване от учениците на поредната познавателна цел и създаване на стимули за учене. Формирането на готовност у учениците за учене, на познавателна потребност е органически свързано с възприемането на новите знания и не е необходимо да се обособява в специално звено, още повече че мотивацията на дейността на учениците играе определена роля и при останалите звена.

   Същността на това звено се изразява в непосредственото възприемане от учениците на изучаваните от тях предмети и явления в процеса на наблюдението, прякото изучаване или действуването с тези предмети и явления или в опосредстваното им запознаване с помощта на словото (от учителя, учебника и други източници на информация).

   Сетивното познание е необходима предпоставка, основа на логическото познание. Тези две степени на познанието са взаимно свързани и взаимно обусловени. Усещанията, възприятията и представите като сетивно отражение на действителността осигуряват познание за отделните предмети и явления и техните непосредствено възприемани свойства. Дълбоката същност на предметите и явленията, тяхното вътрешно битие, може да се разкрие чрез логическото познание, с помощта на теоретическото мислене. При движението на познанието от сетивно-конкретно към абстрактното важна роля играе емпиричното мислене, чрез което се осъществява отделянето на сетивно сходното в обектите, тяхното обобщение и класификация.

   При възприемането на новия учебен материал от учениците голяма роля играят техните сетивни органи (анализатори). Задача на учителя е да осигури по възможност да участвуват всички анализатори: зрителен, слухов, двигателен, обонятелен, осезателен, вкусов. Изследванията показват, че около 90% от всички сведения за заобикалящата го действителност човек получава посредством зрителния анализатор, 9% - с помощта на слуховия и само 1% - чрез останалите анализатори. Пропусквателната способност на зрителния анализатор в сравнение със слуховия е 100 пъти по-голяма, тьй като звуковата информация, за разлика от зрителната, постъпва разпределено във времето, докато зрителната може да се възприема комплексно и едновременно. Колкото повече анализатори вземат участие във възприемането на учебното съдържание, толкова по-пълно и по-цялостно ще бъде то. При това се създават сложни връзки и зависимости между зрителните, слуховите, двигателните, вкусовите, обонятелните и осезателните усещания и възпитания. Както изтъква А.В.Славин, нагледният образ е единство между сетивно и рационално, той се формира в резултат на сложни познавателни процеси, които включват и мисленето.

   При възприемането на новия учебен материал голямо значение има миналият опит и знания на учениците. Върху основата на този опит и знания в процеса на обучението наред с непосредственото възприемане на изучаваните предмети и явления учениците се запознават с тях и опосредствапо - чрез словото на учителя, чрез използуването на различни видове нагледност. Тези два начина - непосредственото и опосредстваното възприемане на учебното съдържание тясно се преплитат, допълват и използуват в единство. Опитът на учениците непрекъснато се разширява, все повече се обогатяват техните възприятия и представи, които се използуват като основа за придобиване на нови знания, умения и навици. Нито е възможно, нито е необходимо в процеса на обучението винаги да се тръгва от непосредственото възприемане на изучаваните предмети и явления.

   Възприемането от учениците на натрупаните от човечеството знания за предметите и явленията, осъществяващо се с помощта на устната или писмената реч, се отличава съществено от непосредственото им възприемане. Учениците възприемат устната или писмената информация не изцяло, а на части - дума след дума, изречение след изречение. При това не винаги възприемането води до разбиране. Определена роля за това играят усвоените по-рано в процеса на обучението или извън него знания. Ако придобитите житейски знания в най-съществените си черти съвпадат със съдържанието на новите научни знания разбирането се облекчава, а ако липсва такова съвпадане разбирането се затруднява. И в двата случая е необходимо да се актуализират притежаваните от учениците знания. В първия случай целта на актуализирането е тези знания да се разширят, уточнят и включат в системата на новите знания. Във втория случай целта е да се противопостави, да се разграничи съдържанието на новите знания от това на житейските. Ако не се осигури нужното разграничение, е възможно след известно време житейските понятия да изместят формираните в процеса на обучението научни понятия.

   Качеството на възприемането твърде много зависи от това, доколко то е целенасочено, организирано и ръководено от учителя. Особено важно е първото впечатление на учениците да бъде ясно и точно, тъй като то оставя трайни следи в съзнанието им. Учителят трябва да насочва учениците да възприемат най-важните, съществените свойства на предметите и явленията, които служат като основа за овладяване на научни знания.

   Върху качеството на възприемането оказват влияние съсредоточеността на вниманието на учениците, отношението им към учебното съдържание, формираните у тях интереси, чувствата, които възникват в процеса на обучението. Възприемането не е пасивен процес. За активизиране на учениците допринася умелото поставяне от учителя на поредната познавателна или практическа задача, използуването на техния минал опит, създаването на условия за развитие от тях на необходимостта от изучаване на новия материал, осъзнаването на противоречието между новите задачи и наличните знания, умения и навици.

   За осигуряване на рационално възприемане от учениците на новия учебен материал е необходимо той да бъде съобразен с редица дидактически изисквания. Той трябва да се представя по възможност в най-кратка и лаконична форма, без излишни и несъществени подробности, които пречат да се фиксира вниманието на учениците върху основното, най-важното. Необходимо е да има ясна, точна и лесна за запомняне структура, като относително самостоятелните единици информация добре се разграничават, а най-съществените смислови моменти се и подчертават по подходящ начин. Все по-ярко се откроява тенденцията да се търсят по-кратки, максимално обобщени форми за представяне на учебната информация.

   Голямо значение има и моделирането, с помощта на което се опознават сложни обекти и явления. С все по-широкото приложение на разнообразни технически средства в обучението диапазонът от източници на учебна информация значително се разширява.

    Осмислянето и обобщаването на учебния материал има за цел да се проникне в същността на изучаваните предмети и явления и върху тази основа да се формират научни понятия, да се усвои система от знания. Още по време на първоначалното възприемане на учебния материал се осъществяват процеси на осъзнаване и осмисляне на изучаваните предмети и явления, които са основа за разбиране на тяхната същност. Учениците получават обща представа за тези предмети и явления, при което осмислянето на новото органически се слива с възприемането. За пълното разбиране на учебния материал е необходимо обаче да се организира специална дейност за неговото осмисляне и обобщаване, за проникване в същността му.